Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 12.06.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 255/2026
Вид
Решение № 86
Подписан
12.06.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева А.а при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева А.а Административно наказателно дело № 20262330200255 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по жалба на „М.-М.И.“ ООД гр.Ямбол против Наказателно постановление 877324-F871196/ 5.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован , не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалба като счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, след като съобрази по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.01.2026г. св. А. и Елка Риздилска , инспектори по приходите в НАП посетили магазин за цветя, находящ се в гр. Ямбол ул.А.Стамболийски № 13, стопанисван от „М.М.И.“ ООД . В хода на проверката от наличния касов апарат в търговския обект бил разпечатан клен за 28.01.26г, 11.08.2025г и 11.10.2025г. От разпечатаните кленове било установено, че предлаганите за продажба цветя -отрязан цвят са въведени във фискалното устройство под общ департамент „рязан цвят“.

На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, който бил подписан от законния представител на дружеството, вписвайки в графата за възражения, че : „ Отрязаният цвят се маркира в департамент „рязан цвят“ поради факта, че цената ежедневно се променя“.

1

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление 877324-F871196/5.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 11.03.2026г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, при наличие на интерес от обжалване в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Съдът счита като неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в непосочване в наказателното постановление на датата на нарушението. И в акта и в наказателното постановление е посочено, че проверката при която е установено нарушението е извършена на 28.01.2026г , която дата, с оглед естеството на административното нарушение , недвусмислено следва да се счита и за дата на нарушението По отношението на възражението на жалбоподателя, че АНО не е посочил дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи, съдът счита същото за неоснователно, тъй като конкретното нарушение е формално, тоест на просто извършване и в нито един от случаите не води до неотразяване на приходи, поради което изричното посочване на това обстоятелство в наказателното постановление не е необходимо.

От цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната им.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява че към момента на проверката дружеството-жалбоподател не е изпълнило задълженията си по чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г на МФ, а именно фискалния касов бон да съдържа информация относно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Със същата разпоредба е въведено нормативно изискване наименованието да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, като в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока следва да се отразява поотделно със съответната стойност.

В настоящия случай не е спорно, че фискалните касови бонове не са съдържали един от задължителните реквизити, а именно този посочен в т. 7 на разпоредбата, касаещ посочването на точно наименование по вид закупена стока и количество на закупената стока. Видно от приложените по делото кленове от различни дати закупените стоки за записани като един артикул "Рязан цвят" и обща сума за този артикул 8€ (фискален бон от 28.02.26). От показанията на разпитаните по делото свидетели, обаче се установява, че в магазина са се предлагали за продажба различни по вид цветя – отрязан цвят, а само розите били няколко вида на различна цена, въпреки това търговеца е издавал фискални бонове с единственото наименование "рязан цвят" която констатация е посочена както в съставения АУАН, така и в издаденото НП.

Съдът счита като неоснователно твърдението , че е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН в каквато насока са аргументите на жалбоподателя с твърденията му, че наложена санкция не съответства на вида на нарушението.

От данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Касае се за административно деяние на формално извършване, като засяга обществени отношения във финансово-стопанската сфера и по-конкретно, отношенията по регулиране на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в търговски обект чрез фискално устройство. Процесното нарушение, по начин на 2 извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на административни нарушения от този вид. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че разглежданията по време на проверката фискален бон не е инцидентен и изолиран случай във финансово-отчетната сфера на търговското дружество, а представлява част от изначално и систематично прилагана неправомерна търговска практика на въвеждане информацията по този изключително оскъден и практически недостъпен /неразибраем относно наименованието на стоката и количеството й/ начин, което препятства отчетността, т.к. фискалните бонове и съгл.приложения КЛЕН касаят продажби на различна стойност на разнообразни по вид стоки, поради което не може да се обоснове извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид. В конкретния случай нарушението се изразява не в неотчитане на извършена продажба, а в липса на въведен задължителен реквизит по смисъла на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г на МФ в издадената ФКБ във връзка с извършена продажба. Липсата на кой да е от реквизитите, включени в задължителното съдържание на фискалния касов бон води до осъществяване състава на процесното административно нарушение и приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради което ненастъпване на щета за фиска са сред абстрактните доводи и защитни съждения, напълно дистанцирани от преценката относно законосъобразността на наложената глоба или санкция, включително и относно съразмерността на наказанието с осъщественото административно деяние.

Това, че от деянието не са настъпили щети за фиска е отчетено от наказващия орган, който при определяне вида и размера на административното наказание е приложил привилегирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, приемайки, че фиска не е ощетен, като е наложил наказание близко до минималния предвиден размер от 550 евро.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и с оглед направено искане в тази насока в полза на НАПБургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 877324-F871196/ 5.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на „М.-М.И.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ..

ОСЪЖДА „М.-М.И. „ ООД ЕИК ********* да заплати на ТД НАП Бургас сумата от 70€ (седемдесет евро) юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3