Решение № 2179 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2179 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110216615 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „*****“ ООД с ЕИК*********** със седалище и адрес на управление в ***************, представлявано от управителя В. М. Б., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания с пълномощник юрисконсулт С. Н. Х., срещу Наказателно постановление №855473-F833655, издадено на 13. Х. 2025 година от Р. П. С. в качеството му на изпълнителен директор на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК********** със седалище и адрес на управление в **************, представлявана от изпълнителния директор.

Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва от името на последния процесното постановление. Навежда доводи, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания – бил съставен отчет, нямало данните в същия да са неверни, липсвали вредни последици от пропуска да се положи подпис.

Жалбоподателят участва в открито съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт С. Н. Х., който заявява, че поддържа жалбата и претендира разноски.

Като процесуален представител на въззиваемата страна в единственото проведено по делото открито съдебно заседание се явява старши юрисконсулт Л. К. И., който оспорва жалбата и претендира разноски.

2. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА И ПО РЕДОВНОСТТА НА АКТА ЗА

1

УСТАНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ И НА

ИЗДАДЕНОТО ВЪЗ ОСНОВА НА НЕГО ОБЖАЛВАНО НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОТ ВЪНШНА СТРАНА:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 30. Х. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 07. ХI. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна:

По силата на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в настоящото производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателите, по аргумент от чл. 314, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания.

В изпълнение на това задължение съдът провери редовността акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна и установи, че:

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от териториално и материално компетентен орган по силата на Заповед №59, издадена на 21. I. 2019 година от Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите, и в изпълнение на делегираните му правомощия по закон, в кръга на функциите му.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл.

34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност.

Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен 2 състав. Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени още с извършването на проверка в стопанисваната от жалбоподателя игрална зала, при която на проверяващите е представен процесният месечен отчет – на 25. VI. 2025 година, затова и срокът следва да изтече на 25. IХ. 2025 година.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 08. VII. 2025 година, затова съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен и актът за установяване на административно нарушение е издаден по предвидения в закона ред и форма.

Наказателното постановление е издадено от териториално и материално компетентен орган по силата на Решение №415, прието от Министерския съвет на Република България на 13. V. 2021 година, и в изпълнение на делегираните му правомощия по закон, в кръга на функциите му и по предвидения в закона ред и форма.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 13. Х. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

За да се произнесе по изтичането на давностните срокове, съдът взе предвид задължителните указания на Тълкувателно постановление №1, постановено на 27. II.

2015 година от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд на Република Българя и общото събрание на съдиите от II колегия на Върховния административен съд на Република България по тълкувателно дело №1 по описа за 2014 година, докладвано от съдиите Лозан Панов и Румен Петров, според които давността за погасяване на административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания, е тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до реализиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания с всяко действие на 3 надлежните органи, предприето към преследваното лице, след което почва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателната отговорност се погасява с изтичането на т. нар. абсолютна погасителна давност, която в случая е четири години и половина по силата на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания. Давността ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Обжалваното наказателно постановление е издадено за нарушение, извършено на 25.

VI. 2025 година. Затова съдът намира, че абсолютната давност следва да изтече на 25. ХII.

2029 година и още не е настъпила.

Въз основа на горното съдът счита, че жалбата е допустима, а актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление –редовни от външна страна, затова приема, че следва да се произнесе по въпроса извършено ли е твърдяното от наказващия орган административно нарушение.

3. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 04. III. 2025 година Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите издава Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри №********, представено по делото заедно с приложението към него. Според удостоверението, жалбоподателят е организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала. Удостоверението е предадено на жалбоподателя на 03. IV. 2025 година, за което явства представен по делото приемно-предавателен протокол с изходящ №55-30832#2.

На 25. VI. 2025 година в град *** свидетелят Р. Б. З. с ЕГН********** извършва проверка в игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в **************, стопанисвана от жалбоподателя. При извършването на проверката на свидетеля е представен Месечен отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителни (бонус) игри или турнири в игрална зала за месец април 2025 година. Документът е представен и по делото. Като се запознава с документа, свидетелят установява, че в графата „Управител на игрална зала“ са изписани на ръка собственото и фамилното име „В. В.“, но не е положен подпис – параф. За извършената проверка свидетелят съставя представен по делото протокол.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:

4 обсъдените по-горе писмени доказателства и показанията на свидетеля Р. Б. З. с ЕГН**********.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Така установената фактическа обстановка не се оспорва и от никоя от страните.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №F-833655 на 08. VI. 2025 година от свидетеля Р. Б. З. с ЕГН**********, заемащ длъжността старши инспектор по приходите в Националната агенция за приходите, в присъствието на една свидетелка.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания

– да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, Изпълнителният директор на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК********** на 13. Х. 2025 година издава процесното наказателно постановление под № F-833655, възпроизвежда в него изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работа и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.

В наказателното постановление са изложени доводи, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Посочено е, че жалбоподателят вече е санкциониран за нарушение на чл. 9, ал. 6 от Закона за хазарта.