Определение № 1303 от 13.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1303 гр. София, 12.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900225 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Авангард Корпорейшън“ ЕООД срещу решение № 643 от 13.10.2022 г., постановено по в.т.д. №735/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 347/05.04.2022 г. по т.д. №1079/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Авангард Корпорейшън" ЕООД срещу „Линк Мобилити България" ЕАД : 1. ) главни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 442.37 лв. - отчисление за генериран трафик за периода м. юли 2014 г. - м. януари 2016 г. съгласно договор от 20.01.2014 г., и за заплащане на сумата 764.49 лв. -законна лихва за забава за периода 10.04.2016 г. - 22.07.2016 г. и 2.) евентуални искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същите суми.

В касационната жалба, депозирана на 11.11.2022 г. се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция е игнорирала съществени писмени доказателства, както и че не се е произнесла по изрично направено възражение във въззивната жалба, в резултат на което неправилно е прието, че процесните суми са задържани и не са платени от мобилния оператор. Отделно се сочи, че апелативният състав е пропуснал да направи самостоятелен анализ на група съществени обстоятелства, очертани в справката към исковата молба по чл. 366 ГПК.

Подчертава се, че счетоводната експертиза е била изготвена пред СГС единствено въз основа на справките, приложени от ответника. Оспорва се пренасянето от съда на уговорката по чл. 6 от Приложение № 1 към договора от 20.01.2014 г. към 1 допълнително сключените споразумения от 28.07.2014 г. и 30.07.2015 г., с твърдението, че не е допустимо чрез разширително тълкуване съдът да променя волята на страните. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

На 06.12.2022 г. - в срока по чл. 283 ГПК, е постъпила допълнена касационна жалба, в която се излагат доводи за необоснованост на обжалваното решение и за незаконосъобразност на направеното от въззивната инстанция тълкуване по чл. 20 ЗЗД. Същевременно се акцентира, че въззивният съд не се е произнесъл относно нищожността на клаузата на чл. 6 от Приложение № 1 към договора от 20.01.2014 г. Твърди се, че посочената клауза е нищожна на основание чл. 26, ал.1, т. 1 ЗЗД с оглед императивната норма на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, задължаваща поръчващия да заплати възнаграждение за приетата работа.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е обоснована с твърдението, че е налице „грубо и крещящо погрешно прилагане на закона“, резултат от „тоталното превратно тълкуване“ на чл. 6 от Приложение № 1 към договора. Без да са формулирани изрично, от съдържанието на изложението може да се приеме, че касаторът е поставил следните два въпроса, обуславящи допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно :

1. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства ?". Твърди се противоречие с постановките в ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и

2. „Длъжен ли е съдът да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение ?“. Сочи се противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/09.12.2023 г. по тълк.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Отделно са формулирани следните три правни въпроси, за които касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а именно:

1. „Следва ли съдът да основава решението си само и единствено на декларативни изводи на вещо лице в изготвена по делото експертиза, основаващи се на източници на изследване предоставени само от една от страните, въпреки 2 законовото си право да не кредитира винаги едно изготвено по делото заключение ако то противоречи на други събрани по делото доказателства предвид липса на императивно задължение вменено на съда за това ?“

2. „Следва ли съдът да приложи съдържанието на една клауза от един договор върху съконтрахентите по друг договор различен от този, където се съдържа въпросната клауза ?“ ;

3. „Какви са правните последици, когато постановен съдебен акт е в пълно противоречие с правилно разпределената с доклада на съда доказателствена тежест в процеса и в противоречие със собствения му доклад по чл.140 от ГПК ?“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК – на 04.01.2023 г., е депозиран писмен отговор от ответника „Линк Мобилити България" ЕАД, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочат се аргументи в подкрепа на тезата, че въпросите на касатора не са обусловили решаващата воля на съда, че са зададени неясно и бланкетно, както и че не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора, изключващи и поддържаната от касатора очевидната неправилност на решението. Претендират се разноски за касационната инстанция.

На 09.02.2023 г. - в едномесечния срок от получаването на копие от допълнената касационна жалба, ответникът е представил допълнителен писмен отговор, поддържайки доводите, че нито един от поставените въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване на твърдените от касатора основания.

На 28.11.2023 г. ( един ден преди насроченото закрито заседание), касаторът е представил становище по отговора на касационната жалба от 09.02.2023 г., което не може да бъде обсъждано с оглед липсата на предвидена в закона процесуална възможност за представяне на становище по отговор на касационната жалба.

