Решение № 3600 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3600 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330117406 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М.Т. А., ЕГН **********, с адрес в гр. П., чрез адв. С. Н., срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с иск за осъждане на ответното дружество да върне сумата от 328,16 лв., представляваща възнаграждение, платено по договор за предоставяне на поръчителство №****г., който ищецът твърди, че е нищожен и лишен от правно основание. Претендира и законна лихва от датата на предявяване на иска, както и разноски по делото.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключила договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 500 лв., при ГПР 40,78%. В същия ден е сключила и договор за предоставяне на поръчителство със „Файненшъл България“ ЕООД, за което е платила възнаграждение в размер на 328,16 лв.

Посочва, че това възнаграждение не е включено в ГПР и че клаузата за него е нищожна поради противоречие с чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК, с оглед заблуждаваща търговска практика и нарушаване на принципа на добрите нрави и договорното равенство. оспорва

Ответникът – „Файненшъл България“ ЕООД – в писмен отговор иска, поддържайки, че договорът е валидно сключен и 1 възнаграждението е дължимо. Счита, че същото представлява възмездна услуга и че страните са сключили валиден двустранен договор. Не се възразява, че сумата е платена, но се оспорва нейната недължимост.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр „1во” ЗЗД.

Безспорно е установено, че между ищеца А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит №*** от *** г. за сумата от 500 лв., при посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 40,78%.

В същия ден ищецът е сключил и договор за предоставяне на поръчителство със „Файненшъл България“ ЕООД, като по силата на този договор е заплатил възнаграждение в размер на 328,16 лв., разсрочено на вноски.

Възнаграждението е определено в чл. 3 от договора за поръчителство като дължимо от ищеца в полза на поръчителя. То е предпоставка за получаване на кредита, тъй като представянето на одобрен поръчител е било поставено от кредитора като условие за отпускане на заема.

Кредитополучателят, в качеството си на потребител, е следвало да избере между три опции за обезпечение: представяне на двама поръчители при определени условия, банкова гаранция или поръчителство от одобрено дружество. Като се вземе предвид ниският размер на кредита и високите изисквания към останалите две форми на обезпечение, на практика единствената реална възможност за ищеца е било да сключи договор именно с „Файненшъл България“ ЕООД – свързано лице с кредитора.

В случая се установява, че възнаграждението, платено на поръчителя, е било сигурен, предвидим и задължителен разход, неотменимо свързан с получаването на кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) трябва да отразява всички разходи по кредита, включително комисионни и възнаграждения, които са пряко свързани с договора. В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена дефиниция на „общ разход по кредита“, която включва именно и разходи като възнаграждението по договора за поръчителство. Следователно, липсата на включване на това възнаграждение в ГПР води до несъответствие между реално дължимите от потребителя разходи и посочените такива в договора, 2 което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това от своя страна съставлява основание за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК.

Доколкото договорът за поръчителство има акцесорен характер, неговата валидност зависи от валидността на главното задължение – договора за потребителски кредит. Щом последният е нищожен поради неспазване на императивните изисквания на закона, то и договорът за поръчителство е лишен от основание. Заплатеното от ищеца възнаграждение по договор без правно основание следва да бъде възстановено на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – получено без основание.

Допълнително следва да се отбележи, че дори и при самостоятелна преценка, договорът за поръчителство не съдържа реална насрещна престация в полза на потребителя – той заплаща възнаграждение за обезпечение, което служи само в интерес на кредитора. Липсва правна или икономическа полза за потребителя, а уговорката в тази част противоречи на принципа на добросъвестност, установен в чл. 143 ЗЗП.

По делото е безспорно установено, че ищецът е платил сумата от 328,16 лв. по договора за поръчителство. Ответникът не е представил доказателства за наличие на валидно правоотношение, по силата на което сумата е дължима, нито е доказал, че е предоставил реална услуга или престация срещу нея.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът е основателен, а заплатената сума следва да бъде възстановена като недължимо платена по нищожен договор.

Ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 400 лв., което следва да бъде определено в размер на както и държавна такса – 50 лв., които следва да бъдат присъдени от ответника.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на М. Т. А., ЕГН **********, сумата от 328,16 лв., представляваща платено възнаграждение по договор за поръчителство №**** г., при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до 3 окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на адв. С. Н. сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 да заплати на М. Т. А., ЕГН ********** сумата от 50 лв. – държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4