Решение № 19549 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19549 гр. С., 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110105521 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 65581/02.03.2026г. на СРС, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М. Б. А. във връзка със Заповед № 53/14.01.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 54/2026г. на Районния съд в град Благоевград.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. М.К. е предявил срещу М. Б. А. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – магазин в град С., бул. „*********“ № 28, вх. 1, магазин, аб. № ******, както следва:

88,47 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2023г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.01.2026г.) до окончателното им изплащане;

78,48 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2023г.-12.01.2026г.;

13,66 евро за главница за дялово разпределение за периода м.05.2023г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.01.2026г.) до окончателното им изплащане;

4,33 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2023г.-12.01.2026г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че ответницата потребява топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключила писмен договор за продажба на такава, както изисквал чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. По този начин тя се обогатила неоснователно за сметка на 1

„Топлофикация С.“ ЕАД, което се обеднило със стойността на доставената топлинна енергия и останалите принципно дължими във връзка с нея суми. Въз основа на тези обстоятелства ищецът обосновава възникнало за ответницата задължение да му заплати цената на доставеното количество топлинна енергия по месечни прогнозни сметки и изравнителни такИ.. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк.

Филиз Ибрямова / И. Митев – служител с юридическо образование. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Б. А. чрез адв. Т. Г. – АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. № 120992/17.04.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи се, че в имота не се доставя топлинна енергия нито за отопление, нито за подгряване на вода. Затова нито ищецът предоставял съответна услуга, нито ответницата била ползвателка на топлинна енергия. Подробно се обосновава, че техническата инфраструктура на магазините е отделна от тази на жилищната сграда и те не са технически свързани, а в процесния магазин няма отоплителни уреди. Общите условия на ищеца не били публикувани и не можело да бъдат източник на задължения за ответницата.

В насрочените по делото открити съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. Г., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 208348/29.06.2026г. на СРС, в която изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и заявената от ответницата позиция, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява фактически потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца или наличието на основание да получи съответното количество топлинна енергия от ищеца, в това число сключен писмен договор.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Обективно по делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че ответницата в рамките на процесния период е собственица на недвижим имот – магазин с площ от 37,20 кв.м., находящ се в град С., бул. „*********“ № 28, на приземния етаж, състоящ се по документ за собственост от магазин, помещение и санитарен възел.

Вземайки предвид естеството на топлоснабдения имот /магазин/ като самостоятелен недвижим имот и факта, че принципно той е предназначен да служи за осъществяване на стопанска дейност, съдът намира, че неговият собственик или ползвател следва да бъде третиран като "небитов клиент" за доставяна топлинна енергия. Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ 2

"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ обаче определя, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. Такъв по делото не е доказано, а и не се твърди, да е сключен. При това положение ищецът не разполага с възможност да търси заплащане на предоставените от него услуги на договорно-облигационно основание. Неприложим е и чл.

149, ал. 3 ЗЕ, тъй като касае единствено собственици – юридически лица. Когато топлоснабдителното предприятие не разполага с правна възможност да търси стойността на доставената на дружеството-ответник топлинна енергия на договорно основание, същото може да стори това с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва като свои елементи обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това разместване на блага настъпва без основание. Обогатяването може да се изразява и в спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, в това число за да заплати разноските за снабдяване на имота си с топлинна енергия.

Установяването на количеството доставена топлинна енергия, на стойността и цената ú, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.

Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ù с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящият състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно Наредба № Е-РД.01-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, Наредбата за топлоснабдяването /отм./ и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на 3 задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. От заключението му се установява, че сградата е топлофицирана, като от общия топломер в абонатната станция се приспадат технологичните разходи. Разпределението на топлинната енергия е в съответствие с нормативната уредба, а измерването ù е осъществено с уреди, за които не е установена техническа неизправност. Вещото лице е констатирало, че за процесния имот има служебно изчислявана потребена топлинна енергия за лира в сервизно помещение. Проверен е отчетен формуляр от 08.06.2020г., подписан от потребител, в който е отбелязана лира без монтиран индивидуален топломер. В отчетния формуляр от 22.04.2024г. вече няма отбелязана лира, но въпреки това има служебно изчислена мощност за такава. Сградната инсталация е с вертикални щрангове, като за процесния период топлинната енергия от сградната инсталация е изчислена на база отопляемата кубатура от 118 куб.м. Няма начислена топлинна енергия за общи части и за битово горещо водоснабдяване: монтиран е водомер, който е пломбиран. Изчисленията на ФДР, изключая тези за лирата, са в съответствие с нормативните изисквания. Общо потребената топлинна енергия за процесния период се изчислява като 173,03 лева, от които 79,42 лева за сградна инсталация и 93,61 лева за отопление /лира/. При извършен на 15.09.2026г. оглед вещото лице е установило, че в процесния имот няма отоплителни тела и индивидуални топломери. В склада е налице водомер за топла вода, който е пломбиран, а показанията му съответстват на старите отчетни формуляри. При проверка на плановете /от 1986г./ за сградата за помещението – магазин е посочено съществуващо отопление, като са посочени 4 броя вертикални щрангове, които преминават в следващите етажи. Следващи проекти за преработка не са открити.