Определение № 965 от 07.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. С., 06.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20228002902266 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците К. К. С. и К. К. К. срещу решение № 852 от 09.06.2022г. по гр.д. № 593/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.

К. К. С. обжалва решение № 852 от 09.06.2022г. по гр.д. № 593/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 266087 от 13.10.2021г. по гр.д. №11661/2020г. по описа на СГС, I ГО – 30 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 432, ал. 1 ГПК срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за горницата над сумата 75 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. – претендирано обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на неговия син П. К. К., настъпила при ПТП на 18.06.2020г. на автомагистрала „Тракия“ на около 120 м. преди 8-ми километър в посока към гр. С..

К. К. К. обжалва решение № 852 от 09.06.2022г. по гр.д. № 593/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 266087 от 13.10.2021г. по гр.д. №11661/2020г. по описа на СГС, I ГО – 30 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 ГПК за присъждане на обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. К. К., настъпила при ПТП на 18.06.2020г. на автомагистрала „Тракия“ на около 120 м. преди 8-ми километър в посока към гр. С..

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните му части 1 е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост и е постановил съдебния си акт в нарушение на ППВС № 4/1968г., без да съобрази установената по делото особено близка връзка между ищците и починалия, доказаната обич, взаимопомощ и разбирателство. Сочат, че съдът при определяне размера на присъденото обезщетение не е съобразил икономическите условия към датата на ПТП и определените в закона лимити по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изтъкват, че съдът необосновано е кредитирал заключенията по приетите по делото експертизи, като не е съобразил, че вещите лица са изложили само предположения, доколкото е невъзможно да посочат със сигурност какви биха били уврежданията на техния близък, ако се бе возил с поставен предпазен колан. В този смисъл оспорват определения от въззивния съд процент на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат като завишен. Молят решението в обжалваните му части да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете им бъдат уважени за пълните предявени размери.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите отправят искане да бъде допуснато касационно обжалване на решението предвид постановяването му в противоречие със съдебната практика по Постановление на Пленума на ВС № 4/1968г.

Поддържат, позовавайки се на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че прилагането на чл. 52 ЗЗД следва да е точно и обезщетението, което се присъжда трябва да е справедливо. Сочат, че макар в случая да се касае за каузално тълкуване, същото ще доведе до точното прилагане на закона и развитието на правото. Оплакват се от неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът по касация „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационните жалби като неоснователни. Излага, че въззивното решение е правилно в обжалваните му части.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че е сезиран с искове по чл. 432, ал. 1 КЗ против застраховател, сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с увреждащото лице. Изложил е, че спорни с оглед поддържаните доводи с въззивните жалби на страните, респективно предмет на преценка от въззивната инстанция, са въпросите за действително търпените от ищците вреди от настъпилото застрахователно събитие и 2 справедливия размер на дължимото им се обезщетение при съобразяване на чл. 52 ЗЗД, както и предпоставките за намаляване на обезщетението при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия П. К. К., изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан.

По тези спорни въпроси въззивният съд е приел, че от събраните доказателства в тяхната съвкупност – писмени, СМЕ, КСМАТЕ, ТЕ и гласни доказателства, безспорно се установява, че пострадалият П. К. К., като пътник на задната лява седалка /зад водача/ на л.а. „Тойота Авенсис“, рег.№ РК 2298 ВР, към момента на процесното ПТП е пътувал без поставен обезопасителен колан. Като е изходил от механизма на ПТП – два последователни интензивни удара, първият от които челно-ляв, настъпил при скорост около 93 км/ч в спрелия в лявата лента л.а. “Сеат“, и предизвикал ротация на л.а. „Тойота Авенсис“, и вторият – дясно-страничен при скорост от около 60 км/ч във втория спрял в аварийната лента л.а. „Ауди“, и получените от П. К. тежка открита черепно-мозъчна травма, свързана с раздробяващо счупване на черепа в челната област, горния и средния лицеви етажи, епидурален хематом и навлизане на свободен въздух в черепната кухина, с разкъсвания и контузии на челните мозъчни дялове, станала непосредствена причина за настъпването на смъртта на пострадалия, въпреки оказаната му медицинска помощ, както и че двама от останалите пътници в л.а. “Тойота“ няма данни да са пострадали, а третата пътничка е получила травматични увреждания, които не са се нуждаели от болнично лечение, въззивният съд е приел, че неизпълнението на задължението за поставяне на обезопасителен колан от пострадалия П. К. съществено е допринесло за настъпилия вредоносен резултат и летален изход, поради което е приел, че дължимото се обезщетение следва да бъде намалено с 50%.

