Решение № 31 от 27.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500553 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна и насрещна въззивна жалба, както следва. Въззивна жалба, подадена от Х. Н. А. и С. А. А., двамата чрез процесуалния им представител адв.В.Х., против решение №105/13.10.2022г., постановено по гр.д.№ 343/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ са осъдени Х. Н. А. и С. А. А. да заплатят на М. А. М. сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на сина й Б. М. С. в резултат от падане от необезопасен строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А. М./допусната е в тази част на диспозитива очевидна фактическа грешка при посочване на името М. А. М., като действителното такова е С. А. А./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане; 2/ са осъдени Х. Н. А. и С. А. А. да заплатят на М. С. М. сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на сина му Б. М. С. в резултат от падане от необезопасен строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А. М./допусната е в тази част на диспозитива очевидна фактическа грешка при посочване на името М.

А. М., като действителното такова е С. А. А./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане; 3/ са 1 осъдени Х. Н. А. и С. А. А. да заплатят на адв. Г. И. сумата от 6 000 лв. адвокатски хонорар за осъществена адвокатска защита на М. А. М. и М. С. М.;

4 / са осъдени Х. Н. А. и С. А. А. да заплатят по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 3 600 лв. - д.т. /по 1 800 лв. за всеки от уважените искове/ и 30 лв. за изготвената съдебно - психиатричната експертиза.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, евентуално, се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения. Претендират се разноски.

Въззиваемите М. А. М. и М. С. М., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържат становище за нейната неоснователност.

Насрещна въззивна жалба, подадена от М. А. М. и М. С. М., двамата чрез процесуалния им представител адв.Г.И. /уточнена с молба вх.

№2925/14.11.2022г./, против решение №105/13.10.2022г., постановено по гр.д.

№343/21г. по описа на СОС, в частите му, с които, съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от М. А. М. против Х. Н. А. и С. А. А. иск в частта му за присъждане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 50 000лв./предявен като частичен за 50 000лв., целият в размер на 100 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на сина й Билгин Мехмед С. в резултат от падане от необезопасен строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А.

М./допусната е в тази част на диспозитива очевидна фактическа грешка при посочване на името М. А. М., като действителното такова е С. А. А./; 2 / е отхвърлен предявеният от М. С. М. против Х. Н. А. и С. А. А. иск в частта му за присъждане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 50 000лв. /предявен като частичен за 50 000лв., целият в размер на 100 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на сина му Б. М. С. в резултат от падане от необезопасен строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А. М./допусната е в тази част на диспозитива очевидна фактическа грешка при посочване на името М.

А. М., като действителното такова е С. А. А./; 3/ са осъдени М. А. М. и М. С.

М. да заплатят на Х. Н. А. и С. А. А. сумата от 313 лв. - разноски по делото.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените частични искове бъдат уважени и за разликата над 45 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

2

Въззиваемите Х. Н. А. и С. А. А. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.3 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.В.Х. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на СОС в обжалваните му от ищците части да бъде потвърдено.

Ва да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците М. А. М. и М. С. М. излагат, че са родители на Б. М. С., починал на 13.08.2020г. Твърдят, че синът им е загинал при изпълнение на строително-монтажни дейности, възложени му за извършване от ответниците Х. Н. А. и С. А. А., чрез майката на последната, по повод започналото през м.08.2020г. строителство на втори етаж на съществуваща едноетажна жилищна сграда в собствения им в условия на СИО поземлен имот, находящ се в гр.Дулово, ул. “Шуменско шосе“ № 55. Строежът е бил незаконен - без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж, без осигурено участие на всички необходими участници, съгласно изискванията на ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове. Бил е трета категория, поради което задължително е следвало да бъде осигурен строителен надзор, технически ръководител, работниците е следвало да имат осигурено специално работно облекло и лични предпазни средства.

Необходимо е било да се спазват съответните разпоредби от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, които изисквания не са били спазени.Синът им е бил нает като общ работник на строежа няколко дни преди инцидента. Отивал е сутринта и се е прибирал в късния следобед. Извършвал е и строително-монтажни работи, и работи като общ работник-почиствал, метял строителни отпадъци, подавал греди. На строежа работили общо четирима души -синът им, ответникът, неговият приятел С. Г. и още едно лице, чиято самоличност не им е известна.На 13.08.2020г., около 16ч., синът им отново бил на строежа. Там били и другите трима мъже, както и ответницата и нейната майка. Вероятно са му възложили извършването на някаква дейност на втория етаж, където той се качил.

