Решение № 6320 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6320 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. П. в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100113424 по описа за 2021 година

Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба, както и в молба - уточнение вх.№34593/ 21.12.2021г. обстоятелства М. А. Н. ЕГН **********, чрез адв. М. М. – пълномощник е предявил срещу Прокуратурата на Република България, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 500 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и сумата от 13 663 192.23 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 28 695.33лв. пропуснато трудово възнаграждение в периода от13.02.2007г. до 15.06.2007г., когато поради наложена мярка „задържане под стража“ ищецът не е изпълнявал трудови задължения, както и сумата 13 634 496.97лв. - пропусната полза от неполучени трудови възнаграждения в периода 06.08.2010г./датата на уволнение/ до 24.08.2020г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 07.11.2016г. - влизането в сила на Решение № 174 от 07.11.2016г., постановено по н.д. № 685/2016г. по описа на ВКС, 2-ро НО, до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2006г. срещу ищеца М. Н. е образувано наказателно производство за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1; чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК съгласно пр. преписка №9640/2006 г. по описа на СГП, дознание №82/2006г. по описа на ГД „БОП“ - НСП. Сочи се, че на 12.02.2007 г. М. Н. е привлечен в качеството на обвиняем. С постановление от 13.02.2007 г. ищецът е задържан за срок до 72 часа. С протоколно определение от 16.02.2007 г., постановено по н.ч.д. №И-26/2007 г., по описа на СГС, НО е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на същия, потвърдено с протоколно определение от 27.02.2007 г., 1 постановено по ВНЧД №196/2007 г., по описа на САС, НО. Твърди се, че с постановление от 13.02.2007 г. на основание чл. 68 от НПК е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“. Твърди се още, че с определение от 12.03.2007 г. е допуснато обезпечение по искане на СГП, съгласно което е наложен запор на банкови сметки на М. Н. до общ размер на сумата от 7 941 771 евро. Въз основа на определение от 03.04.2007 г. е издадена обезпечителна заповед на 04.04.2007 г., с която е наложена възбрана на всички недвижими имоти на М. Н., в това число апартаменти, гаражи, УПИ и магазин, всички находящи се в гр.София.

Сочи се, че с протоколно определение от 15.06.2007 г., постановено по ВНЧД №703/2007 г., по описа на САС е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“.

Наведен е довод, че ответника внесъл в СГС обвинителен акт срещу М. Н. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК; по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На 30.06.2010 г. е постановена присъда по НОХД № 2227/2008 г., по описа на Софийския градски съд, НО, 19-ти състав, с която М. Н. е признат за виновен по така повдигнатите обвинения, като му е определено наказание 12 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. С присъдата същият е лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност, да упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от 3 години и е постановена конфискация на една втора от имуществото му. Осъден е солидарно с другите обвиняеми да заплати сумата в размер на 2 925 328 лева, както и лихва в размер на 860 429.98 лева и държавна такса в размер на 151 430.32 лева общо възлизащо всичко на 3 937 188.30 лева. Сочи се, че с решение № 266 от 02.08.2012 г., постановено по ВНОХД № 461/2021 г., по описа на САС е отменена изцяло, горепосочената присъда и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 13.12.2013 г. СП внася обвинителен акт по досъдебно производство №305/2013, по описа на СО-СГП и пр. пр. №402/2013 г. по описа на СП. Сочи се, че с обвинителен акт е повдигнато обвинение на М. Н. за престъпления по чл. 321, ал. 1 от НК и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3 пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. от НК. С разпореждане по НОХД № 1586/2013 г. по описа на СНС са наложени възбрани върху недвижими имоти и вещни права на М.

Н., подробно посочени в исковата молба. На 30.05.2017 г. с Присъда по НОХД №770/2014 г. на Специализирания наказателен съд ищецът М. Н. е признат за невиновен по всички повдигнати обвинения в посоченото по-горе производство, потвърдена с Решение № 4/27.02.2020 г., постановено по ВНОХД №7/2018 г., състав на Апелативния специализиран наказателен съд. С Решение № 105 от 24.08.2020 г., постановено по Н.Д. № 325/2020 г., по описа на ВКС е отменено Решение № 4/27.02.2020 на АСпНС, постановено по ВНОХД №7/2018 г., в частта досежно обвинението по чл. 321, ал. 1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АСНС, в останалата си част Решение № 4/27.02.2020 г. на АСНС е потвърдено. С протоколно определение от о.з. на 01.03.2021г. постановено, по ВНОХД № 434/2020 г. по описа на АСНС, е прекратено наказателното производство водено срещу М. Н., за извършено престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.

Сочи, че общата продължителност на горепосоченото наказателно преследване, образувано въз основа на прокурорска преписка №9640/2006г., по описа на СГП, дознание №82/2006г. по описа на ГД „БОП“ - НСП срещу М. Н., е с продължителност 2

14 години, 3 месеца и 11 дни.

Изложени са съображения, че по прокурорска преписка № 14076/2007 г. и досъдебно производство № 134/2007 г. по описа на ГД „ДП“ МВР е изготвен обвинителен акт и е повдигнато обвинение на М. Н. за извършени престъпления по чл.

