Решение № 726 от 17.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. В., 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Мила Ц. Петрова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20221320100643 по описа за 2022 година при секретаря Мила Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия Станкова гр. дело № 643 по описа за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „ Б Н П Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против З. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 12 са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В последствие на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054 по реда на чл.

15 от Търговския закон /обявено за вписване с вх. № 20230531142217 по партидите на „Юробанк България“ АД и на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ като вписването има само оповестителен характер за третите лица/.

Твърди се от ищеца, че вземането му се основава на договор за кредит № CREX16949110, сключен на 18.04.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и ответникът З. Н. Х. като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.10.2020 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на 1 месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Сочи се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 18 месечните погасителни вноски всяка в размер на 123.70 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.

Излага се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за цЕ.я срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Поддържа се, че на основание чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 123.70 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Твърди се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Сочи се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

2

Излага се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.05.2019 година, към която дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски.

Поддържа се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.06.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в цЕ.я му размер, за което от страна на кредитора се твърди, че е изпратено изрично уведомление до длъжника на 11.11.2019 г.

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 766/2020 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1887.09 лева - главница по договора за кредит, 339.51 лева възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.10.2020 г., 151.04 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.06.2019 до 20.05.2020, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ за исковите суми е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който е изразено становище, че исковете са допустими, но частично неоснователни. Оспорва се получаването на поканата за доброволно изпълнение от ответницата, тъй като по делото няма данни за връчването й. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 766/2020 г. по описа на Районен съд – В..

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 766/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което на 04.06.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 830РЗ/04.06.2020 г. за сумите от: 1887.09 лева - главница, 339.51 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.10.2019 г. и 151.04 лева - мораторна лихва за забава за периода от 20.06.2019 г. до 20.05.2020 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 28.05.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумите 47.55 лева за 3 платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 766/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

На 18.04.2019 г. между страните е сключен договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-16949110. Договорът е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода на договора от 20.05.2019 г. до 20.10.2020 г., съгласно погасителен план, включващ по дати месечните погасителни вноски, размер на вноската и размер на оставащата главница. Месечните погасителни вноски се правят на 20-то число от месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в размера, посочен в тарифата. Годишният процент на разходите е фиксиран на 23.72 %. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора на 21.47 %. Вещото лице е посочило в експертизата, че на 18.04.2019 г. ищецът е закупил с фактура № 0715020322, издадена от „З.

М.М.С.“ ООД 1 брой ТВ, бойлер и пералня на стойност с ДДС – 1649.55 лева. Фактурата е подписана от клиент: З. Х., сумата е преведена по банков сметка от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ на търговец „З. М. М. С.“ ООД по лизингов договор 16949110. Към стойността на фактурата е включена услуга сигурност на плащанията по групова полица № 5/2008 за 237.45 лева и кредитът става в размер на 1887.09 лева. Съгласно подписаният договор между страните, ответникът е следвало да плати 18 броя месечни вноски по 123.70 лева на обща стойност от 2226.60 лева, които се разпределят за: главница - 1887.09 лева и договорна лихва – 339.50 лева. Погасителните вноски следва да се правят на всяко 20-то число от месеца, като първата вноска е с падеж на 20.05.2019 г., а последната е с падеж на 20.10.2020 г. В договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването и в частност плащането на сумата.

Вещото лице е посочило, че ответникът не е направил нито една погасителна вноска по кредита и към датата на изготвяне на експертизата при ищеца не са е установили направени плащания от ответника на дължимите суми по договора, предмет на настоящото дело.

От заключението на вещото лице се установява също, че дължимата се главница е в размер на 1887.09 лева, възнаградителната лихва е в размер на 339.50 лева за периода от20.05.2019 г. до 20.10.2020 г., а мораторна лихва е в размер на 151.04 лева за периода от 20.06.2019 г. до 20.05.2020 г.

Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо. По делото не са налице доказателства за връчване на 4 поканата на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.

Предмет на делото е сключен между страните договор за потребителски кредит № CREX-16949110 от 18.04.2019 г. Договорът е подписан от ответника, като подписът му не е оспорен в срока по чл. 131 от ГПК, поради което съдът приема, че е положен от ответника.

Съгласно погасителния план, за кредитополучателя възниква задължението да заплаща 18 месечни погасителни вноски, в размер на 123.70 лева. Падежът на първата вноска е на 20.05.2019 г., а падежът на последната такава е на 20.10.2020 г. На 18.04.2019 г. ищецът е закупил с фактура № 0715020322, издадена от „З. М.М.С.“ ООД 1 брой ТВ, бойлер и пералня на стойност с ДДС – 1649.55 лева. Фактурата е подписана от клиент: З. Х., сумата е преведена по банков сметка от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ на търговец „З. М. М. С.“ ООД по лизингов договор 16949110. Към стойността на фактурата е включена услуга сигурност на плащанията по групова полица № 5/2008 за 237.45 лева, поради което кредитът е в размер на 1887.09 лева. Ответникът не е погасил нито една вноска по кредита.