Определение № 62 от 08.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 08.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600057 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.309, ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на подс. Ф. Б. В. срещу определение от 23.02.2024г. по НОХД №1482/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е изменена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража. Защитникът твърди, че подсъдимият не е знаел за датата, на която е било насрочено съдебното заседание, тъй като не е бил получил призовка. Твърди също, че подсъдимият е бил на работа и не е успял да се освободи, за да се яви пред съда. Заявява, че подсъдимият винаги се е явявал на насрочените заседания, като на предходното не се е явил, тъй като му е казал, че е болен и няма да се проведе заседание.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Й. Г. е депозирала писмено становище, с което заявява, че частната жалба е неоснователна и претендира същата да не се уважава. Счита, че първоинстанционното определение, с което е изменена взетата спрямо подс.

В. мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража е правилно и законосъобразно, тъй като е в съответствие с изискванията на чл.309, ал.2 от НПК. Позовава се и на високата степен на обществена опасност на подсъдимия, който е реализирал настоящото престъпление в изпитателния срок на предходно осъждане. Мотивира опасност от укриване на подсъдимия с дългия срок на наложеното наказание лишаване от свобода и с неявяването му пред съда. Като приема, че взетата най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража ще обезпечи реализацията на наложеното наказание 1 лишаване от свобода, предлага въззивният съд да потвърди обжалваното определение като обосновано и законосъобразно.

Настоящата частна жалба е подадена от защитника на подсъдимия, който има право да атакува постановеното определение и в седмодневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.342, ал.1 вр. чл.309, ал.6 от НПК, поради което тя е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя срещу атакуваното определение и съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, запознавайки се с приложените по настоящото наказателно дело материали и изследвайки всички факти, значими за вида на взетата мярка за неотклонение, направи извода, че частната жалба е неоснователна.

С присъда №14 от 23.02.2024г. по НОХД №1482/2023 г. Бургаският окръжен съд признал подс. Ф. Б. В. за виновен в извършване на престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.265, ал.1 от НК, за което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца при първоначален строг режим. Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение наложеното на подс. Ф. Б. В. наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода по НОХД №64/2021 г. на Окръжен съд – Сливен.

След обявяване на цитираната присъда с обжалваното определение, на основание чл.309, ал.2 от НПК, първоинстанционният съд изменил взетата спрямо подс. Ф. Б. В. мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража.

В мотивите към обжалваното определение досежно постановената мярка за отклонение, съдът лаконично е приел, че подсъдимият е имал недобро процесуално поведение, тъй като, редовно призован, не се е явявал в съдебно заседание и по данни на РД „Съдебна охрана“ по повод постановеното принудително довеждане в съдебната зала се е укрил, поради което найподходяща мярка за неотклонение, която ще обезпечи изпълнението на присъдата, се явява мярката за неотклонение задържане под стража.

Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1 от НПК, след постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение, т. е. дължи произнасяне независимо от това дали е бил сезиран с нарочно искане по този въпрос от някоя от страните в процеса. В следващата алинея – ал.2 на същия законов текст е предписана възможност за вземане на мярка за неотклонение 2 или за изменение на взета вече мярка за неотклонение с по-тежка, при условие, че подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и съществува реална опасност подсъдимият да се укрие.

В чл.309, ал.3 от НПК е уредена специална хипотеза - когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие се предполага, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.

Систематичното място на процесуалната норма на чл. 309 от НПК, както и цялостното й тълкуване, водят до извода, че законодателят е обвързал произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение с изхода на наказателното производство пред първоинстанционния съд. Този аргумент се извежда от съдържанието на чл.309, ал.2 и ал.3 от НПК. Иначе казано, досежно мярката за неотклонение е уредена една специална хипотеза, различна от общия ред по чл. 270 от НПК, където съдът преценява опасностите едно лице да се укрие или да извърши друго престъпление, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано подозрение за извършено престъпление. При произнасяне по мярката за неотклонение в производството по чл.309 от НПК, правно значимите обстоятелства са съдържанието на постановения съдебен акт - дали подсъдимият е признат за виновен, какво наказание му е наложено и срокът на задържане в изпълнение на това наказание, като разбира се съдът винаги следва да отчита стадия на развитие на наказателния процес - същият е приключил с осъдителен първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на НПК.