Единствено може да бъде взето предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обективирано в становището, което е направено преди закритото заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е 3 потвърдил решение № 347/05.04.2022 г., постановено по т.д. №1079/2021 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Авангард Корпорейшън" ЕООД срещу „Линк Мобилити България" ЕАД : 1. ) главни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 442.37 лв., представляваща отчисление за генериран трафик към кратки номера 191947, 191988 и 171780 за периода м. юли 2014 г. - м. януари 2016 г. съгласно договор от 20.01.2014 г., и за заплащане на сумата 764.49 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 10.04.2016 г. - 22.07.2016 г. и 2.) евентуални искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на същите суми : съответно 26 442.37 лв. – главница и 764.49 лв. – лихви.

Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, въззивният състав е приел за установена от събраните по делото следната фактическа обстановка :

- между страните е бил сключен процесния договор от 20.01.2014 г., с който ответникът се е задължил да предостави на ищеца услуга, изразяваща се в осигуряване на техническа възможност на потребителите на услугите, предоставяни от ищеца, да заплащат ползването им чрез изпращане на S M S съобщение с добавена стойност, достъпна за абонатите на трите мобилни оператора /към онзи момент с брандовете „Мобилтел",„Глобул" и „Виваком"/, чрез кратък номер 191947, а след изменение с допълнителни споразумения от 28.07.2014 г. и 30.07.2015 г. - и чрез кратки номера 191988 и 171780 ;

- по силата на договора ответникът се е задължил да превежда ежемесечно на ищеца съответна част от стойността на ползваните от потребителите SMS услуги на база изготвена справка, а за друга част от тях ответникът има право да я задържи като възнаграждение за предоставената от него на ищеца услуга ;

- стойността на всяка SMS услуга и отчисленията, дължими на ищеца и на ответника, са уговорени в приложение № 1 към договора от 20.01.2014 г. и в допълнителните споразумения от 28.07.2014 г. и 30.07.2015 г.;

-за процесния период 01.07.2014 - 31.01.2016 г. ответникът е превел на ищеца сумата 45 122.59 лв. с ДДС за отчисления за ползвани S M S услуги от крайни потребители на ищеца на база изготвяните от ответника справки по чл. 3, ал. 2 от договора.

Въззивният състав е подчертал, че спорният по делото въпрос е дали заплатеното от ответника съответства на цялата дължима сума или същият дължи и претендираната от ищеца допълнителна сума от 26 442.37 лв. за отчисления за генериран трафик към кратки номера 191947, 191988 и 171780 за периода м. юли 2014 г. - м. януари 2016 г. Съдът е посочил, че при отговора на този въпрос следва да се 4 изхожда преди всичко от правното естество на поетото задължение от ответника спрямо ищеца за превод на въпросните суми. В тази връзка апелативният състав е акцентирал, че в договора и в допълнителните споразумения това задължение е формулирано като такова за заплащане „стойността на направените поръчки" / чл. 2, ал. 1, т. 4 и чл. 3, ал. 1 от договора / и за заплащане на „възнаграждение" / чл. 3, ал. 2 от договора, чл. 2, ал. 1 от приложение № 1, чл. 3, ал. 2 от допълнителното споразумение от 28.07.2014 г., чл. 3, ал. 5 от допълнителното споразумение от 30.07.2015 г./. Съдът е посочил, че макар от съдържанието на договора да се създава погрешно впечатление, че изпълнителят дължи възнаграждение на възложителя, което би било „non sens“, по силата на договора възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за предоставената му услуга, а не обратното. Според съда, въпреки непрецизната формулировка, стопанската същност на тази част от договорната връзка между страните сочи на мандатно отношение, елементи от което уреждат въпросните клаузи. Подчертано е, че ответникът не е ползвател на предоставените от ищеца услуги с добавена стойност чрез S M S , а такива ползватели са крайните потребители на същите. Маркирано е, че по силата на договора потребителите заплащат възнагражденията за услугите на съответните мобилни оператори, които след удържане на дължимите за тях суми, следва да преведат същите на ответника, който след отчисляване на уговорената за него част, превежда остатъка от сумите на ищеца.

От изложеното е формиран извод, че задължението на ответника за заплащане на „възнаграждение" всъщност има отчетен характер по смисъла на чл. 284, ал. 2 ЗЗД в рамките на мандатното отношение по събиране на дължимите от крайните потребители възнаграждения за ползваните от тях услуги, предоставени от ищеца и заплащани по този начин, което означава, че ответникът дължи на ищеца само отчисление от реално получените от съответния мобилен оператор суми.