321, ал.3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2 пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 алт. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 3693/2009 г. по описа на СГС, 29-ти състав, като с присъда № 122 от 29.03.2010г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите обвинения по чл. 253 и по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 пр. 2, вр. с чл. 54 от НК, като му е определено едно общо най- тежко наказание в размер на 8 години „лишаване от свобода“ и му е наложена глоба в размер на 30 000 лева. С Присъда № 23 от 21.09.2012 г. по ВНОХД № 251/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд е отменена Присъда № 122 от 29.03.2010 г. по НОХД № 3693/2009 г. по описа на СГС, в частта с която М. Н. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 321 и по чл. 153 и М. Н. е признат за невиновен. Във връзка с депозирано искане на Главния прокурор на Република България е постановено Решение № 568 от 12.03.2014 г., по касационно наказателно дело № 903/2013 г., по описа на ВКС, с което е отменена по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила Присъда № 23 от 21.09.2012 г. по ВНОХД №251/2011 г., по описа на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. С присъда № 22 от 09.11.2015 г.

Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав е постановена нова въззивна присъда, която отменя присъда № 122 от 29.03.2010 г., постановена по НОХД №3693/2009 г. по описа на СГС, НО, 29-ти състав, в частта, с която М. Н. е признат за виновен и е осъден за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 ал. 1 от НК и по чл. 253 от НК, потвърдена с Решение № 174 от 07.11.2016 г. по Н.Д. № 685/2016 г. по описа на ВКС.

Сочи се, че общата продължителност на посоченото наказателно производство дознание № 134/2007 г. по описа на ГД „ДП“-МВР, пр. пр. № 14 076/2007 г. по описа на СГП, което е образувано, чрез отделяне на материали от прокурорска преписка № 9640/2006 г., по описа на СГП, дознание №82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП срещу М. Н., е 8 години, 11 месеца и 2 дни.

Твърди се, че през всичките тези 15 годни ищецът е преживял силни болки, страдания, психологическо напрежение, тревожност, безспокойство и страх.

Преживеният стрес е повлиял негативно на емоционалното и здравословното му състояние, чувства на безпомощност, изолираност, безсъние, липса на апетит и постоянни нервни болки в областта на корема, започнал е да страда от безсъние и високо кръвно налягане. Същият е изпитвал притеснение, страх, срам, чувствал се е унизен. Станал затворен, необщителен и раздразнителен. След узнаването от близки и приятели, че е повдигнато обвинение от прокуратурата за извършено престъпление от общ характер, същият се отчуждил, дистанцирал и почти прекратил всякакви контакти с близките си. На 27.04.2007 г. след задържането му и прекарване за период от над два месеца в килия, същият постъпва в болница, поради влошаване на здравословното му общо състояние. След направени медицински прегледи на М. Н. е поставена диагноза:

ХиперТ.чна болест, дислиподемия, подагра и реакция на дезадаптация. На 16.11.2012 г. на ищеца е направена операция вследствие на диагноза „Холециститис акута гангренозаперфоратива дифуза. Абсцесус субхепаталис. Хешатитис виралис типус А. хематома париетис абдоминис постоператива ад лапаратомиам субкосталис декс.

Твърди, че през времето на наказателното преследване и особено след постановяване на двете осъдителни присъди общото му здравословно състояние силно се влошава, 3 което довежда до необходимостта от постоянно лечение в болнични заведения и/или домашни условия. Твърди се, че един от многото критични моменти от този период е свързан с невъзможността на ищеца за свободен и емоционално спокоен контакт с 9 годишният му син А. Н.. Вследствие на задържането му под стража М. Н. в продължение на 4 месеца и 2 дни не е имал възможност да осъществява контакт, респективно общуване с сина си, което е причина, съгласно психологичната консултация на сина му същият да изпадне в безспокойство, тревожност, страх, напрежение, превъзбуда и състояние на стрес. В следствие на психологическото разстройството на 9-годишния му син ищецът преживява изключително негативни емоционални състояния в следствие на обвиняването. М. Н. е бил силно притеснен от мисълта, че може да бъде осъден на лишаване от свобода, което да възпрепятства възможността да се грижи за син си. Това чувство е било подсилвано и от факта, че в същата ситуация е и била поставена и неговата съпруга М. Н.а. В хода на водените срещу М. Н. наказателни производство същият е променил ежедневието си, плановете за бъдещето и професионалната си ориентация, преживял е различни душевни болки и страдания като: страх от преследване, подслушване, тревожност, стрес, изразяващ се в прояви на депресия, нарушения в съня, апетита, концентрацията, мисли за самоубийство, уронено е доброто му име, загубил е приятелския си кръг, не могъл да продължи да развива успешно професионалната си кариера на търговски директор на „П.“ АД, от която е генерирал значителни финансови резултати, от които е издържал семейството си. През периода на наказателното преследване М. Н. претърпява на два пъти силен емоционален крах в следствие на загуба на два плода на бременната му съпруга М. Н.а. Твърди, че в хода на разследването, Прокуратурата е дала множество изявления, вследствие на които са генерираните множество статии, публикации в медиите, репортажи, излъчвани по време на новинарските емисии по всички телевизии, включително и публикация в „Ню Йорк Таймс“.

Наведен е довод, че трудовото му правоотношение на ищеца Н. е прекратено със заповед № 88 от 06.08.2010 г. на „П.“ АД, в която е посочено, като единствено основание за прекратяване на трудовото правоотношение наличието на образувано срещу ищеца наказателно преследване и постановени две осъдителни присъди.