Решение № 345 от 20.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Бургас, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20202100502256 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР гр.София, против решение № 1774 от 24.07.2020 г. по гр.д.922/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на А. К. А. от ***, сумата от 1765,43 лв представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2020 г. - разлика между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 228,83 лв – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 09.02.2020 г.; и 350 лв съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; и с което решение въззивната ГДПБЗН - МВР, гр.София, е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС гр.Бургас 120,62 лв за държавна такса и сумата от 200 лв за възнаграждение за вещо лице.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена ищцовата претенция, положеният от нея нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не 1 за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователен е и искът за законна лихва.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове.

Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия А.

К. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемия против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подборни съображения, цитирана е съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия А. К. А. срещу въззивната ГДПБЗН - МВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 1765,43 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2020 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 228,83 лв – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до датата на завеждане на иска - 10.02.2020 г., както и съдебни разноски. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като „Старши спасител“ в Сектор СОДБургас към РД ПБЗН-Бургас при ГД ПБЗН със статут на държавен служител към ГД ПБЗН при МВР, като процесните часове, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2020 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

С обжалваното решение РС Бургас е осъдил ответната ГД ПБЗН на МВР, да заплати на ищеца сумата от 1765,43 лв, представляваща допълнително възнаграждение за 2 положен извънреден труд за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2020 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 10.02.2020 г. г.. до окончателното изплащане, сумата от 228,83 лв – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 09.02.2020 г.; и 350 лв съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Със същото решение въззивната ГДПБЗН - МВР, гр.София, е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС гр.Бургас разноски от общо 320,62 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищеца е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността „Старши спасител“ в Сектор СОД-Бургас към РД ПБЗН-Бургас при ГД ПБЗН към ГД ПБЗН при МВР. Установява се от събраните доказателства, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2020 г. включително, ищецът е положил общо 1712 часа нощен труд , за което въззивникът му е начислил и изплатил по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Установява се още, че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1 7 1 2 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1956,82 часа, като разликата от 244,82 лв часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1765,43 лв.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР).

Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се 3 компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.