Определение № 693 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Пазарджик, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100573 по описа за 2024 година

Производството е по чл.118,ал.2 във вр. с чл.104,ал.1,т.4 от ГПК.

С подадена искова молба от УМБАЛ “Проф. Д-р Ст.Киркович” АД,ЕИК

123535874,гр.Ст.Загора,ул.“Генерал Столетов” №2, представлявано от изп. д-р проф. д-р Й. Й., д.м.,против: д-р М. Г. Н., ЕГН **********,от гр.П., обл. П., ул. “С. Н.” №,ет.. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с цена общо 87482,46лв.

Изложени са обстоятелствата,на които се основават исковите претенции са, че ответницата М. Г. Н. (М. Г. Ц.) е назначена на работа в ищцовата болница с трудов договор № 242/04.02.2019г., на длъжност Лекар-специализант по Пневмология и фтизиатрия,считано от 04.02.2019г., със срок до датата на придобиване на права на специалист,но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит - до 04.02.2024 г. Като основание за претендираното с исковата молба вземане за неустойка ищецът сочи клаузата на чл.4 от сключения на 04.02.2019г.между страните Договор,съгласно която при прекратяване на специализацията,служителят дължи обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се е обучавал. Изложени са твърдения,че ответницата е специализирала през периода от 04.02.2019г.до 30.06.2024г.,през който период е имало прекъсване по нейна молба и издадени въз основа на нея заповед № 145/18.06.2019 г. за срок от 2 години, считано от 04.06.2019 г. и заповед № 1293/04.06.2021 г. за срок от 6 месеца, считано от 03.06.2021 г. - т.е. прекъсването на специализацията е за периода от 04.06.2019 г. до 16.09.2021 г. Специализацията е възобновена със заповед № 2349/16.09.2021 г., на Ректора и Декана на Тракийски Университет - Ст. Загора, считано от 16.09.2021 г. Твърди се,че на 31.05.2024 г. от д-р М. Г. Н. е подадена молба (Вх. № ЧР-03193/31.05.2024 г.) до Изп. д/р на УМБАЛ “Проф.Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора, с която и на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, същата моли да й бъде прекратено трудовото правоотношение с работодателя считано от 01.07.2024 г. а в случай, че молбата й не бъде приета - същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ.

Твърди се,че трудовото правоотношение с М. Г. Н. по трудов договор № 242/04.02.2019 г. е прекратено със заповед № 71/14.06.2024 г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и заявление с Вх. № чр-03-193/31.05.2024 г. от М. Г. Н. считано от 01.07.2024 г. В заповедта е отразено, че на лицето 1 следва да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск в р-р на 14 работни дни за 2023 г. и 16 работни дни за 2024 г. Заповедта е връчена на ответницата срещу подпис на дата 01.07.2024 г.

С прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца М. Г. Н. прекратява специализацията си по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност и съгласно чл.

4 от от сключения на 04.02.2019 г. между страните договор (чр01-3/11.02.19), дължи обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се е обучавала.

Ищецът твърди,че от представените като доказателство по делото фишове за заплата, е видно, че през периода от 04.02.2019 г. до 30.06.2024 г. включително, М. Г. Н.е получила брутно възнаграждение в общ размер 90 659,39 лв.,а през периода ,в който е работила по сключения договор за специализация като се отчете прекъсването на работата от 04.06.2019 г. до 16.09.2021г., М. Г. Н.е получила брутно възнаграждение в общ размер 84160,69лв.,посочено по месеци,години и размер в табличен вид в исковата молба. Твърди се,че сумата е дължима от датата на неизпълнението на договора - 01.07.2024г.

След двукратно оставяне без движение на и.м с допълнителни молби ищецът е уточнил,че понятието „полученото възнаграждение „ е общо понятие и включва в себе си получените от ответницата брутни суми за трудови възнаграждение и обезщетение през периода в който се е обучавала т.е от 04.02.2019г. до 04.06.2019г. до прекъсване на специализацията и от 16.09.2021г. до 01.07.2024г. –датата на прекратяване на тр.правоотношение и прекратяване на специализацията.

Уточнил е,че елементите формиращи брутното тр.възнаграждение на ответницата за всеки месец са подробно отразени във фишовете и за заплата ,като е посочил размера на претендираното от тях обезщетение в р-р на получаваното възнаграждение от ответницата за периода в който се е обучавала по години в табличен вид конкретизирайки периода на специализацията от 04.02.2019г. до 03.06.2019г. от 16.09.2021г. до 30.06.2024г. посочвайки размери на получени възнаграждения.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното:

Видно от изложените обстоятелства в исковата молба ,допълнителни молби и приложени писмени доказателства, на които ищецът се позовава е,че със сключения договор и допълнителни споразумения се променят и създаваат нови клаузи касаещи самото тр.правоотношение-договорено престиране на работна сила и извършване на определена работа- при работодателя за които се изисква да са в писмена форма ,като форма за действителност-т.е касае се за трудови договори при които следва да намери приложение уредбата на трудовия договор.Извън тази специфика, споровете на лицата, работещи по служебни правоотношения се явяват трудови спорове на лица, престиращи труд, с техния работодател. ГПК не ограничава трудовите спорове с оглед наименованието на материалния закон, в който е уреден статута на престиращите труд лица.

Освен това е видно,че, цената на всяко едно от претендираните обезщетения ,като отделни елементи ,формиращи брутното възнаграждение на ответницата за всеки месец и подробно отразени във фишовете и за заплата ,както и в табличен вид ,а оттам - и цената на всеки отделен иск, е по-малка от 25 000 лева.

С § 3 на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 59/30.05.2008 г./, в сила от 01.03.2008 г. /§ 48/ е изменена разпоредбата на чл. 104 от ГПК , като със задна дата - считано от 01.03.2008 г., е изменена родовата подсъдност за разглеждане на търговски и граждански дела - на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни само такива с цена на иска над 25 000 лева /чл. 104, т. 4 от ГПК /с изключение на исковете за издръжка ,за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

Горното налага Н.ящата искова молба да бъде изпратена по подсъдност на компетентния да я разгледа съд-Пещерски районен съд, компетентният съд по адреса на ответника /чл. 105 от ГПК /.

2

Воден от горното и на осн. чл. 118, ал.2 във вр. с чл.104,ал.1,т.4 и сл. от ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по гр. д. №573/2024 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Пещерски районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3