Определение № 557 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Пазарджик, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20245200100129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба с вх.№10507/2.02.2023г./ по която е било образувано гр.д.№1653/23 година по описа на РС гр.Пловдив/ от Г. В. П., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.„Г." №, срещу Районен съд Мадан, Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив в която се излагат обстоятелства, че е претърпял вреди в периода от 23.01.2019г. до 03.12.2022 г., от действия и бездействия на актове на ответниците по две граждански производства по ЗЗДН и чл.127 от СК.

Посочил е още, че вредите се изразяват се в прекъсване на контактите с малолетния му син В., заради съдебното решение, наложило му ограничителна мярка за срок от четири месеца, считано от 02.07.2019 г. Твърди, че на 27.08.2020 г. със съдебно решение родителските права над детето му- малолетния В. Г. П. с ЕГН **********,били предоставени на майката - З. К., както и че на същата дата със съдебно решение бил определен режимът за срещи със синът му да започне от 01.09.2020 г.

Сочи се, че на 16.04.2021 г. с молба до съда поискал родителските права да бъдат отнети от майката и да бъдат присъдени на него, като на 23.05.2022 г. със съдебно решение на първа инстанция молбата му била отхвърлена. Впоследствие на 08.12.2022 г., с решение на втора инстанция, родителските права били присъдени на ищеца.

Твърди се, че през тези четири години от 2.07.2019г. били постановени редица съдебни решения в нарушение на ЕКПЧ – чл. 6, чл. 8, чл. 13, в нарушение на ГПК – чл. 5, чл. 10, чл. 13, в нарушение на ЗЗакрД, чл. 3 ал. 3, в нарушение на Закона на МВР, чл. 67 - в нарушение на ЗЗДН, чл. 17, чл. 18.

Сочи се, че причинените му вреди са в резултат на несправедливо обвинение за извършено от него престъпление, с последващ несправедлив съдебен процес, като причинените му вреди са в резултат на неразумно дълги срокове при разглеждането на делата. Причинените му вреди били в резултат на наложеното наказание над определения размер.

Претендира финансова компенсация на основание чл.7 от Конституцията на страната, както и на основание ЗОДОВ – отговорност на правозащитните органи 1 чл.2, ал.3 и ал. 6 и чл. 2б на основание чл.6, т.1 от ЕКПЧ.

Излага следните обстоятелства:

Твърди, че на 22.01.2019 г. З. К. с молба до PC-Пловдив обвинила ищецът, че на 23.12.2018г., в присъствието на детето, й нанесъл побой, като й причинил множество травматични увреждания. По-късно от 24 до 27.12.2018 г. я заплашил с убийство.

Приложила била като доказателство декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторни листове, СМУ №1437 и СМУ №1408. Сочи, че преди това на 24.12.2018г. К. посетила I РУ на МВР-Пловдив. Била подала заявление с вх.

№000-18726/27.12.2018 г., с което обвинила ищеца и родителите му в ежедневен тормоз и побой. С това заявление молела за полицейска защита от домашно насилие.

Представено писмено обяснение и множество медицински документи, вкл. 7 бр. СМУ от 2018г. с номера: №549, 1103, 1114, 1119, 1365, 1408 и 1437, издадени от болница „Св. Г.“ – Пловдив. Представен бил фиш за спешна медицинска помощ №162310/23.12.2018 г. във фиша било отразено, че на 23.12.2018 г. в домът на ищеца, на ул. „Г.“ №, К. била прегледана след 20:00 ч. от лекар на бърза помощ. Не били установени травматични увреждания, изгаряния, както и мозъчно сътресение. В СМУ били установени различни травми, между които не се съдържали доказателства кой ги е причинил. Данните в тази посока били на заинтересованото лице. Доказателство в този смисъл било Решение №6 от 26.01.2021 г. на Окръжен съд – Смолян, относно СМУ №549. След приемането на документите била образувана полицейска преписка под №432000 - 18726/2018 г. Започнало разследване. На 15.01.2019 г. К. подписала в I РУ на МВР протокол за предупреждение като дала ново писмено обяснение. Поради липса на необходимост, исканата защита от домашно насилие не била оказана. На 25.01.2019 г., с официален документ писмо № 432000 - 1495, Началникът на I РУ, сегашния Гл. секретар на МВР П. Т. уведомил З. К., че ищецът и неговите родители не били извършвали престъплението домашно насилие, ежедневно според нея. По-късно в присъда № 104/2020 г. на Районен съд – Мадан, потвърдена с Решение № 6/2021 г.

