Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1884 от 20.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11930/2024
Вид
Решение № 1884
Подписан
20.03.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 36 и 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 36 и 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1884 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100511930 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14465/23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 57535/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, дължи на ищеца ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 2692,51 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № ****, от настъпило на 20.01.2019 г. в гр. София ПТП, и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2023 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 819,72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.05.2020 г. до 28.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16022/06.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29348/2023 г., по описа на СРС, 157 състав.

1

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 120,60 лв. за заповедното производство и сумата от 867,10 лв. за исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „Асет Иншурънс“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закони. Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства. Сочи, че свидетелят Ц. посочва, че е предприел маневра по завиване, без да даде мигач, за което носел вина според думите на своя началник. Неправилно съдът не взел предвид заключението по първоначалната САТЕ, което било изготвено въз основа на съпоставката на уврежданията по двата автомобила и заключението по нея било изцяло в съответствие с подписания от двамата участници в произшествието двустранен протокол за ПТП. Съдът не взел предвид, че според вещото лице свидетелските показания противоречали на понесените от двата автомобила вреди от процесното произшествие. Счита, че ако двата автомобила са се движели един зад друг, то нямало как вредите да настъпят от лявата страна на л.а. марка „Тойота“. Неоправдано съдът дал превес на свидетелските показания пред техническите познания на вещото лице. Поддържа, водачът на л.а. „Тойота“ се е движел по ул. „Житница“, като по неговата посока имало две ленти за движение. При предприет завой наляво траекторията на движение била по-голяма и радиусът за завоя на дясно също бил по-голям. Това положение съответствало изцяло на изнесеното от свидетеля И. за рязък завой наляво без подаване на сигнал за предприеманата маневра. Тези показания били в съответствие с посоченото от в.л. А., че водачът на л.а. марка „Пежо“ предприел завой наляво. Счита, че при така описаната обстановка на движение не би се стигнало до сблъсък, тъй като радиусът на завой на л.а. „Тойота“ е по-голям от този на л.а. „Пежо“ и технически не би могло техните траектории да се пресекат. Това не било възприето от съда при прилагане на материалния закон. Неправилно съдът приложил чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тъй като в двете САТЕ няма заключение, че е 2 било налице рязко намаляване скоростта на л.а. „Тойота“, нито че в резултат на това водачът не е могъл да спре. Поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на л.а. „Тойота“, който нарушил чл. 25, ал. 1 и ал.

2 ЗДвП, като предприел маневра завой наляво без да се убеди, че не създава опасност за движението по пътя. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 19.10.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни 3 установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, дължи на ищеца ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 2692,51 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № ****, от настъпило на 20.01.2019 г. в гр. София ПТП, и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2023 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 819,72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.05.2020 г. до 28.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16022/06.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29348/2023 г., по описа на СРС, 157 състав.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер и период на дължимата лихва.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

4

По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства: съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на л.а. „Тойота“, рег. № ****, към датата на процесното ПТП; наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с водача на л.а. „Пежо“, рег. № ****, валидна към момента на процесното ПТП; заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 2692,51 лв. за отремонтиране на щетите по увреденото МПС с включени ликвидационни разноски. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства.

Основните доводи във въззивната жалба са по отношение на механизма на ПТП и вината за настъпване на същото.

По отношение на механизма на ПТП са събрани следните доказателства:

Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ДКППТП) от 26.01.2019 г. В графа 12 – „Обстоятелства“, водачът на л.а.

„Тойота“ е отбелязал, че ПТП е настъпило при завиване наляво. За водача на л.а. „Пежо“ няма отбелязвания в графата. В графи 10 и 11 относно зоната на удар и видимите щети водачът на л.а. „Тойота“ е посочил, че ударът е в лявата част на автомобила, като щетите са: „огънати лява врата, лява броня, преден и заден леви калници“. Водачът на л.а. „Пежо“ в тези графи е отразил, че ударът е в предна дясна част на автомобила, а щетите са: „счупен десен преден калник, преден десен фар, огънат капак, ожулена задна врата и калник вдясно“. В графа „Забележка“ водачът на л.а. „Тойота“ е отбелязал „поемам вината“, а този на л.а. „Пежо“ – „нямам вина“. На схемата за ПТП е посочено, че двата автомобила идват от път с две ленти, лявата от които е за завиване наляво, а дясната – за направо и надясно. Отразени са два отделни светофара за всяка лента. Л.а. „Тойота“ е нарисуван да пресича траекторията на л.а. „Пежо“.

Показания на св. Е.Р.Ц., водач на л.а. „Тойота“. Същият споделя, че със служебен автомобил е завивал наляво от бул. „Овча купел“ към ул.

„Житница“. На бул. „Овча купел“ имало две ленти, една от които за завой наляво със собствен светофар, а другата – за движение направо и надясно.

Водачът бил първа кола и на зелен светлинен сигнал потеглил в посока ул.

„Житница“ – завой наляво. По време на завоя бил ударен в лявата част на колата – в шофьорската врата. Свидетелят пояснява, че ударът е настъпил, 5 когато е започнал да завива наляво в насрещното движение. В протокола било отразено, че той има вина, за което не бил съгласен. Инцидентът станал, докато търсел непознат адрес. Свидетелят заявява, че се е движел от стадион „Славия“ към бул. „Житница“.

Показания на св. Н.А.И., водач на л.а. „Пежо“. Същият споделя, че с автомобила си се е движел по бул. „Овча купел“ в посока „Красна поляна“, в лявата лента, която е за направо и наляво. На кръстовището с ул. „Житница“ продължил направо при светещ зелен светлинен сигнал на светофара. Пред него се движел друг автомобил – служебен на пицария – след който спазвал голяма дистанция. Движещият се отпред автомобил внезапно завил наляво без подаден мигач. За да избегне удара, св. И. също завил наляво, но не успял да го предотврати. Ударил другия автомобил в предна лява врата. Извикали КАТ, те ги посъветвали да подпишат ДКППТП. Другият автомобил бил в същата лента и се движел за направо.

Заключение на в.л.

Й.Й. по допусната първоначална съдебноавтотехническа експертиза. Вещото лице, вземайки предвид свидетелските показания и останалите доказателства по делото, е посочило следния механизъм на ПТП: на 20.01.2019 г. в гр. София л.а. „Тойота“ се движи по бул. „Овча купел“, където на кръстовището с ул. „Житница“ водачът предприема маневра за завой наляво от дясна пътна лента. В същото време и с посока направо в лявата лента се движи л.а. „Пежо“. Вследствие на предприетата от водача на л.а. „Тойота“ маневра за завой наляво траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. Вещото лице е посочило, че уврежданията по л.а. „Тойота“ няма как да настъпят, ако автомобилите са се движели един зад друг в лентата за завой наляво, освен ако л.а. „Пежо“ се е движел в лентата за насрещно движение, за което няма данни по делото. Вещото лице е констатирало, че л.а. „Пежо“ се е движел направо по бул. „Овча купел“ с посока ж.к. „Красна поляна“, а л.а. „Тойота“ се е движел по бул. „Овча купел“ с посока ж.к. „Красна поляна“, където е предприел маневра за завой наляво. Вещото лице е посочило, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Тойота“, който е предприел маневра за завой наляво от дясна пътна лента, която е за движение надясно.