Определение № 3023 от 27.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3023 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501713 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Сияна Димитрова срещу Разпореджане №11097/08.10.2024 г. по ч. гр. д. №6829/2024 г. по описа на Районен съдБургас. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено заявлението на настоящия жалбоподател в частта, с която е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 380,57 лв., представляваща мораторна неустойка по договор за потребителски кредит, както и сумата от 120 лв., представляваща разходи на кредитодателя при изискуем кредит. В частната жалба се изразява неудовлетвореност от поставеното разпореждане, като се претендира отмяната му, По отношение на вземането за мораторна неустойка излага, че същата не противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като претендираното обезщетение за забава е изчислено върху частта от непогасената месечна вноска, представляваща главница. Твърди, че неустойката представлява вид санкция за забавата на кредитополучателя за неплащане на месечните вноски съобразно уговорения погасителен план. По искането за разноски в размер на 120 лв. твърди, че същите не представляват такса за управление на кредита, тъй като не са свързани с предоставяне на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Сочи, че пристъпването към предсрочна изискуемост не представлява предоставена от банката услуга, а съвкупност от действия, насочени към отнемане преимуществото на срока. Твърди, че Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги, е била предоставена на потребителя при сключване на договора и той е бил запознат с предвидените в нея размери. Счита, че вземането не представлява такса, а разход на банката по един изискуем кредит, поради което чл. 10а, ал. 4 ЗПК е неотносим. При тези съображения моли жалбата да бъде уважена.

1

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Първоинстанционото производство е образувано по подадено заявление от „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор по договор за потребителски кредит, сключен между заявителя и потребителя П. М. М., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите, както следва: 35365,36 лв.- главница, 2846,72 лв.- договорна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 16.04.2024 г., 380,57 лв.- лихвена надбавка за забава за периода от 15.11.2022 г. до 16.04.2024 г., 2288,04 лв.- законна лихва за периода от 17.04.2024 г. до 03.10.2024 г., 120 лв.- дължими разходи при изискуем кредит.

За да се произнесе по заявлението първоинстанционният съд е изследвал обстоятелството, че вземането произтича от сключен между „Банка ДСК“ ЕАД с длъжника Тончев договор за потребителски кредит и законосъобразно е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи в същия.

След извършена проверка РС- Бургас е издал заповед за изпълнение за претендирата неплатена главница по договора в размер на 35 365,36 лв., за договорната лихва в размер на 2846,72 лв., както и за законната лихва в размер на 2288,04 лв., като за претенциите за лихвена надбавка и разходи при изискуем кредит е отхвърлил заявлението. Приел е, че вземанията произтичат от клаузи в договора за кредит, които противоречат на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Изводът на първоинстанционният съд е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Нищожните поради тяхната неравноправност клаузи не могат да бъдат заместени с повелителна норма от националното законодателство, като възможността на съда е единствено да не ги приложи. /така решение № 76/22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г., IТО на ВКС/. Съгласно решение на СЕС по дело С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia, т. 71, съставът на СЕС приема, че, видно от текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да 2 действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи. Предвид така даденото от Съда на ЕС задължително тълкуване по смисъла на чл. 267 от ДФЕС, което има обвързващ характер по отношение на всички национални юрисдикции, правомощията на настоящата съдебна инстанция се изчерпват с неприлагане на неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, без да се измени съдържанието им. Нищожните клаузи от процесния договор не пораждат права и задължения за страните по облигационната връзка и не следва да се прилага в техните отношения.

Видно от представените от заявителя Общи условия към договор за кредит за текущо потребление вземането за лихвена надбавка за забава е уредено в чл. 18, т. 1 от Раздел „Отговорности и санкции“. Съгласно сочената разпоредба при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, вноската се олихвява с договерения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10 %. Така уговорено вземането по съществото си представлява неустойка за неизпълнение, като определеният начин за формиране противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. При прибавяне към договерения лихвен процент на надбавка от 10 % се получава размер по-висок от законната лихва, което е нарушение на визираната законова норма, поради което клаузата по чл. 18, т. 1 от ОУ се явява недействителна и плащане по нея не се дължи.

По отношение на претенцията за разходи по изискуем кредит в размер на 120 лв. съдът се солидаризира с изводите на районния съд. Уговорка, която гарантира правото на кредитора да претендира такова допълнително вземане не изпълнява условията за валидност, тъй като разходът не е обявен в договора за кредит, така както е изискването на чл. 11, т. 7 ЗПК. В приложената Тарифа таксата от 120 лв. е определена именно като разход, който е предназначен да компенсира кредитора за извършени дейности в негов интерес, което по съществото си представлява обезщетение за неизпълнение, уговорено в противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В допълнение следва да се посочи, че фиксираният размер на таксата не е свързан с реално извършени от банката разходи при изискуем кредит, което е още един аргумент да се приеме, че представлява неустойка. Съгласно чл. 10а и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК, освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, няма основание на потребителя да се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставен без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №11097/08.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. №6829/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4