Окръжен съд – Смолян, тези твърдения били определени като „позорни обстоятелства", разпространени пред МВР.

Сочи се, че при тази фактическа обстановка, доказана от полицията, без да е съществувала непосредствена опасност за живота и здравето на молителката, Pайонен съд – Пловдив издал ЗНЗ №20/23.01.2019 г., с което било разпоредено на ищеца да напусне жилището, както и да не доближава синът му до произнасянето на съда.

Образувано било гр. дело №1226/2019 г. по описа на Pайонен съд – Пловдив. На първото заседание, проведено на 20.02.2019 г., съдията по делото разпоредил полицейската преписка да бъде изискана. С писмо №000-3974/11.03.2019 г. същата била изпратена в съда. В нея се намирало и писмо №432000-1495.

На 02.07.2019 г. с Решение №2745, Районният съд приел за установено, че на 23.12.2018 г. пиян, ищецът бил нанесъл побой над К. в присъствието на детето.

Причинил бил множество травматични увреждания, изгаряния и мозъчно сътресение.

Това се доказвало от СМУ №1437 и от показанията на свидетелката, нейната майка, която по това време си била на село.

Съдът приел за установено, че в периода от 24 до 27.12.2018 г. я заплашвал с убийство. Това се установявало от приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. С Решение №2745, с която съдът приема, че ищецът бил извършил престъпление.

Наложил бил ограничителна мярка за срок от 6 месеца и глоба 200 лв. Районния съд не се бил съобразил с полицейското разследване, със съдържанието на фиша за СМП, с 2 показанията на разпитаните полицаи, посетили случая на 23.12.2018 г. Районния съд не допуснал и поискан втори свидетел от ищеца. ЗНЗ №20 и Решение №2745 постановени от PC Пловдив били незаконосъобразни, необосновани, в нарушение на чл.3 ал.3 от ЗЗД, чл.6, чл.8, чл.13 от ЕКПЧ, чл.18 от ЗЗДН, чл.5, чл.10, чл.13, чл.17 от ГПК, чл.67 от Закона на МВР.

Сочи се, че не бил осигурен справедлив процес, поради липса на доказателства за извършено престъпление, по гр. дело №1226 в неразумно дълъг срок, ЗНЗ №20 и Решение №2745 били незаконни актове, издадени от PC Пловдив. След обжалване в ОС Пловдив, с Решение №1189/22.10.2019 г. Решение №2745 на PC било потвърдено, като ограничителната мярка била намалена на 4 месеца. С това решение ОС Пловдив наложил наказание от 5 месеца.

Сочи ищецът в първоначалната искова молба, че с решение ОС не се съобразил с полицейското разследване, не се съобразил с документа от бърза помощ, не се съобразил и с разпита на полицаите, както и отказал разпит на ключов свидетел.

Твърди се, че и ОС разгледал делото в неразумен срок.

Нарушени според ищецът били: чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ, чл.3, ал. 3 от ЗЗД, чл.5, чл.10, чл.17 от ГПК, чл.67 от Закона на МВР, чл.17 от ЗЗДН.

Тези три съдебни решения били в основата на следващите, свързани с режима на лични контакти и по упражняването на родителските права с Решение №60/20.03.2020 г., PC Мадан възложил родителските права на майката. На 27.08.2020 г. ОС Смолян с Решение №218 потвърдил Решение №60 на PC Мадан, като определил режим на лични отношения с малолетния син на ищеца от 01.09.2020 г.

На 16.04.2021 г. с молба №668 до PC Мадан предвид настъпили изменения в обстоятелствата, относно режима на лични отношения, ищецът поискал промяна на родителските права. Образувано било гр. дело №112/2021 г. с необективен и небезпристрастен подход, съдът не допуснал изслушването на ключови свидетели и с решение №61/23.05.2022 г. PC отхвърлил молбата.

В гр. дело №112 на PC Мадан не бил осигурен справедлив процес. Не били допуснати до разпит ключови свидетели, не била изготвена експертиза. Районният съд разгледал делото в неразумно дълъг срок - повече от година. Нарушени били чл.6, чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ, чл.3 ал.3 от ЗЗД, чл.10 и чл.13 от ГПК.

