Решение № 27 от 26.05.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Търговище, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело № 20253500900026 по описа за 2025 година

Предявен е иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ от един от кредиторите – „Първа инвестиционна банка“ АД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с решение № 56 от 16.07.2019 г., по т. д. № 39/2019 г. по описа на Окръжен съд Търговище, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК 200288580.

„Първа инвестиционна банка“ АД е кредитор на несъстоятелния длъжник „ЗЕНОН БГ“ ООД, като в срока по чл. 685 от ТЗ е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на дружеството.

Вземанията на банката са включени в списъка на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ.

В допълнителен списък на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ, обявен в Търговски регистър с вписване под № 20250326090827, синдикът Т. И. е включил вземания, предявени от адвокат В. Й., с основание адвокатски хонорар за осъществена правна защита и съдействие по т. д. № 40/ 2020 г. на ОС – Търговище, в. т. д. № 646/2020 г. на АС – Варна и к. т. д. № 2201/ 2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

Срещу тези вземания ПИБ АД е подала възражение в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, като с определение № 260034/ 07.05.2025 г., постановено по т.д. № 1

39/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, възражението на банката е отхвърлено. В условията на евентуалност, съдът следвало да приеме, че тези вземания не следва се ползват с привилегията по чл.722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Били налице всички изискуеми от закона предпоставки за завеждане на иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване на обстоятелството, че вземания на адвокат В. Й. от „ЗЕНОН БГ“ ООД не съществуват.

Предявилият вземанията адвокат няма качеството на кредитор на длъжника по смисъла на чл. 616 ТЗ, тъй като нейното вземане не произтича от търговска или нетърговска сделка. Нейната претенция произтича от договори за процесуално представителство по предявени искове за попълване на масата на несъстоятелността. Съобразно разпоредбата на чл.723, т. 4 от ТЗ разходите за попълване на масата на несъстоятелността представляват разноски по несъстоятелността. Тези разходи са извършени след приключване на търговската дейност и са направени във връзка с воденето на специалните искове в интерес на кредиторите. Всички разходи, посочени като разноски в чл. 723 от ТЗ, следва да се разплащат текущо, като разноски по производството, от особената сметка на синдика. Редът за това е след мотивирано искане направено от синдика, съдът да даде разрешение синдикът да се разпореди с парични суми във връзка с така направените разходи – чл.

658, ал. 1, т. 9 ТЗ. Ако с оглед конкретните нужди в производството по несъстоятелност не е било своевременно заплатено дължимото възнаграждение или твърдян като извършен за опазване на масата на несъстоятелността разход, то сумата за тях следва да се включи в изготвената от новия синдик сметка за разпределение. Недопустимо е включването на вземания на синдика за разноски по чл. 723 ТЗ в списъка на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Действително, посочването на разноските в несъстоятелността като платими по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ в изготвената от синдика частична сметка за разпределение по принцип осигурява пълното им изплащане с предимство преди всички други вземания.

Неизяснено в случая оставало обстоятелството защо процесната претендирана от адвоката сума не е включена в такава сметка своевременно – след възникване на вземането, а едва няколко години по-късно. Цитира се съдебна практика.

2

Освен това адвокатът е предявил вземанията си повече от 5 години след постановяване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване сключването на договори между адвоката и синдика за процесуално представителство, което е нелогично и обуславя основателно предположение, че това е с цел встъпване в производството по несъстоятелност на фиктивен кредитор, който да се ползва с привилегията по т. 3 на чл. 722, ал. 1 ТЗ и така да попречи на правилното и законосъобразно разпределение на активите от масата на несъстоятелността. Към датата на предявяването е изтекла както кратката 3-годишна давност, така и общата 5годишна такава.

Ако съдът приеме, че адвокат В. Й. е правно легитимиран кредитор в производството по несъстоятелност, редът за удовлетворяване на вземанията, произтичащи от сключените със синдика договори за правна помощ на несъстоятелното дружество, следва да е различен от приетия от синдика и впоследствие одобрен от съда. Вземането й не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, а следва да се приеме като такова от подолен ред – по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Моли съдът да постанови решение, с което да установи, че адвокат В.

Й. Й. няма качеството кредитор по вземане от „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК 200288580, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.

„Митрополит Андрей“ № 144, съгласно приетия от синдика в производството по несъстоятелност по т. д. № 39/ 2019 г. по описа на ОС Търговище списък № 4 на допълнително приетите вземания по чл. 688, ал.3 ТЗ.

Ако съдът не уважи това искане и приеме, че адвокат В. Й. Й. има качеството на кредитор на длъжника „ЗЕНОН БГ“ ООД с ЕИК 200288580 в производството по несъстоятелност по т. д. №39/ 2019 г. по описа на ОС Търговище, то моли да приеме, че вземането й не следва да се ползва с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Да се присъдят и сторените разноски, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. В съд.зас. поддържа отговора.

От синдика постъпи отговор, в който подробно описва действията, които е осъществил в това производство. Оспорва допустимостта на иска доколкото не разполагал с данни кога е постъпила в ЕПЕП исковата молба.

Ако тя е постъпила в срок, оспорва нейната основателност, като развива 3 подробни доводи относно това, че действията по упълномощаването и определянето на хонорара на адвоката, са извършени след одобрението на съда по несъстоятелността. Тези действия са свързани с попълване на масата на несъстоятелността и според чл. 723, т. 4 от ТЗ, затова и следва да бъдат включени в сметката за разпределение именно по този начин. Няма пречка вземането да се включи в списъка на приетите вземания, защото то е дължимо.

