Решение № 14758 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14758 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110108709 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска АК, със съдебен адрес гр. Варна, *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „Еос Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания:

1871,32 евро - неплатена главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 05.05.2016 г. на „ЕОС Матрикс“ ООД, чийто правоприемник е ответника, , за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.03.2014 г. по ч.гр.д. № 230/2014 г. по описа на районен съд Велинград, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № 8430/2025 по описа на ЧСИ ***, рег. № 919 на КЧСИ с район на действие СГС.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 14.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 230/2014 г. по описа на районен съд - Велинград, с който същият е осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 3660 лв. - неплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 12.03.2014 г., 614,52 лв. наказателна лихва, 85,49 лв. разноски за държавна такса и 268 лв. разноски за адвокатски хонорар, които вземания са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ООД, чийто универсален правоприемник е ответника, с Договор за цесия от 05.05.2016 г. Сочи, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба от 08.07.2014 г. по молба на първоначалния кредитор на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е образувано изп. дело № 351/2014 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, рег. № 882 на КЧСИ с район на действие ОС - Пазарджик.

Това дело било предадено на ЧСИ Димитър Вълков, рег. № 861 на КЧСИ с район на действие СГС и преобразувано под № 1965/2014 г. След пенсионирането на ЧСИ Димитър Вълков изпълнителното дело било прието от ЧСИ ***, с рег. № 924 на КЧСИ и район на действие СГС. Поддържа, че правомощията на ЧСИ Димитър Вълков били прекратени със Заповед № СД-04-54/12.10.2021 г. на министъра на правосъдието, а 1 изпълнителното дело било преобразувано отново под № 6862/2021 г. През 2025 г. ЧСИ *** загубил правоспособността си на основание чл. 311, ал. 1, т. 6 от ЗЧСИ и правомощията му били прекратени, като изпълнителното дело било прието от ЧСИ ***, рег. № 919 на КЧСИ с район на действие СГС, което е преобразувано под № 8430/2025 г. Твърди, че след образуването на изпълнителното дело не са били предприети никакви валидни и същински изпълнителни действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземането. Сочи, че взискателят не е искал налагане на запори, възбрани, опис или други изпълнителни способи, както и такива да са били реално извършвани от съдебния изпълнител. Счита, че самото образуване на изпълнително дело и извършването на формални или подготвителни действия не представляват действия по принудително изпълнение, които да прекъсват давността.

При тези твърдения поддържа, че вземането е погасено по давност, тъй в периода от 10.07.2014 г. до 10.07.2019 г., е изтекла погасителната давност за вземанията, а с уточнителна молба заявява, че погасителната давност е изтекла в периода 23.03.2021 г.

– 23.03.2026 г. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Потвърждава изложеното в исковата молба, че между ищеца и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е бил сключен договор за кредит от 29.07.2010 г., вземането по който е прехвърлено на ответника с Договор за цесия. Потвърждава също така, че по заявление на първоначалния кредитор срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 230/2014 г. по описа на районен съд - Велинград състав и издаден изпълнителен лист за посочените суми. Излага, че въз основа на изпълнителния лист първоначално било образувано изп. дело № 351/2014 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, рег. № 882 на КЧСИ с район на действие ОС – Пазарджик, което след това било предадено на ЧСИ Димитър Вълков, рег. № 861 на КЧСИ с район на действие СГС и преобразувано под № 1965/2014 г. Потвърждава, че през 2021 г. след пенсионирането на ЧСИ Димитър Вълков изпълнителното дело било прието от ЧСИ ***, с рег. № 924 на КЧСИ и район на действие СГС. Излага и той, че правомощията на ЧСИ Димитър Вълков били прекратени със Заповед № СД-04 54/12.10.2021 г. на министъра на правосъдието, а изпълнителното дело било преобразувано отново под № 6862/2021 г. През 2025 г. ЧСИ *** загубил правоспособността си на основание чл. 311, ал. 1, т. 6 от ЗЧСИ и правомощията му били прекратени, като изпълнителното дело било прието от ЧСИ ***, рег. № 919 на КЧСИ с район на действие СГС, което е преобразувано под № 8430/2025 г. Оспорва да е изтекла давността за вземането с твърдения, че същата е била прекъсната през 2014 г. с образуването на изпълнителното дело и в периода до 26.06.2015 г. давност не е текла, тъй като в този момент е действали Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3/18.11.1980 г. След 26.06.20155 г. излага, че давността е била многократно прекъсвана с предприемането на изпълнителни действия и направените от взискателя искания за прилагане на определени изпълнителни способи. Поддържа също така, че в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давността е спряла по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положжение. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за производството.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 14.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 230/2014 г. по описа на районен съд - Велинград, с който ищецът е осъден да заплати на 2

