Решение № 1386 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Варна, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ирена Н. Петкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501878 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 57615/01.08.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от И. А. Р., чрез процесуалния му представител срещу Решение № 2468/05.07.2023г. постановено по гр.д. № 5015/2022г. по описа на ВРС, 19-ти състав , с ко е т о са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника спрямо ищеца в периода от 01.09.2021г. - 30.03.2022г., изразяващо се в неравностойното му третиране като физическо лице и с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и е ОСЪДЕН да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, сумата от 200 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.

Въззивникът - И. А. Р., чрез процесуалния си представител заявявa становище за 1 неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Счита за неправилни изводите на съда, че не е налице дискриминационно отношение спрямо ищеца поради това, че освен него в идентично положение са се намирали и другите лица „чужда делегация“, които са били настанени заедно с него в 224-то спално помещение в затвора в гр.Варна. Посочва, че сравнението следва да се извършва измежду всички лица, с които И. Р. се намира в сходно положение, а това са изтърпяващите идентично наказание на търпяното от ищеца - „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“ в затвора в гр.Варна. Посочва, че дори да се приеме, че въззивникът се намира в сходно положение с лицата настанени в затвора в гр.Варна като „чужда делегация“, то счита, че изводите на съда за липса на дискриминационно отношение на затворническата администрация противоречат на събраните по делото доказателства. Излага, че в изготвения конкретно за И. Р. като затворник „чужда делегация“ график за хранене от 13.09.2021г. са посочени часове за хранене, които се различават от часовете за хранене за останалите затворници „чужда делегация“ разписани в съставения на 31.03.2022г. график, което счита за проявява на нееднакво третиране и дискриминация. В подкрепа на това изтъква и факта, че в докладна записка от 13.09.2021г. е изрично посочено, че И. Р. е на индивидуален график за хранене, който твърди, че се е осъществявал не в столовата, а в спалното помещение. Посочва се също, че самото 224-то спално помещение, за което се твърди от ответника, че е създадено за затворници „чужда делегация“ са били настанявани и лица, неотговарящи на този критерий какъвто е свидетелят Д. К. М.. Счита, че ищецът е доказал наличието на дискриминационно поведение спрямо него от страна на затворническата администрация, а ответникът не е доказал, че е създал условия на еднакво третиране на лишените от свобода изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“ в затвора в гр.Варна.

Поддържа твърденията си, че в следствие на дискриминационното отношение спрямо него е претърпял неимуществени вреди – стрес, безпокойство, чувство на унижение и отхвърленост, изолация и пренебрежение от страна на затворническата администрация, поради което счита за неправилен извода на съда за неоснователност на иска му за обезщетяване на тези вреди. Счита, че аргумент в посока основателност на претенцията му е и проведеното успешно доказване на твърденията за липса на хигиена в 224-то спално помещение, в което е била доставяна и храната му по време на престоя по делегация в затвора в гр.Варна.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Оспорва доводите в нея и поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е приел, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, настанени в 224-то спално помещение като „чужда делегация“. Излага, че причината 2 за настаняването му в отделно помещение от останалите затворници е поради съществуващи сериозни конфликти с тях, което е станало и причина за преместването му от затвора в гр.Варна в затвора в гр.Ловеч. Поддържа, че спрямо ищеца не е осъществена пряка или непряка дискриминация чрез осигуряване на прехрана в спалното му помещение, а не в столовата на затвора в гр.Варна, поради което счита за правилно решението на първоинстанционния съд, с което исковете на ищеца са отхвърлени като неоснователни.

Моли решението да бъде оставено в сила.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител, а въззиваемата страна с писмена молба поддържат заявените становища.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди да бъде уважен.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Съгласно Тълкувателно постановление по адм.дело № 1/2016г. на Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС, исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на районните съдилища. Горното обуславя извод, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим съдебен процес.

По останалите въпроси съобрази следното:

Предявените пред ВРС обективно кумулативно съединени искове от И. А. Р. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника в периода 01.09.2021г. - 30.03.2022г., изразяващо се в неравностойното му третиране като физическо лице и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че в периода 18.01.2018г. - 06.08.2021г. е изтърпявал наказанието си в Затвора в гр. Варна, а от 06.08.2021г. и към настоящия момент е настанен в Затвора в гр.

Ловеч. В периода от 01.09.2021г. до 30.03.2022г. е бил редовно конвоиран от Затвора в гр.