Ако това не бъде направено, нямало как да се заплати на кредитора. Ако не се направи то може да се погаси по давност. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Освен това посочва, че вземането било прехвърлено по договор за цесия на „Симката трейд“ ЕООД, на 14.05.2025 г. Няма възражения по исканията по доказателства.

След връчване на отговора на ищеца, от него постъпи допълнителна молба, в която поддържа становището си и преповтаря изложените вече доводи.

В отговор синдикът поддържа изразеното вече становище.

В съд.зас., предвид направените от страните възражения бяха конституирани като страни в производството адв. В. Й. и „Симката трейд“ ООД.

От дружеството постъпи писмен отговор чрез адвокат К.. Тя оспорва допустимостта на иска и евентуално неговата основателност. В тази връзка обръща внимание на факта, че вземането е възникнало за адв. Й. след като е било разрешено от съда да се направи такъв разход и е определено възнаграждението на адвоката по искове за попълване на масата на несъстоятелността. Това е било в интерес на всички кредитори. Съдът следвало да обърне внимание на това, че всъщност се оспорва привилегията на кредитора. Оспорва се възражението за изтекла давност – договорите за права защита и съдействие са от 12.03.2020 г., от 14.12.2020 г. и от 30.07.2021 г. Предявени били на 12.03.2025 г.

Вземанията не е могло да бъдат платени от синдика поради липсата на суми по специалната сметка. С оглед на всички възражения се иска съдът да прекрати делото или да отхвърли иска като неоснователен.

След повторната размяна на книжата страните поддържат становищата си.

4

От адв. В. Й. постъпи писмен отговор. В него та оспорва иска по основание. Посочва, че е предявила вземанията си към синдика на на 12.03.2025 г. като описва основанието за възникването на тези вземания и фактите по осъщественото от нея представителство на несъстоятелното дружество. Представя писмени доказателства във връзка с изложените от нея обстоятелства.

В съд.зас. не се яви, като посочи, че моли ход на делото да се даде в нейно отсъствие, като поддържа всички свои доводи, изразени в отговора.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

По фактите: в края на съдебното дирене страните не оспорват обстоятелствата, във връзка с това, че ищецът има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на ответното дружество, това, че има прието вземане, водените от синдика дела за попълване на масата на несъстоятелност, факта на разрешение от страна на съда да ангажира адвокат за водене на делото, договорените адвокатски хонорари за адвокат Й., датата на предявяване на искането за изплащане на хонорарите. В последствие не се оспорва, че тези вземания са били прехвърлени на дружеството „Симката трейд“ ООД с договор за цесия, който е бил предоставен на синдика.

Не се оспорва, че той е включил това вземане в списъка на приетите вземания, че този списък е оспорен от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД и съдът е оставил без уважение това възражение.

Искът е предявен в срок.

Спорът се свеждаше до това как следва да се третира вземането на адвоката и дали то следва да се включва списъка на приетите вземания или следва да се удовлетвори от синдика чрез включването му в списъка за разпределение.

С оглед на това съдът приема за установени следните факти, които са от значение за решаване на делото:

С решение № 56 от 16.07.2019 г., по т. д. № 39/2019 г. по описа на Окръжен съд Търговище, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК 200288580.

„Първа инвестиционна банка“ АД е кредитор на несъстоятелния 5 длъжник „ЗЕНОН БГ“ ООД, като в срока по чл. 685 от ТЗ е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на дружеството.

Вземанията на Банката са включени в списъка на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ.

В допълнителен списък на приетите вземания по чл. 689 от ТЗ, обявен в Търговския регистър с вписване под № 20250326090827, синдикът Т. И. е включил вземания, предявени от адвокат В. Й., с основание адвокатски хонорар за осъществена правна защита и съдействие по т. д. № 40/ 2020 г. на ОС Търговище, в. т. д. № 646/2020 г. на АС Варна и к. т. д. № 2201/ 2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

Срещу този списък ПИБ АД е подала възражение в срока по чл. 690, ал.

1 от ТЗ, като с определение № 260034/ 07.05. 2025 г., постановено по т.д. № 39/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, възражението на банката е отхвърлено.

Исковата молба е подадена на 21.05.2025 г. в 16.48 часа, чрез ЕПЕП, което е видно от електронните записи и ел.папка по делото. Входирана е на 22.05. 2025 г.

Междувременно, на 08.05.2025 г., адвокат В. Й. сключва договор за прехвърляне на вземането си по трите договора за правна защита и съдействие за попълване на масата на несъстоятелност на „Зенон бг“ ООД, на „Симката трейд“ ООД със седалище в с. Д., община П. На 14.04.2025 г. синдикът е получил уведомление за това прехвърляне.

Процесното вземане е предявено с молба вх. № 260076/12.03.2025 г.

Кредиторът е предявил вземане общо в размер на 125 562,62 лв., представляващи възнаграждение за оказана правна помощ в производства за попълване на масата на несъстоятелността, по т.д. т.д.№40/20 г. на ОС – Търговище, в.т.д.№ 646/20 г. на АС – Варна и т.д. № 2201/21 на ВКС: възнаграждение за оказана правна помощ по т.д.№ 40/20 по описа на ОС – Търговище, в размер на 42 956,31 лв., определено по реда на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; възнаграждение за оказана правна помощ по в.т.д.№ 646/20 г. по описа на АС – Варна, в размер на 42 956,31 лв., определено по реда на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; възнаграждение за оказана правна помощ по т.д. № 2201/21 на ВКС, в размер на 39 650 лв.