„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 3660 лв. - неплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 12.03.2014 г., 614,52 лв. наказателна лихва, 85,49 лв. разноски за държавна такса и 268 лв. разноски за адвокатски хонорар, което вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ООД, чийто универсален правоприемник е ответника, с Договор за цесия от 05.05.2016 г.

Не се спори и относно обстоятелството, че за принудителното събиране на вземането по посочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 8430/2025 по описа на ЧСИ ***, рег. № 919 на КЧСИ с район на действие СГС.

По делото е приобщен препис от изп. дело № 20269240407811 по описа на ЧСИ ***, рег. № 924 на КЧСИ с район на действие СГС, от което се установява, че за принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист са извършвани следните изпълнителни действия:

На 08.07.2014 г. първоначалният кредитор Райфайзенбанк (България) ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Георги Тарльовски, рег. № 882 на КЧСИ с район на действие ОС – Пазарджик, с която на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – образувано е изп. дело № 20148820400351.

На 13.10.2014 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни действия спрямо имущество на длъжника чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, както и е посочен ЧСИ Димитър Вълков, при когото да бъде изпратено изпълнителното дело по местна подсъдност, предвид регистрирания адрес на длъжника.

На 14.10.2014 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице – „Релаксиращ свят“ ЕООД за налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника – ищец.

С протокол от 17.11.2014 г. изп. дело № 20148820400351 по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, рег. № 882 на КЧСИ с район на действие ОС – Пазарджик е предадено на ЧСИ Димитър Вълков, рег. № 861 на КЧСИ, с район на действие СГС, като при последния изпълнителното дело е образувано под № 20148610401965.

На 24.11.2014 г. по изпълнителното дело са наложени запори върху вземания на длъжника – ищец по банкови сметки, открити в различни банки.

На 08.12.2014 г. е връчен ПДИ на длъжника заедно със заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

На 09.06.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба по изпълнителното дело с искането му да бъде конституиран като взискател в качеството му на кредитор във връзка със сключен с Райфайзенбанк (България) ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Към молбата са приложени Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.01.2011 г. и Анекс № 1 от 10.08.2012 г., Приложение № 1 от 05.05.2026 г., Потвърждение за настъпилото прехвърляне и пълномощно от цедента за уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне.

На 25.07.2016 г. конституирания взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба до съдебния изпълнител за извършване на справки с оглед установяване имущество на длъжника, спрямо което да се насочи принудително изпълнение, но не е посочил конкретен изпълнителен способ.

С протокол от 10.12.2021 г. 20148610401965 по предадено на ЧСИ Димитър Вълков, рег. № 861 на КЧСИ, с район на действие СГС е предадено на ЧСИ ***, рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, на основание Заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-54/12.10.2021 г. и образувано под № ****.

3

С протокол от 06.10.2025 г. изп. дело № **** по описа на ЧСИ ***, рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС е предадено на ЧСИ ****, рег. № 919 на КЧСИ и район на действие СГС, където делото е образувано под № 20259190408430.

С протокол от 07.05.2026 г. изп. дело № 20259190408430 по описа на ЧСИ ****, рег. № 919 на КЧСИ, с район на действие СГС е предадено на ЧСИ ***, рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС поради възстановяване на правата му и същото е образувано под № 20269240407811.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.

По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.