Решение № 349 от 19.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000451 по описа за 2023 година за да се произнесе взе произнесе взе предвид следното:

ТЗ.

Производство по чл.258 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ и чл.613а,ал.1 от С решение №281 от 28.06.2023 г.,постановено по т.д.№139/2023 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,е отхвърлена молбата по чл.625 от ТЗ на “К.Б.”ООД-с.В.,община К.,област П.,с ЕИК .... за обявяване на дружеството в неплатежоспособност,определяне на начална дата за това,откриване на производство по несъстоятелност за дружеството,прекратяване на дейността му,налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството,назначаване на временен синдик и свикване на първо събрание на кредиторите,евентуално-постановяване на решение по чл.632 от ТЗ при недостатъчност на имуществото за покриване на началните разноски на несъстоятелността.

Със същото решение е осъдено дружеството-молител “К.Б.”ООДс.В.,община К.,област П.,с ЕИК .... да заплати на ПОС държавна такса за производството от 250 лв. И 5 лв. Държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно изпълнение.

Срещу горното решение на ОС-Пловдив е подадена въззивна жалба от молителя в първоинстанционното производство-“К.Б.”ООД-с.В.,община К.,област П.,с ЕИК ....,чрез управителя му К. К. К..Жалбата е бланкетна,като е 1 изложено в нея единствено,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и е поискано отмяната му като такова.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а със и със събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-търговско дружество/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед поставения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен предвиденият в закона срок.Освен това,факта,че жалбата е бланкетна,не я прави недопустима и/или нередовна и в тази връзка въззивният съд споделя наложеното в съдебната практика становище,че една бланкетна въззивна жалба е редовна и допустима.Предвид изложеното процесната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

По съществото на жалбата:

Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно основание чл.625 от ТЗ,подадена от “К.Б.”ООД-с.В.,община К.,област П.,с ЕИК ....,подадена чрез управителя на дружеството К. К. К.,за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството-молител поради неплатежоспособността му по смисъла на чл.608 от ТЗ.В тази насока са в молбата са изложени твърдения,че дружеството-търговец съгласно чл.1 от ТЗ,е развивало своята търговска дейност в областта на текстилната промишленост,но от средата на 2019 г. Работата му е започнала да намалява и постепенно са се натрупали задължения към фиска за данъци и осигуровки,както и към частноправни кредитори.Посочено е,че задълженията към фиска са на стойност от 2 500 000 лв.,а към дружеството “Ф.Б.”ООД с ЕИК .... молителят има изискуемо парично задължение в размер на 5 456 765,70 лв. съгласно споразумение от 10.01.2022 г. или сумарно вземанията на публични и частноправни кредитори възлизат на сумата от 7 956 765,70 лв.Заявено е още,че дружеството притежава капитал от 549600 лв.,който се явява крайно недостатъчен за покриване на задълженията му и че е формиран от непарична вноска-недвижимост,която вече е отчуждена в рамките на изпълнително производство.Посочено е още,че дружеството-молител няма дейност и затрудненията му не са кратковременни,нито пък могат в перспектива да бъдат преодолени,като липсва обективна възможност дружеството да привлече активи,с които да удовлетвори кредиторите си.Твърди се наред с това,че дружеството-молител не притежава дълготрайни материални активи,няма земи и сгради,както и машини и съоръжения,а като цяло не притежава и краткотрайни активи.В обобщение е заявено,че дружеството не притежава никакви активи и че недвижимите му имоти са били изцяло отчуждани от публичен и частен съдебен изпълнител.

Въз основа на горните твърдения е поискано постановяване на решение съгласно чл.630,ал.1 от ТЗ,с което да бъде обявена неплатежоспособността на “К.Б.”ООД,да се определи началната й дата,да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството,да се постанови прекратяване на дейността 2 на дружеството,да се назначи временен синдик,да бъде постановена обща възбрана и запор върху цялото имущество на длъжника,да се определи дата за провеждане на първото събрание на кредиторите и в условие на евентуалноств случай,че наличното имуществото е недостатъчно за покриване на началните разноски-да се постанови решение съгласно чл.632 от ТЗ.

С обжалваното решение №281 от 28.06.2023 г.,постановено по т.д.