Ловеч в Затвора в гр. Варна за участие по различни дела. Посочва, че по време на посещенията в Затвора в гр.Ловеч винаги бил настаняван в 224 спално, VI група, като изхранването му до 30.03.2022г. се осъществявало единствено и само в спалното помещение. След тази дата вече имало график, според който вече можел да се храни в столовата на VI група, заедно с останалите лишени от свобода.

Твърди, че във времето от 01.09.2021г. до 30.03.2022г. се е хранил единствено в спалното, където било пълно с хлебарки, дървеници и др. насекоми. Многократно сезирал устно администрацията на Затвора - Варна, че иска да се храни в столовата, но ответникът взел мерки едва на 30.03.2022г., когато издал график, според който храненето вече следвало да се извършва в столовата. Твърди, че по този начин бил неравностойно третиран в 3 сравнение с други лица, като не му били осигурени условия да се храни заедно с другите лишени от свобода в столовата. Моли да бъде установен фактът на дискриминирането му от ответника, както и да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените от дискриминационното му поведение неимуществени вреди – психически страдания, унижение, отхвърленост, изолация и др.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника -Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с който оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Оспорва спрямо ищеца да е било установено различно, по-неблагоприятно третиране като проява на дискриминационно отношение. Счита, че ищецът не е бил дискриминиран по някой от признаците по чл.4 от закона, тъй като е бил третиран еднакво с лицата в неговото положение в Затвора в гр.Варна. Оспорва се и твърдението за претърпени неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с дискриминационно отношение спрямо него. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът И. А. Р. е изтърпявал наказание „доживотен затвор“ в Затвора в гр.Варна в периода от 18.01.2018г. до 06.08.2021г., а след 06.08.2021г. и към настоящия момент - в Затвора в гр.Ловеч.

По делото е приобщена справка от Затвора - гр. Варна, видно от която в периода от 10.09.2021г. до 21.04.2022г. ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Варна като „чужда делегация“ и е бил настаняван в спално помещение № 224, 6-та група, коридор 2В.

По делото е представен график за времето на лишеният от свобода И. А. Р. в от VI-та група, „ЗПС“, „чужда делегация“ от Затвора гр.Ловеч утвърден от началника на ЗатвораВарна на 13.09.2021г., в който е предвидено храненията на лицето /закуска, обяд и вечеря/ да се осъществяват в столовата в посочените часови диапазони. Графикът е одобрен във връзка с докладна записка с рег. № 7802/13.09.2021г. на главния надзирател в Затвора – Я.М., в която е направено предложение за изготвяне на индивидуален график по отношение на лишения от свобода Р. с цел предотвратяване на ескалация на напрежение в зоната предвид водените от и срещу него дела от други лишени от свобода.

От съдържанието на докладна записка от 26.11.2019г. с рег.№ 10643/26.11.2019г. от Й.К. се установява, че за периода от 18.01.2018г., когато е постъпил в Затвора Варна, И. Р. е наказван 5 пъти, а само за 2021г. – 4 пъти във връзка с възникнали конфликти с други лишени от свобода и нагнетено напрежение по повод нерегламентирани взаимоотношения и възмездни сделки между тях. В следствие на това И. Р. е преместен в Затвора – гр. Ловеч.

Представен е и график за времето за лишените от свобода от VI-та група, „ЗПС“, „чужда делегация“, утвърден от началник на Затвора – Варна с дата 30.03.2022г, с който се предвижда закуската, обяда и вечерята да се осъществяват в столовата.

С писмо рег.№ 2793/11.05.2023г. началника на Затвора гр.Варна е посочил, че в 4 периода от 01.09.2021г. до 30.03.2022г. лишените от свобода осъдени на доживотен затвор са се хранили в специално обособена столова в коридора по утвърден график. Изключение правели лишените от свобода, които изтърпявали карантина във връзка с диагностициран COVID-19, които се хранели самостоятелно в спалното помещение, в което са настанени.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. М. Л. и Д. К. М..

Свидетелят Л. посочва, че също изтърпява наказание лишаване от свобода и през месец април 2022г. е пребивавал в Затвора -гр. Варна в едно помещение с ищеца. Двамата се хранили 2-3 дни в килията, след това ги пуснали в столовата. И. се оплаквал, че като идва по дела в гр.Варна се храни в килията в Затвора – Варна и не го пускат в столовата, както другите. Проблемът бил, че килията е мръсна, имало хлебарки и дървеници и лишените от свобода се хранят на леглата. Във връзка с оплакванията от дървеници, свидетелят и И. посетили медицинския център и им дали мехлеми.