Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 703 от 29.12.2021, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 700/2021
Вид
Решение № 703
Подписан
29.12.2021
В сила
25.01.2022
Състав
Ростислава Янкова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.342, ал.2 и 3 · Търговски закон
  • чл.342, ал.2 и 3 · Търговски закон
  • чл.345, ал.1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Шумен, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело № 20213630100700 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на иска за заплащане на дължими абонаментни такси, с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – по отношение на иска за заплащане на дължими лизингови вноски и с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД-по отношение на претенцията за неустойка.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен адрес: гр.***, ж.к. *** ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК срещу А. П. И.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №4А. Ищцовото дружество твърди, че между “***” ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ и ответника А. П. И.. били сключени няколко договора и допълнителни споразумения, по силата на които на ответницата били предоставени мобилни услуги и лизингови ислуги по повод предоставени в лизинг устройства. Ответникът не изпълнил задълженията си по посочените по-горе договори, като задълженията на абоната по сключените договори били фактурирани в три фактури, издадени в периода от м.април 2019 год. до м.юни 2019 год. Поради неиздължаване на претендираните суми от страна на ответника, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК, по което им била издадена заповед за изпълнение. След издаване на същата от страна на длъжника било депозирано възражение, което поражда задължение за ищеца да установи претенцията си по съдебен ред.

1

С настоящата искова молба претендират сумата от 631.35 лева, от която: 192.91 лева – главница, представляваща дължими суми за предоставени далекосъобщителни и мобилни услуги; 288.26 лева – дължими лизингови вноски и 150.18 лева – претендирана неустойка.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “***” ЕАД общо сумата от 631.35 лева, за която били издадени фактури №7287277858/15.04.2019 год., №7288631095/15.05.2019 год. и №7289932146/15.06.2019 год., от която 192.91 лева, представляваща дължима сума за незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги за периода от 15.03.2019 год. до 14.06.2019 год., 288.26 лева – незаплатени лизингови вноски и 150.18 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 07.12.2021 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, в който заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва факта, че между страните са били сключени посочените договори, но счита, че не дължи посочените по-горе суми. Заявява, че желае да заплати претендираните лизингови вноски, както и че многократно е правила постъпки в тази насока, но й е било отказана възможността за заплащане на дължимите лизингови вноски, без заплащане на останалите задължения. По отношение на останалите претендирани суми счита, че не ги дължи, тъй като не е ползвала предоставените то мобилния оператор услуги. Във връзка с първата фактура твърди, че не е изпращала посочените 47 броя кратки текстови съобщения, поради което и не дължи сумата от 235.00 лева без ДДС. В тази връзка подала жалба до мобилния оператор, на която й било отговорено, че на датите 27.03 и 28.03.2019 год. от мобилен номер *** били изпращани кратки текстови съобщения към кратък номер 121712, както и че начислените суми се дължат на включването й в „чат услуга“. Счита, че не дължи и претендираната неустойка, тъй като операторът сам е преустановил доставянето на услуги към мобилни номера ********** и ***, което е станало причина и самата тя да поиска пренос на номерата към мрежата на друг оператор. Счита, че договорите не съдържат уговорка за заплащане на неустойка в посочения размер, като освен това счита, че клаузата за неустойка противоречи на „добрите нрави“ и като такава се явява нищожна. С оглед на подробно изложени в отговора правни съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказан и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.С. Е. от ШАК.

2

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Между “***” ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ и ответника А. П. И.. били сключени следните договори:

1.Договор за мобилни услуги №607641703 от 20.07.2013 год. за предоставен мобилен номер ***;

2.Договор за мобилни услуги №618356542 от 01.08.2017 год. за предоставен мобилен номер **********;

3.Допълнително споразумение №014773644 от 21.05.2018 год. към договор за лизинг от 21.05.2018 год., съгласно който му е бил предоставен мобилен номер ********** със стандартен месечен абонамент в размер на 20.99 лева с ДДС и 17.49 лева без ДДС, а на потребителя било предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold.

Предоставянето на устройството е уговорено от страните с отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 473.57 лева с ДДС. Във връзка с ползването й лизингополучателят се задължил на основание чл.3, ал.1 от договора да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 20.59 лева с включен ДДС всяка, като същите следвало да бъдат фактурирани, заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги чрез номера.

4.Допълнително споразумение №020870562 от 19.01.2019 год. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***, за който влязъл в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса от 12.99 лева с включен ДДС или 10.82 без включен ДДС.

