Акт от 16.02.2023, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 20 16.02.2023 г. Град

Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 228 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е по жалба на Л. П. Т. от гр. И., ул. „*******” № **, срещу задължително предписание по т. 1 от Протокол за извършена проверка № ПР 2225824 от 22.08.2022 год. на Дирекция” Инспекция по труда” – Разград. В жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, необоснован и несъобразен с целта на закона. Оспорват се констатациите в Протокола за проверка, съставен във връзка със смъртта на лицето Г. Г., че оспорващият е имал качеството на работодател, че липсва ограждение между къщата на оспорващия и обора, в който са се отглеждали животни, както и че е нарушил разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ - конкретно чл. 14 и чл. 16, ал. 5 от закона. Жалбоподателят твърди, че не е установена каквато и да е причинно следствена връзка между евентуално неизпълнение на конкретно задължение за осигуряване на безопасни условия на труд и настъпилия инцидент. От съда се иска да отмени оспореното предписание. Не се претендират разноски.

Ответната по жалбата страна – Дирекция „Инспекция по труда” - Разград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.-М. С. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага доводи, че оспорващият, като лице работещо за своя сметка сам, е субект на задълженията, вменени със ЗЗБУТ в т.ч. и на това по чл. 16, ал. 5 от закона. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Л. Т. е регистриран като земеделски производител през м. март 2021 год., и е пререгистриран като такъв и през 2022 год. Съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден обект №

00615 от 10.02.2022 год. същият е регистрирал животновъден обект – Ферма, предназначен за отглеждане на животни – до 45 бр. телета, с ветеринарен регистрационен № 7400-0004, намираща се в гр. И., ул. „*******” № **, УПИ ХV, в кв. 9 по плана на гр. И., имот № 2309, като технологията на отглеждане на животните е оборно.

С доклад № ДОК22010152 от 08.08.2022 год. – инж. С. В. – старши инспектор при Д „ИТ” – Разград, уведомява инспекцията, че на 07.08.2022 год. около 22 часа в животновъден обект, находящ се в гр. И., ул. „******” № **, собственост на земеделския производител Л. П. Т. с ЕИК *********, КИД 01.50 /комбинирано растениевъдно-животновъдно стопанство/ е настъпила злополука, при която е пострадал Г. В. Г. с ЕГН **********, който по късно около 03 часа e починал в болницата в гр. Исперих. До момента на изготвяне на доклада не са били установени данни, доказващи съществуването на трудово правоотношение. По обяснение на оспорващия Т., той е приютил Г. в находящата се на адреса къща, тъй като бил бездомник.

По този повод в стопанството на оспорващия, разположено в гр. И., ул. „******” № **, на 08.08.2022 год. била извършена проверка от Дирекция „ИТ” – Разград по спазване на трудовото законодателство и организацията по осъществяване на здравословни и безопасни условия на труд, която продължила и по документи до 22.08.2022 год. Констатациите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2225824 от 22.08.2022 год. В протокола е посочено, че към датата на произшествието не са констатирани данни, доказващи съществуването на трудово правоотношение между земеделския стопанин Л. Т. и починалия Г. или други лица. Наред с това в т. 1 от протокола е посочена констатацията, че в обор за отглеждане на телета, находящ се в гр. И., ул. „*******” № **, в нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ, оспорващият като лице работещо за своя сметка е длъжен, и не е направил оценка на риска и не е предприел необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска”.

Във връзка с тази констатация и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на оспорващия е наложена ПАМ като е направено Предписание по т. 1 от Протокол № ПР2225824 от 22.08.2022 год. в срок до 22.09.2022 год. на основание чл. 16, ал.

5 от ЗЗБУТ оспорващият, в качеството си на земеделски производител като лице работещо за своя сметка, да направи оценка на риска и да предприеме необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска за ферма, находяща се в гр. И. ул. „******” № **, УПИ ХV, в кв. 9 по плана на гр. Исперих, имот № 2309.

Протоколът е връчен на оспорващия на 22.08.2022 год.

С жалба вх. № 22098237 от 05.09.2022 год. Т. е оспорил даденото по т. 1 от Протокола предписание по административен ред пред Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда. С Решение изх. № 22079258 от 13.09.2022 год. директорът на ИА „ГИТ” отхвърлила жалбата на Т. Решението е връчено на Т. на

19.09.2022 год. С жалба от 03.10.2022 год. Т. е оспорил даденото Предписание по т. 1 от Протокол № ПР2225824 от 22.08.2022 год. на Д „ИТ” – Разград пред АС – Разград.

