Решение № 82 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора И. Б. А. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20261000600112 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане вх.№260007/07.01.20216 година на осъдените А. К. С.,В. В. С. и К. А. К.,всички с установена самоличност,чрез защитника им адв. Д. М. от САК с посочен съдебен адрес за възобновяване на наказателното производство по внохд №243/2025 година на Окръжен съд гр.Видин.

В подаденото искане се сочат основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания от осъдените лица,релевирани в стореното искане,обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1 ,т.1, т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложено наказание.

В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон,за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване правата на осъдените лица и за явна несправедливост на наказанието,допуснати от състава на ОСВидин.

Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:

1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт,изразили се в неяснота на описанието на отделните изпълнителни деяния, без да се посочи „…целия механизъм на тяхното осъществяване…“,като е нарушена 1 нормата на чл.246 ал.2 НПК.Така се прави оплакване,че „….Прокуратурата е лишила от възможност всеки един от подсъдимите за разбере в какво точно се изразява личното му участие в общата престъпна деятелност“,включително да се разбере какъв е личния принос на всеки от подсъдимите /осъдените /в престъпната общността този порок не е констатиран и отстранен от съдебните състави,включително още в разпоредително заседание пред първия съд.Сочи се,че непълното описание в обстоятелствената част на обвинителния акт на изпълнителното деяние пречи да се изясни кое от лицата първо нанася удар,с какъв предмет и по какъв начин се нанасят удари върху пострадалия.Сторено е оплакване,че никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено кое лице какви изрази изрича по отношение на пострадалия.

Твърди се,че тези процесуални нарушения са се отразили при постановяване на съдебните актове,като е довело по същество до липса на отговори на поставени от защитата въпроси и така-до липса на мотиви,както към постановения първостепенен съдебен акт,така и при постановяване на въззивното решение.

Твърди се,че при посоченото неспазване

„….на основните задължения на съда,визирани в посочените разпоредби…..осуетява разкриването на обективната истина по делото ,което……представлява съществено процесуално нарушение“.По същество в тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем,без обективно,пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор и нарушения на чл.13 НПК и чл.14 НПК,доколкото не е разкрита обективната истина по делото,като се сочи,че и първият и въззивният съд „……се е задоволил само с общи и абстрактни изречения да формулира изводите си,още повече,че се игнорира изцяло законоустановения императив,че за да бъде осъдено едно лице следва обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин“.

Твърди се,че съдилищата кредитират доказателства,които „….не само са недостатъчни,но и противоречиви…“,като се приемат за доказани факти,за които не са представени доказателства,без да се обсъждат доводите и възражения на защитата.

Оспорва се възможността за наличие едновременно на действия по хулигански подбуди и нанасяне телесна повреда на пострадалия.

Анализът на оплакванията сочи твърдение,че тези пороци,включително свързани с противоречив,но неанализиран задълбочено доказателствен обем,не са отстранени от въззивния съд при инстанционната въззивна проверка.

2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,изградена на основата на неясноти и предположения,при недоказано конкретно авторство на деяние.Защитата намира,с оглед актуалната законова редакция за„…..недопустимо съществуването на идеална съвкупност между хулиганство,изразило се в нанасяне на телесна повреда и престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 от НК“.Прави анализ на разписаното в I,т.7 от ППВС №2/74 година, оспорвайки към настоящия момент с едни и същи действия да е възможно да 2 бъде осъществен и състав на чл.325 НК,и състав на престъпление по чл.131 ал.1,т.12 НК.Като приема,че в посочения тълкувателен акт действително е отразено,че „….в действащия към момента на неговото постановяване Наказателен кодекс законодателят е изоставил принципа на поглъщане и е възприел този на идеалната съвкупност с едно изключение-убийството по хулигански подбуди по чл.116 ал.1, т. 11 от НК“,но сочи,че към момента на постановяване на ППВС № 2/74 година в чл.131 НК не е съществувал квалифициран състав за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди,а такъв е предвиден едва през 2002 година /ЗИДНК ,обн. ДВ,бр.92/2002 година/ и съдържанието на новата т.12 на чл.131 ал.1 НК е идентично с това на чл.116 ал.1,т. 11 НК.

В тази връзка обобщено се иска да се приеме,че доколкото „….хулиганските подбуди са въздигнати в квалифициращ признак на умишленото причиняване на телесна повреда,е невъзможно тези действия да изпълнят едновременно състава на престъплението по чл.325 от НК и този по чл.131 ал.1, т.12,пр.1 от НК“.

Оспорва законосъобразността на изводите на съдилищата,че „….в конкретния случай е налице квалифициращия признак по чл.325 ал.2 от НК, а именно деянията да се отличават с особена дързост и цинизъм“.Излага съображенията и оплакванията си,че „Отправянето на обидни думи и закани в момент на гняв и ярост, които не протичат под контрола на съзнанието, а отразяват единствено бурно протичащите отрицателни чувства на дееца, не могат да бъдат квалифицирани като проявна форма на изключителна дързост, още по-малко цинизъм“.