Във връзка със сключените договори на абоната в периода от м.април 2019 год. до м.юни 2019 год. били издадени следните фактури:

-фактура №7287277858/15.04.2019 год., издадена за периода от 15.03.2019 год. – 14.04.2019 год., която включвала месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** – 17.49 лева; ползвани услуги – 235.19 лева; лизингова вноска за мобилно устройство – 20.59 лева; месечна абонаментна такса за мобилен номер *** – 10.82 лева; ползвани услуги – 13.06 лева. Общата сума по фактурата била в размер на 336.86 лева, като след приспадане на надвнесено плащане ищецът заявява, че претендира сума в размер на 196.86 лева.

-фактура №7288631095/15.05.2019 год., издадена за периода от 15.04.2019 год. – 14.05.2019 год., която включвала месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** – 17.49 лева; ползвани услуги – 2.85 лева; лизингова вноска за мобилно устройство – 20.59 лева; месечна абонаментна такса за мобилен номер *** – 10.82 лева. Общата претендира сума по фактурата е в размер на 57.98 лева.

-фактура №7289932146/15.06.2019 год., издадена за периода от 15.05.2019 год. – 14.06.2019 год., която включвала месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** – 3

10.72 лева; ползвани услуги – 0.06 лева; месечна абонаментна такса за мобилен номер *** – 6.63 лева. Излагат, че претендираната сума по фактурата е с отрицателна величина, тъй като са били приспаднати таксите за посочения период. В същото време във фактурата била начислена неустойка в размер на 150.18 лева за предсрочно прекратяване на договорите, както и предсрочно изискуем остатък по договора за лизинг в размер на 247.08 лева с ДДС.

Поради неиздължаване на претендираните суми от страна на ответника, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК, по което им била издадена заповед за изпълнение. След издаване на същата от страна на длъжника било депозирано възражение, което поражда задължение за ищеца да установи претенцията си по съдебен ред.

Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ЧГД №2948/2020 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба претендира сумата от 631.35 лева, от която: 192.91 лева – главница, представляваща дължими суми за предоставени далекосъобщителни и мобилни услуги; 288.26 лева – дължими лизингови вноски и 150.18 лева – претендирана неустойка.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощни, Договор за правна защита и съдействие, Фактура, Договор за мобилни услуги от 20.07.2013 год., Договор за мобилни услуги от 01.08.2017 год., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер 359896441121 от 21.05.2018 год., Договор за лизинг от 21.05.2018 год., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898579197 от 19.01.2019 год., фактури, Платежни нареждания за заплатена държавна такса, както и от материалите, приложени по ЧГД №2948/2020 год. по описа на ШРС, Възражение, Известие за доставяне, Писмо до ответникът, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдено-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че издадените и посочени в исковата молба фактури са били осчетоводени от ищцовото дружество, че размерът на неизплатените задължения както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020 год., така също и към 15.07.2021 год. е общо 631.35 лева, че на 29.03.2019 год.ответницата е заплатила сума в размер на 140.00 лева, която е била приспадната от общите задължения на длъжника, като е била погасена част от задължението по фактурата от 15.04.2019 год., както и че лизинговите 4 вноски са начислени съгласно условията на договора за лизинг.

За изясняване на фактическата обстановка е била допусната и изготвена съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на ответника е бил предоставен достъп до съобщителната мрежа на ищеца, посредством телефонен номер **********, както следва: от 15.03.2019 год. до 28.03.2019 год. и от 29.03.2019 год. до 02.05.2019 год. в рамките на договорените условия, като в периодите от 28.03.2019 год. до 29.03.2019 год. и от 02.05.2019 год. до 27.05.2019 год. са били ограничени изходящите повиквания и SMS поради надвишаване на кредитния лимит; че в периода 27.03.2019 год. – 28.03.2019 год. към кратък номер 121712 са били изпратени 47 броя съобщения, които са били таксувани от мобилния оператор на единична цена от 5 лева без ДДС. Вещото лице дава отговор, че от страна на ищцовото дружество не му е предоставена конкретна информация за търговеца, осигуряващ услугата посредством кратък номер 121712 в процесния период, както и информация, позволяваща детайлно възпроизвеждане на механизма на активиране на горепосочената услуга в конкретния случай, че е налице техническа възможност за генериране и изпращане на кратки съобщения без директно участие на абоната, като действията могат да бъдат извършени от приложение, инсталирано на мобилното устройство, притежаващо „разрешение за SMS“, като по принцип действията би следвало да са под контрола на потребителя. В предоставените от ищцовото дружество данни е липсвала информация за съобщения, получени от номер **********, в това число, изпратени от кратък номер 121712, като са посочили, че не разполагат с данни за нотификации към клиенти от търговеца, който е доставчик на услуга с добавена стойност.