Останалите работници също били там, когато синът им изгубил равновесие и паднал от височина почти 6 метра. Въпреки оказаната му медицинска помощ от екип на ФСМП-Дулово и след транспортирането му до „МБАЛСилистра“АД, той починал. Причината за смъртта му е тежката съчетана черепно-мозъчна-гръдна травма, получена при падането, съгласно установеното по ДП №37/20г. по описа на ОСлО при СОП, по което било установено и, че същият не е употребявал алкохол и не е бил алкохолно повлиян.Твърдят, че, ако са били спазени от ответниците изискванията на ЗУТ при извършване на строежа, вкл. тези, регламентиращи осигуряването на необходимите за този вид строителство участници в строителния процес и изискванията на горепосочената Наредба №2/2004г., вредите от инцидента не биха настъпили, евентуално нямаше да бъдат фатални.Предвид изложеното, претендират ответниците да бъдат осъдени да заплатят на всеки един от ищците сумата от по 50 000лв. /предявен като частичен иск, целият в размер 3 от 100 000лв./, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - морални болки и страдания, вследствие смъртта на сина им, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на деликта-13.08.2020г. до окончателното изплащане.

Ответниците Х. Н. А. и С. А. А. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени. Не оспорват обстоятелствата, че са собственици в условия на СИО на недвижим имот, находящ се в гр.Дулово, ул. “Шуменско шосе“№55, че през м.08.2020г. в имота им са извършвани строителномонтажни дейности по изграждане на втори етаж на съществуваща жилищна сграда, че в този период синът на ищците е посещавал имота, като е почиствал и метял строителни отпадъци, че на 13.08.2020г. е паднал от строежа, вследствие което получил съчетана травма и починал. Поддържат, че неизпълнението на сочените от ищците разпоредби само по себе си не води към причиняване на вреди, а и тези разпоредби са насочени преди всичко към регламентиране взаимоотношенията между участниците в строителството.

Извършването на СМР в строеж, потенциално квалифициран като незаконен, не се намира в пряка и непосредствена връзка с падането и последвалата смърт на Б. С.. Липсата на предпазни средства и специално работно облекло не е решаващо условие за инцидента. Оспорват твърденията, че починА.ят е извършвал СМР на строежа. Поддържат, че той не се е намирал в трудови, облигационни или други отношения с ответниците. Той и не е имал опит или квА.фикация за такава дейност, поради което и такава не му е възлагана, още по-малко се е очаквало да върши такава на строящия се втори етаж.Той е посещавал имота по свое усмотроение, идвал и си заминавал, когато реши, бил е посрещна като гост-настаняван, черпен, като сам изявявал желание да почиства и мете строителни отпадъци.Каквото и да е извършвал на 13.08.2020г. в имота на ответниците, то е било по негова инициатива, а не против волята му. В момента на инцидента, на изграждащия се втория етаж били ответникът и С. Г.. Обсъждали работата по обекта, когато забелязали, че Б. С. също се е качил. Озадачили се, защото преди не го е правил и споделял, че се страхува от височината. Още преди да успеят да го попитат защо го е направил, той възкликнал „Оп, оп, оп ..“ и се случило непоправимото.За ответника и С. Г. се запечатало вцепеняващото усещане, че той буквално се хвърлил от строежа.Сочат, че Б. С. по-рано е бил приет и лекуван в неврологично отделение при УМБАЛ „Света Марина“, гр.Варна. Поддържат, че, ако и да се приеме, че ответниците имат някаква вина за случилото си, то следва да се отчете, че починалият е допринесъл за настъпване на фаталния изход.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са родители на Б. М. С., починал на 4

13.08.2020г., вследствие падане на посочената дата от втори строящ се етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.Дулово, ул. “Шуменско шосе“№55, собственост в условия на СИО на ответниците/сключили брак на 20.08.2011г./, съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 52/08.11.2011г.

Съгласно показанията на св.Б.С./син на ищците/, същият през м.08.2020г. бил в Белгия, но говорил с брат си всеки ден по телефона. Знае, че тогава работил на строежа на ответниците. От него знае, че му плащали дневен надник в размер на 20лв. Брат му бил в близки отношения с родителите им, грижел се за тях, помагал им, водил баща им до болницата. Когато жената на свидетеля била в Испания, брат му живеел в тях и гледал децата им.

Родителите им преживяват много тежко загубата на брат му. Майка му всеки ден вдигала кръвно, влошило се състоянието й, ходи на гробищата и плаче.

Съгласно показанията на С.Г., същият извършвал строително-монтажни дейности на строежа на ответниците.Бил с каска и работно облекло.На строежа работили основно двама души-ответникът и баща му, свидетелят ходил да помага. Не е виждал Б. да работи на строежа, видял го веднъж да пие кафе на 13.08.2020г. Тогава с Х. се качили на втория етаж да уточняват какво ще правят на следващия ден, а той се качил след тях. Свидетелят не видял кога се е качил, а само чул като казал „оп, оп“ и когато се обърнали той вече бил паднал. Те не са го викали на втория етаж и не са му давали указания да върши някаква работи по този строеж.