№139/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,XIX-ти състав,горната молба по чл.625 от ТЗ е приета за недоказана и е отхвърлена като такава.Решението е правилно.Към молбата си дружеството-молител е представило изискващия се от разпоредбата на чл.628,ал.1,т.2 от ТЗ опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаването на молбата пред съда и в него е отразено,че дружеството не притежава активи,а пасивите му са задължения към трети лица,като общата им оценка възлиза на 7 956 765,70 лв. и включва парично задължение към кредитора “Ф.Б.”ООД с ЕИК .... в размер на 5 456 765,70 лв.,както и парично задължение към НАП в размер на 2 500 000 лв.Същите двама кредитори са посочени и като единствените кредитори на дружеството молител в приложения към молбата списък на кредиторите,изискващ се от разпоредбата на чл.628,ал.1,т.3 от ТЗ.От друга страна обаче,от служебно изисканите от първоинстанционния съд справки за установяване на имущественото състояние на дружеството-молител става ясно,че същото притежава активи и към момента на издаване на съответната справка,датата на всяка от които следва като дата тази на подаване на процесната молба по чл.625 от ТЗ.Така от справката,изготвена на 17.03.2023 г. и постъпила в съда с писмо вх.№9562 от 23.03.2023 г. на ОД на МВР-П.,Отдел “Охранителна полиция”,сектор “Пътна полиция”,става видно,че към момента на издаването й дружеството-молител “К.Б.”ООД с ЕИК .... е собственик на два леки автомобила,ремарке за лек автомобил и ремарке за товарен автомобил.Тези движими вещи,както правилно е констатирано в първоинстанционното решение,не са посочени в описа на активите и пасивите към молбата по чл.625 от ТЗ и не са отразени в представените счетоводни баланси към 31.12.2022 г. и към 28.02.2023 г.Наред с това,от приложената към първоинстанционното дело справка на Агенция по вписванията-Имотен регистър,касаеща вписванията, отбелязванията и заличаванията в същия регистър за “К.Б.”ООД за периода 01.01.1991 г.-13.03.2023 г.,става видно,че дружеството и към последната дата притежава недвижими имоти,придобити от него преди това,без да има вписвания за последващото им отчуждаване,респ. прехвърляне на трети лица.Тези данни са в противоречие с изложените в молбата по чл.625 от ТЗ твърдения,а и с приложения към нея опис на активи и пасиви,където е отразено,че дружеството молител не притежава никакви активи.

Освен горното,от приложените към първоинстанционното дело справки,издадени от ЧСИ С.Г. с рег.№....,ЧСИ С.Х. с рег.№.... и ЧСИ П. Н. с рег.№.... става видно,че по описа на тези частни съдебни изпълнители има образувани срещу “К.Б.”ООД изпълнителни дела,предмет на изпълнение по които са и вземания на други кредитори,които не са посочени в представения с молбата по чл.625 от ТЗ списък на кредиторите,нито пък вземанията им са 3 посочени от молителя като вид,размер и обезпечения.Същевременно от издадените от горните ЧСИ справки,както и от справката с изх.

№0959/16.03.2023 г. за образувани срещу дружеството изпълнителни дела,издадена от Камарата на ЧСИ,е видно,че всички изпълнителни дела,по които взискатели са непосочени от молителя негови кредитори,са все още висящи и затова не може да се приеме,че вземанията на тези кредитори са удовлетворени и че по този начин същите кредитори са загубили това си качество спрямо настоящото дружество-длъжник,съответно на което да се приеме,че дружеството с основание не ги е включило в изготвения от него и приложен към процесната молба списък на кредиторите.

И на следващо място,според служебно изисканата и предоставена по т.д.№139/2023 г. По описа на ОС-Пловдив информация от Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/,дружеството-молител има сключен договор за залог на мошини и съоръжения в полза на “М.К.Б. Ю.”АД-гр.С. със списък на същите и срок на действие на залога до 28.01.2026 г.,без обаче в представените на съда баланси да фигурират машини и съоръжения като активи на дружеството.

В обобщение,предвид горните противоречия в данните,изложени от молителя относно неговите активи,пасиви и кредитори,с данните в това отношение,събрани служебно в първоинстанционното производство,се налага направения и в първоинстанционното решение извод,че молителят не е добросъвестен и има невярно посочване на данни в представените от него опис на активи и пасиви,баланса към 28.02.2023 г.,списък на кредиторите.Неверните и непълни счетоводни данни на молителя,както правилно е прието от първоинстанционния съд и се споделя от настоящия състав,обосновават извода,че търговските книги на молителя не са водени редовно и не може да им се даде вяра.Наред с това,молителят не е внесъл определения депозит за допуснатата по първоинстанционното дело съдебносчетоводна експертиза,поради което такава не е и изслушана и затова остава неустановено посредством проверката на вещо лице-специалист какви данни има в счетоводството на дружеството-молител относно записванията за активите,пасивите и кредиторите на дружеството-молител.Остават неустановени поради тази причина и коефициентите за обща,бърза,незабавна и абсолютна ликвидност на предприятието на дружеството-молител,както и коефициентите за платежоспособност,финансова автономност и задлъжнялост,даващи в най-голяма степен информация за финансовото състояние на молителя и за способността му с наличните активи да изплати задълженията си.Съдът не би могъл сам да извърши изчисленията на тези коефициенти,тъй като не разполага със специални знания в тази посока,а и не би могъл да се базира на предоставените от молителя данни за активите и пасивите му,както и за кредиторите му поради констатираната недостоверност на тези данни.Отчитайки тази недостоверност,обстоятелството,че дружеството-молител не развива търговска дейност от 2018 г. не е достатъчно само по себе си да обоснове извод за наличие на предпоставките по чл.608 от ТЗ в конкретния случай.

Предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайния 4 извод,че процесната молба по чл.625 от ТЗ остава недоказана,съответно и неоснователна и правилно е отхвърлена като такава с обжалваното решение.Ето защо подадената жалба срещу това решение е неоснователна и като такава не следва да се уважава,а атакуваното с нея решение на ОСПловдив следва да се потвърди като правилно.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №281 от 28.06.2023 г.,постановено по т.д.

№139/2023 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на молителя-жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5