Решение № 273 от 10.12.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Габрово, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20244200500316 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Паралел“ЕАД, подадена чрез пълномощника адв.М. срещу постановеното решение по гр.д.№768/2023г. на РС-Севлиево.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението . Оспорва се начинът, по който са ценени доказателствата и изведените от тях изводи ,че по възлагане на дружеството са поставени палетите с габиони по протежението на имот с идентификатор №**, от който следвало да се достъпи до имота на ищеца. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства , с които да се установи, че именно ответникът е поставил габионите по протежението на процесния имот. Изложени са доводи относно това какво е установено от събраните по делото доказателства. Прави се позоваване на законови разпоредби , касаещи изграждането на пътни връзки и заустването на селскостопански пътища и се поддържа, че в случая няма изградена такава между имот №** и републикански път ІІІ-404, нито има предвидена, посредством която да бъде осъществяван достъп до имота на ищеца. С това се обосновава и изводът, че няма как да се приеме, че процесните габиони са пречка за достъпа до имота на ищеца, като се сочат и писмените доказателства, които страната е представила в първоинстанционното производство за това, че Община Севлиево е изградила велоалея и пътно осветление ,включително по протежението на имот №**. Излагат се доводи, че с поставянето на габионите не е установено създаването на неправомерно състояние, а за правомерно такова, което е 1 самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Оспорва се да е налице верига от косвени доказателства, както е приел първоинстанционният съд, от което да се установява, че габионите са поставени от едно и също лице или по едно и също време. Поддържа се становището, че дружеството не е надлежен ответник по предявения иск по чл.109 ЗС.

Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск по чл.109 ЗС ,ведно със законните последици.

В депозирания от насрещната страна писмен отговор чрез пълномощника адв.Г. са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се ,че предявеният иск е основателен и доказан.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Предмет на обжалване е постановеното решение по гр.д.№768/2023г. на РССевлиево, с което е уважен предявеният от Б. Т. Б. иск по чл.109 ЗС като е осъден ответникът „ПАРАЛЕЛ“ ЕАД, ЕИК 203548655 , да премахне поставените декоративни палети с камъни от трасето на пътя с кад. ид. № ** на входа откъм улица „С.“.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Процесуалната легитимация на страните по делото по предявения иск по чл.109 ЗС се определя от твърденията в исковата молба, че ответникът „Паралел“ЕАД е създал и поддържа състояние, което препятства възможността ищецът да достъпва до собствения поземлен имот с кад. ид. № ** , поради поставени декоративни палети с камъни по трасето на пътя с кад. ид. № ** откъм улица „С.“. С оглед на това е неоснователно възражението на ответника, че искът по чл.109 ЗС е недопустим като предявен срещу ненадлежна страна.

Исковата претенция се основава на твърдения, че достъпът до процесния имот с идентификатор №** се осъществява от селскостопански път с кадастрален идентификатор №** – публична общинска собственост. На входа/изхода на този път с обществената транспортна мрежа – имот №**, представляващ ул.“С.“, ответникът е поставил масивни декоративни палети с камъни по протежението на улицата, с което изцяло прегражда достъпа до пътя, а от там и до имота на ищеца и той не може да осъществи пълноценен достъп до своя имот.

По делото не се спори ,а това се установява и от представените писмени доказателства, че ищецът се легитимира като придобил по наследство права като съсобственик върху възстановена земеделска земя в землището на гр.Севлиево на наследниците на В.С.Х. с решение на ПК-Севлиево №394 от 16.07.1999г. – пасище, мера от 1,800 дка. в м.“Ч.“, имот №079012 по плана за земеразделяне, с актуален статут по КККР на ПИ с кад. ид. № **, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище .

Ответникът оспорва като недоказани твърденията на ищеца, че е препятствал достъпа 2 му до процесния имот с поставяне на декоративни палети с камъни /габиони/ в ПИ кад. ид.

№**.

От представените по делото доказателства се установява, че една от границите на ПИ с кад. ид.№ **, описана в решението на ПК-Севлиево като №079010 - полски път на община Севлиево, по КККР е ПИ с идентификатор №**. Същият е ситуиран перпендикулярно на имот с идентификатор №** – път ІІІ-404 / ул.“С.“/. В него към имот №** има поставени габиони , както е онагледено на скицата към заключението на СТЕ, на която е нанесено цялото трасе ,по което са поставени габиони от т.1 до т.26, в което попада и участъкът между посочените два ПИ / идентификатор №** и идентификатор №**/. Габионите са с височина от 0.60м. От приложените по делото скици е видно, че ПИ с идентификатор №** граничи и с ПИ с идентификатор №**, в който попадат част от габионите, както е отразено на скиците на л.61 и л.62 към заключението на СТЕ.

С обективираното изявление в представената с писмения отговор на исковата молба нотариална покана с нот. заверка от 23.11.2020г. /л.26 от първоинстанционното дело/ от ответника не е оспорено съществуването на полски път между имота с идентификатор № ** / за който ищецът се легитимира като съсобственик/ и на ответника с идентификатор №** /бивш ***/ .

Относно това кой е поставил габионите в ПИ №**, от обясненията на представителя на ответното дружество С.С. се установява, че ответникът е наел фирма ,която да постави габиони. Твърдението, че фирмата е била наета да направи това само по протежението на техния имот и съоръжението е направено само в него, се опровергава от заявеното от св.В..