Запознавайки се с оскъдните мотиви към атакуваното определение, въззивният съд прие, че първостепенният все пак е направил обективна преценка досежно обстоятелствата, значими за мярката за неотклонение, определена при условията на чл.309, ал.2 от НПК. В конкретния случай, както вече се посочи, с постановената осъдителна присъда на първата инстанция подс. В. е признат за виновен в извършване на тежко умишлено престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, като наред с това е активирано отложеното от изтърпяване наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода. В хода на досъдебното производство спрямо обв. В. е била взета мярка за неотклонение подписка, като по отношение на същия е било приложено и 3 принудително довеждане. В съдебната фаза, макар и редовно призован от съдебно заседание на 23.01.2024 г., на което лично е присъствал, подсъдимият не се е явил в насроченото на 14.02.2024 г. съдебно заседание. По повод постановеното от съда принудително довеждане на подсъдимия за съдебното заседание на 23.02.2024 г., видно от приложената докладна записка на сътрудник по охраната в РД „Охрана-Бургас“ /л.64 от НОХД №1482/2023г./, подс. В. не е намерен на известния адрес, напуснал е този адрес и според съседите му, знаейки че ще влиза в затвора, той се опитвал да отлага делото.

Съобразявайки гореизложеното и изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение, определена на основание чл.309, ал.2 от НПК, въззивният съд прие, че съществува реална опасност подс. В. да се укрие и да осуети изпълнението на евентуално влязлата в сила осъдителна присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца ефективно и е приведено в изпълнение условното наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода.

Самата строгост на наказанието, с оглед неговия вид и размер, предпоставя възможна мотивация на В., бидейки на свобода и с мярка за неотклонение подписка, да се отклони от наказателното преследване, да затрудни приключването на наказателния процес в разумен срок и да избегне изпълнението на евентуално влязлата в сила осъдителна присъда, респективно понасянето на определената му наказателна репресия.

Освен горното, данните по делото сочат, че в периода, когато В. е бил с наложената му най-лека мярка за неотклонение „подписка“, той не е имал изрядно процесуално поведение, като неколкократно не се е явявал през разследващия орган и пред съда и е ставал причина за издирване, принудително довеждане и отлагане на делото. Подобно недобросъвестно поведение на подсъдимия, указващо на реална опасност от укриване, в съвкупност с наложеното му първостепенния съд наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца ефективно и активираното му предишно наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца при строг режим, категорично обосновават вземането на по-тежка мярка за неотклонение от настоящата, която е подписка. Интензивността на определената от съда наказателна репресия засилва опасността от укриване на подсъдимия и осуетяване нормалното протичане и приключване на съдебното производство, която неблагоприятна за правосъдието последица следва да се преодолее чрез вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда задържане под стража.

4

Отчитайки сегашния етап на процеса – приключване на съдебното разглеждане на делото в първата инстанция с постановяването на осъдителна присъда, с която на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца ефективно и е приведено в изпълнение предишното условно осъждане на една година и десет месеца лишаване от свобода, и съобразявайки допуснатите от В. в предходен момент нарушения на търпяната мярка за неотклонение подписка, въззивната инстанция направи категоричен и несъмнен извод, че целите по чл.57 и чл.309 от НПК няма да бъдат постигнати с досегашната мярка за неотклонение – подписка.

Мотивиран от гореизложеното, въззивният съд прие, че проверяваното първоинстанционно определение, с което по реда на чл.309, ал.2 от НПК е изменена взетата спрямо подс. В. мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража, е обосновано и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 23.02.2024г. по НОХД №1482/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е заменена взетата спрямо подс. Ф. Б. В. мярка за неотклонение подписка с по-тежка - задържане под стража по същото наказателно дело.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5