В хода на съдебното производство по делото беше разпитан като св. Т. Т. В показанията си същият заявява, че дворът, в който се намират стопанските постройки, в които оспорващият отглежда животни, е разделен на две части. В едната се намира жилище, а в другата – две стопански постройки. Жилищната част от двора и стопанската част са разделени от ограда – двойна мрежа със бетонови стълбчета с височина около два метра, в която има порта за достъп затваряща се с две резета. При така установеното от фактическа страна и при проверка на основание чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в закона срок, е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, съгласно разпоредбата на 404, ал. 1, т. 1, предложение последно във вр. с чл. 399, ал. 1 от КТ и чл.54, ал. 2 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник ИА „Главна инспекция по труда /ДВ 6/2014 г., отм./.

Същият е издаден в писмена форма, съдържа фактически и правни основания. Доколко фактическите основания са доказани и правилно ли са подведени под съответните правни норми е въпрос на материална законосъобразност на оспорения акт.

В производството по издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

По отношение на съответствието на оспорения административен акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗБУТ с него се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Според чл. 2, ал. 1 от същия закон той се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.

В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ е посочено, че по смисъла на закона „работодател” е понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

Според §1, т. 1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;

В § 1, т. 2в от ДР на ЗЗБУТ е посочено, че

„предприятие” е понятието определено в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на КТ, съгласно която "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд;

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЗБУТ

"Работещ" е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика.

С разпоредбата на чл. 14 , ал. 1 от ЗЗБУТ на юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други е вменено задължението да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

С чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ е вменено на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, задължението да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

В настоящия случай оспорващият Л. Т. е регистриран земеделски производител, който работи сам за себе си в животновъден обект - Ферма, предназначена за отглеждане на животни – до 45 бр. телета, с ветеринарен регистрационен № 7400-0004, намираща се в гр. И., ул. „******” №

**. Несъмнено оспорващият Т. осъществява трудова дейност в тази ферма, като за своя сметка работи сам за себе си. По делото няма доказателства в обекта да се полага наемен труд или да се осъществява трудова дейност от друго лице по трудово или друго гражданско правоотношение.

Съпоставяйки тези факти с цитираните по-горе правни норми съдът намира, че оспорващият Т. няма качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като не наема самостоятелно работници. Той няма това качество и по смисъла на по-широката разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, според която, за да е работодател едно лице извън хипотезата на §1,т. 1 от КТ, то следва да са налице кумулативно двете посочени предпоставки: 1. да възлага работа и 2. да носи цялата отговорност за предприятието. В настоящия случай оспорващият Т. не възлага работа на другиго, тъй като не е установено друго лице да полага труд в обекта.

От данните по делото и приложеното към преписката удостоверение за регистрация на процесната ферма като животновъден обект – регистрирана е на основание чл. 137, ал. 6 от ЗВМД, съдът намира, че същата не представлява животновъден обект– лично стопанство по смисъла на § 1, т. 55а от ДР на ЗВМД във вр. с § 1, т. 47 от ДР на Закона за животновъдството, тъй като в него не се отглеждат животни с цел добив на суровини и храна за лична консумация. Въпреки това обаче, тя не може да се квалифицира като предприятие по смисъла на § 1, т.

2в от ДР на ЗЗБУТ , тъй като в нея не се полага наемен труд, каквото е изискването на § 1, т. 2 от ДР на КТ, към която тя препраща.

Независимо от горните правни изводи оспорващият Т. е задължен субект по ЗЗБУТ по следните съображения:

1. Той е лице, което за своя сметка работи сам, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗЗБУТ, т.е. лице, което работи за себе си и неговите права и задължения като такъв се уреждат от ЗЗБУТ. 2. Той работи на място, където се осъществява трудова дейност и в което този специален закон действа, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗБУТ.

3. Като работещ за себе си, той е и „работещ” по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЗБУТ.

С оглед на тези правни изводи съдът счита, че оспорващият Т. е длъжен, съгласно чл.

14, ал. 1 от ЗЗБУТ, като лице, което работи за своя сметка само , да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите – в случая на себе си като „работещ”, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират или могат да се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.