Същият възпроизвежда свои лични впечатления кога и как е направена „тази ограда“, като след предявяване на снимковия материал към заключението на СТЕ, е посочил първата снимка. Твърдението, че цялата ограда, която е метална ,се е правила по едно и също време ,от една и съща фирма , и едни и същи хора, не е опровергано от останалите данни по делото. Даденото от свидетеля описание на оградата като метална и поставяне на камъни, не противоречи на описанието на конструкцията от оценъчната експертиза като декоративни метални кошници от тел, напълнени с наредени камъни и даденото в с.з. от вещото лице Г.

,че габионите са панели с метална обшивка, попълнени с камъни. Няма доказателства, които да установяват нещо различно от заявеното от св.В. и да опровергават неговите твърдения за поставянето на габионите. Това ,че свидетелят не сочи ,кой е възложителят , преценени свидетелските показания с обясненията на представителя на ответника по чл.176 ГПК и при липсата на установени обстоятелства да е имало друг възложител за поставяне на габионите в имот с идентификатор №**, и само в тази част те да са поставени по друго време , дава основание да се приеме, че поставянето е станало имено по описания от св.В. начин и че всички габиони, отразени на скицата на л.61 към заключението на СТЕ, включително и за имот №** са поставени от ответника ,за което е била наета фирма, изхождайки и от заявеното в първоинстанционното производство от С.С..

Изразеното становище от вещото лице Г. в с.з., че всички габиони са идентични на чертежа ръчна скица, не обосновава, че при липсата на отличителни белези , не може да се 3 приеме ,че са поставени от една и съща фирма или по едно и също време. Изводът, кой е поставил габионите в имот с идентификатор №** се извежда от обясненията на представителя на ответното дружество и установеното от св.В. как и къде са поставени , ценени съгласно изложеното по-горе, като никой от тях не се е позовавал на наличието на отличителни белези.

Няма данни по делото Община Севлиево да е изграждала подпорна стена между ПИ №** и ПИ№** , за което да са поставени процесните габиони в този участък. От представените писмени доказателства се установява ,че като възложител по проект от 2011г.

Община Севлиево е изградила пешеходна и велоалея ,както и осветление ,но няма данни да е правила подпорна стена или поставяла габиони между имот с идентификатор №** и с идентификатор №**.

Издаденото на ответника разрешение за строеж №75 от 2012г. с приложената към него документация, представени по делото, също не установяват да е било предвидено поставянето на габиони в имот с идентификатор №** откъм имот с идентификатор №** като подпорно съоръжение .

Представеното по делото писмо от Община Севлиево от 25.01.2021г. /л.34/ по повод запитване на ищеца, не е ИАА, нито има характеристиките на официален документ по чл.179 ГПК. Същото е частен свидетелстващ документ, ползващ се с доказателствената сила по чл.180 ГПК. Възпроизведеното в него като констатации от извършена проверка на място за наличието на поставени габиони на посочените три имота: с идентификатор№** / на Паралел ЕАД/, с идентификатор №** и идентификатор №** /НТП: селскостопански, горски, ведомствен път/ и че достъпът до ПИ с идентификатор№ ** следва да се осъществява от ПИ с идентификатор ПИ №** , като с поставените габиони се възпрепятства този достъп, не е опровергано от заключението на приетата по делото СТЕ и останалите доказателства по делото.

Несъстоятелни са наведените от ответника доводи ,че съществуват други пречки ищецът да достъпва през имот №** до своя, позовавайки се на заявеното от в.л. Г. как следва да се достъпва от ПИ №** до улицата като част от републикански път и на това, че липсва пътна връзка, нито предвидена такава / писмото на АПИ на л.77/, с които се обосновава, че предявеният иск по чл.109 ЗС е неоснователен.

Заявеното от вещото лице Г. в с.з. какво ще бъде състоянието в участъка, където се иска да бъдат премахнати габионите, ако това стане , не обосновава извод, че поставянето им в имот с идентификатор №** не препятства възможността през него ищецът да достъпва до своя имот. Заявеното от вещото лице не съдържа твърдения, че това е необходимо подпорно съоръжение с оглед характера на инфраструктурата в този участък, а становище каква техника може да се използва за оформяне земната маса в случай, че няма габионите и при съществуващата денивелация.

В идентична хипотеза, когато искът по чл.109 ЗС е предявен срещу трето лице, за преустановяване на действия, с които пречи на ищеца да преминава през терен, предвиден 4 за прокарване на улица, до своя имот, съгласно постановеното решение на ВКС №37 по гр.д.

№4245/2013, І г.о , е прието, че действията или бездействията на общинската администрация ще имат правно значение само ако те са единствената причина ищецът да не може да упражни правото си в пълен обем, в който случай отговорността на ответника не би могла да бъде ангажирана. Когато ищецът не може да упражнява правата си в пълен обем, тъй като ответникът му пречи да преминава до своя имот през терен, който не е собственост на ответника, то действията или бездействията на общинската администрация са ирелевантни за спора.

В случая пречка за ползване на имот №** от ищеца чрез достъпването му от имот с идентификатор №** - общински селскостопански път , са поставените по трасето на пътя габиони в този имот от ответника. Лишаването на ищеца от достъп до имота му от имот с идентификатор №** , без наличието на законно основание за това, неоснователно ограничава пълноценното упражняване на притежаваното право като собственик ,което е абсолютно вещно право и това ограничение не се явява обикновена пречка за използването на имота. Дали ще достъпва до него през селскостопански път с идентификатор №** /при наличие и на друг достъп/ е единствено в правомощията на собственика да реши . Същият не може да бъде лишен от тази възможност да достъпва до имота поради наличието на поставени по протежението на трасето на пътя габиони от лице, което не е собственик на имот с идентификатор №**.