С въззивна жалба от 14.06.2022 г. ищецът обжалвал решението на PC Мадан в ОС Смолян. С Решение №321 от 08.12.2022 г. ОС отнел родителските права на майката и ги присъдил на ищеца.

Във връзка с всичко така изложено се твърди, че за ищецът се явявал правен интерес, на основание чл.7 от Конституцията на страната и на основание ЗОДОВ, да заведе граждански иск за причинени вреди от незаконни актове на държавни органи на властта.

Претендира първоначално следните обезщетения:

Имуществените вреди били разходите платените във вр. с постановените съдебните решения, както следва:

Решение № 2745 на PC Пловдив - глоба 200 лв., такса 25 лв., разноски 762 лв.

Решение № 1189 на ОС Пловдив - разноски по съразмерност - 333 лв.

Решение №218 на ОС Смолян - разноски за две съдебни инстанции - 940 лв.

За адвокатски хонорари, както следва: по дело № 1226 на PC Пловдив - 800 лв. /първа и втора инстанция/ 3 по дело № 377 на PC Мадан - 800 лв. /първа и втора инстанция/или в общ размер: 3060 лв.

Излагат се подробни съображения за причинени на ищеца неимуществените вреди, част от които били в резултат на раздялата с детето му, свързани с ограничителната мярка. Твърди ежедневни морални и психологически страдания.

Твърди и унижаване човешкото и гражданското му достойнство вследствие действията на институциите.

Представя писмени доказателства.

При необходимост, прави искане да се изиска полицейска преписка от I РУ на МВР С №432 000-18726/2018 г.

С определение №13/10.01.2024г. по в.ч.гр.д.№7/24 година на Апелативен съд гр.Пловдив, при условията на чл.23 ал.3 от ГПК, като компетентен да разгледа делото е определен РС гр.Пазарджик.

Съдът след преглед на представените съдебни актове и цялата преписка, установи следното:

След оставяне на исковата молба „без движение“ по образуваното гр.д.№104/24г. по описа на РС гр.Пазарджик с определение №138/18.01.2024г., с което е указано на ищеца да конкретизира имуществените и неимуществените вреди спрямо всеки един от ответниците, по кое дело, във връзка с кои обстоятелства и да оформи надлежен петитум, в срок от ищецът П. е постъпило становище с вх.№2246/26.01.2024г. с което прави уточнение, че като ответници по граждански иск определя: Районен съд гр.

Пловдив с адрес бул. Шести септември №167, 4000 център, Окръжен съд гр. Пловдив с адрес бул. Шести септември №167, 4000 център и Районен съд гр. Мадан с адрес ул.

Обединение №8, 4900.

От молбата се установява, че от Районен съд Пловдив претендира за причинени му неимуществени вреди на следните основания: Незаконно издадена Заповед за незабавна защита №20/23.01.2019 г., съдебният процес по образуваното гр. дело №1226/2019 г. бил несправедливо проведен, както и разглеждането му в неразумно дълъг период от време.Посочва размера на имуществените вреди -1382 лева вкл.глоби, такси, разноски.

От ответника Окръжен съд Пловдив се претендира за причинени неимуществени вреди на следните основания: Прикриване истината от полицейското разследване; отказ да допусне поискан свидетел; отказ да се изготви поискана медицинска експертиза; налагане на наказание с пет месеца над определеното в Решение №1189/22.10.2019 г., разглеждане на делото в неразумно дълъг период от време.Претендира и имуществени вреди в размер на 733 лева.

От Районен съд Мадан претендира за причинени неимуществени вреди, като сочи следните основания: Районният съд не бил провел справедлив съдебен процес по гр.д. №112/2021 г. и по гр.д. 377 – за отнемане на родителски права.Не допуснал поискани свидетели. Не осигурил изготвянето на необходимата съдебнопсихологическа експертиза.

Районният съд разгледал делото в неразумно дълъг срок, повече от година.

Като обезщетение за причинените неимуществени вреди с тази молба ищецът претендира за солидарно осъждане на ответниците сумата от 500 000 лева.

С оглед цената на иска, РС Пазарджик с определение №290/1.02.2024г. на 4 основание чл.104 т.4 от ГПК е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд Пазарджик.