По предявения от К. С. иск, съдът е приел, че С. е бил в близки отношения със сина си П., който макар и да е имал свое семейство, живеел в същата къща с родителите си, хранели се заедно, взаимно си помагали. Отчел и че К. С. тежко преживял смъртта на сина си – изпаднал в тежко психическо състояние на траур, плачел и непрекъснато говорел за починалия си син, трайно се променил неговия бит, започнал да пие много алкохол, ходел на гробищата често, и все още не е преодолял мъката от загубата на сина си.

Допълнил е, че към момента на смъртта на неговия син, ищецът е бил на 67 години – в напреднала възраст, когато нуждата му от синовна материална и физическа подкрепа и грижи е засилена. Съобразил е, че ищецът С. има съпруга и още един син, с който живее в едно домакинство, снаха, както и двама пълнолетни внуци /деца на починалия П./, с които живее в една къща, и би могъл да получава морална и физическа подкрепа, както и малък внук /на 3 години към момента на смъртта/, който да внася позитивна емоция в ежедневието му. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че справедливото обезщетение за търпените от ищеца К. С. неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговия син П., следва да бъде определено в размер на 150 000 лв., при съобразяване с формулираните критерии с ППВС № 4/1968г., като е посочил, че намира последното за 3 съответно на установените близки отношения между пострадалия и увреденото лице, интензивността и продължителността на търпените от ищеца морални страдания, настъпилата негативна промяна в бита му, загубената морална и физическа опора и подкрепа, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Съобразно възприетия принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е намалил обезщетението с 50 % и приел предявения иск за основателен за сумата 75 000 лв.

По предявения от ищец К. К. К. иск, съдът се е позовал на задължителната практика по т.1 от ТР №1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК, съобразно която материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Подчертал е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, като при преценката дали е налице особено близка връзка с починалия, следва да се вземе предвид, че традиционни в българското общество са връзките на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между членовете на едно семейство, в това число – между братята и сестрите.

Допълнил е, че съобразно дадените с тълкувателния акт разяснения обезщетение следва да се присъжда на преживелия родственик извън кръга на лицата, посочени в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. тогава, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия родственик е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка. Счел е, че в конкретния случай по делото не се установява да са се осъществили особени житейски обстоятелства, които да са обусловили създаването на връзка между ищеца К. К. и починалия му брат П., която да носи белега на „изключителност“. Посочил е, че по делото се установява, че двамата братя са били близки, живеели са в една къща, хранели са се заедно, които обстоятелства са нормални за родствената връзка между тях, предвид обстоятелството, че ищецът К. К. не е създал свое семейство и продължава да живее с родителите си. Приел е, че се установява, че ищецът К. К. страда за своя загинал брат, но не се установява търпените от него болки и страдания да надхвърлят по интензитет присъщите за родствената му връзка с починалия, поради което и като се е позовал на даденото тълкуване с ТР №1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК е счел, че К. К. не е легитимиран да получи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговия брат П. К., и предявеният от него иск е неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

4

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Касаторите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос. Именованото от тях „Изложение на касационните основания“ не съдържа ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а единствено преповтаря оплакванията по касационната жалба, че решението в обжалваните му части противоречи на практиката на ВКС по ППВС 4/1968г. Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. ВКС не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен матералноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.