Оспорва законосъобразността на изводите на съда,че осъдените са осъществили самостоятелни хулигански действия и са нанесли телесни увреждания по хулигански подбуди,доколкото са налице доказателства,че „….на 15.05.2020г. пострадалият С. е осъществил противоправно поведение спрямо подс.К. К.,като без видима причина, както се изразява прокуратурата,е ударил първо по колата му,после е отворил вратата, извадил е подсъдимия, нарекъл го е циганин и го е заплашил, че ще го набие“.Акцентира и това,че според защитата пострадалият първи нанася удар на осъдения В.,а едва след това му е нанесен побой.В този ред на изложението претендира „….да се говори и за чл. 12 от НК или за състав по чл. 132, ал. 2 от НК…“.Поддържа,че нанесените спрямо пострадалия удари не сочат наличието на „..завишен интензитет,голяма сила,нито особена упоритост“,а за „обикновен конфликт“ между пострадалия и семейството на осъдените.

Твърди се,че незаконосъобразно е прието от съдилищата,че „Фактът,че деянията са осъществени на публично място не води по никакъв начин до извод,че подсъдимите /осъдените/ са били водени от хулигански мотиви“.Твърди,че не е отчетено,че осъдения А.

С. е действал в състояние на силно раздразнение,не са кредитирани без основание дадените от него обяснения и незаконосъобразно е сторено изключване на приета по делото СППЕ от аналитичната дейност на съда.

3.Сторено е оплакване,че наложените наказания са явно несправедливи,неотговарящи нито на действителната обществена опасност на деянията,нито на обществената опасност на осъдените лица.Твърди се в оплакването,че незаконосъобразно са определени еднакви по 3 вид и размер наказания,без да се отчита конкретния принос на всеки към общата престъпна деятелност.Намира,че не е отчетена продължителността на наказателното производство.

На това основание се претендира възобновяване на наказателното производство,като се иска „…в зависимост от констатираните …..пороци на контролирания съдебен акт,да върнете делото за ново разглеждане на Районен или Окръжен съд Видин с конкретни указания по правилното приложение на закона,да оправдаете подсъдимите по така повдигнатите обвинения или преквалифицирате деянията като приложите закон за по-леко наказауемо престъпление и/или намалите наложените на всеки един от подсъдимите наказания до предвидения в закона абсолютен минимум“.

Софийски апелативен съд е преценил,че искането се прави от оправомощени за това лица–осъдени,като е сторено искане в срока по чл.421 ал.3 НПК чрез защитник,представил изрично пълномощно след указания на съда,намерил е,че са налице законови предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го е насрочил за разглеждане.

Пред настоящия съд защитникът на осъдените А. К. С.,В. В. С. и К. А. К.,всички с установена самоличност,адв.Д.

М. от

САК,поддържа доводите,изложени в искането.Поддържа по същество оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК,като се сочи,че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт,а още в разпоредително заседание са сторени възражения от преупълномощен от него защитник на осъдените,свързани с неясноти и непълноти на изготвения обвинителен акт.Твърди се,че твърдените още тогава допуснати съществени процесуални нарушения са довели до нарушаване правото на защита на осъдените лица, доколкото не може да има „…понасяне на колективна наказателна отговорност…“,при изложени двусмислени и неясни фактически положения в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Твърди,че доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на осъдените,без да е диференцирано кой какво е казал към пострадалия и какви конкретни действия е извършил. Сторено е обобщаващо оплакване,че мотивите към постановената присъда и мотивите към постановеното решение на въззивния съд не отговорят на изискуемите от Закона стандарти, разписани в чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е сторен съвкупен анализ на доказателствения обем,а приобщени доказателствени източници по реда на чл.281 НПК,поради констатирани противоречия не са обсъдени от съдебните състави.Намира,че незаконосъобразно и нарушавайки процесуални стандарти ОС-Видин е заявил декларативно,че се съгласява с фактическите изводи на първия съд.

Намира,че е нарушен процесуалния закон,доколкото е предложено обсъждане за съдебно производство по реда на гл.27 НПК,без да е налице произнасяне от съда.Едновременно с това е заявено,че такова искане за съкратено съдебно производство„… защитата никога не е поддържала…“.

4

По същество поддържа доводи за непълнота на доказателствата и акцентира,че не е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза,която да изяснява механизма на получаване на уврежданията по пострадалото лице,а съдът е извел доводи единствено на основа представено медицинско удостоверение за пострадалото лице.

Поддържа оплакването за нарушение на материалния закон,сторено и в направеното искане за възобновяване на наказателното производство,акцентирайки на законовата редакция за описаните по вид престъпления с твърдение за недопустимо съществуване на идеална съвкупност между престъплението „хулиганство“,и престъплението по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 НК. В тази връзка се поддържат доводи /на основа разписаното в I,т.7 от ППВС №2/74 година/,като се оспорва с едни и същи действия да е възможно да бъде осъществен и състав на чл.325 НК,и състав на престъпление по чл.131 ал.1,т.12 НК.В тази връзка се поддържа,че доколкото хулиганските подбуди са въздигнати в квалифициращ признак на умишленото причиняване на телесна повреда,е невъзможно тези действия да изпълнят едновременно състава на престъпление по чл.325 от НК и този по чл.131 ал.1, т.12,пр.1 НК.