Определение № 1233 от 16.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1233 гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500691 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.413, ал.2 във връзка с чл.417 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба вх.№ 10805/01.09.2023г. от “Ю.Б.”- АД, гр.С. срещу Разпореждане № 2889/11.08.2023г. по ч.гр.д.№ 1857/2023г. по описа на РСКазанлък, обл.Старозагорска, с което е било частично отхвърлено писменото й Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 156 лв., представляваща дължими разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт и счита, че процесното вземане е установено по основание и по размер в приложеното към заявлението за издаване на заповед- извлечение, то е установено по надлежен ред, че към заявлението са приложени и надлежно заверени платежни документи, удостоверяващи извършването на разноски по повод връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и не споделя констатацията на първоинстанционния съд, че се заобикаля правилото на чл.33, ал.1 във вр. с чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Счита, че процесната сума от 156 лв. представлява такса по Раздел 1, т.5 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ЗЧСИ/, която „Ю.Б.”- АД вече била заплатила на ЧСИ за връчването на уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договора за кредит.

Заявява, че липсата на доброволно изпълнение на договорно задължение е в основата на предприетите от банката- кредитор действия по защита на правата и законните й интереси по договора, претендпраните разходи били реално направени, поради което същите били дължими на общо основание 1 съгл. чл.78 от ЗЗД. Твърди, че съгласно чл.19, ал.3, т.1 и 3 не се включвали разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно са таксите за нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поради което нотариалните разноски не били обезщетение за забава по смисъла на чл.33 от ЗПК и не можело претенцията за тях да се основава на нищожна/неравноправна клауза. Плащането на тези разноски било видно от приложените платежни нареждания към Заявлението по чл.417 от ГПК, с което се доказвало, че претендираните разходи са реално направени, поради което били и дължими на общо основание съгласно чл.78 от ЗЗД. Моли настоящия въззивен състав да отмени обжалваното Разпореждане и да се постанови издаването на Заповед и за тази сума, със законните последици, като претендира заплащането на направените си в настоящото производство разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото документи, като обсъди доводите в частната жалба и се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за установено следното:

Въззивният съд приема от правна страна, че ч.жалба е подадена в законния 1- седмичен срок, от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направеното в ч.жалба оплакване.

По същество- производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено Заявление от 11.08.2023г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен само относно едно от тях- за сумата от 156 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочно прекратяване на Договора за потребителски кредит срещу длъжника Х. А. И. от гр.П.б., ***. В заявлението е посочено, че задължението произтича от ползван от длъжника банков потребителски кредит в лева съгласно Договор за потребителски кредит № FL 1164450/15.02.2021г., сключен на 24.02.2021г. по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“.

Видно от текста на наличния между страните Договор за потребителски кредит № FL1164450/15.02.2021г./сключен на 24.02.2021г. по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“/, той по своя правен характер е потребителски, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка процесната претендирана сума от 156 лв. разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, очевидно противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и заобикаля нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като тези конкретни разноски са именно по повод забавеното изпълнение на договора от длъжника 2

(потребител), а при забава на потребителя кредиторът му/банката/жалбоподател има право единствено и само на лихвата за времето на забавата, но не и други свои разноски, дори и когато са обективно и доказано направени/каквито са и процесните 156 лв./. Наред с това разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът/жалбоподател/ може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява процесната такса от 156 лв. на ЧСИ. Действията, свързани с управлението на кредита безспорно представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит и и изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост, като упражняването на субективно право на кредитора, установено в негова полза, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат за действия по управление на кредита.

Предвид което разходите на кредитора във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, понеже по своето същество те биха представлявали такса за действия, свързани именно с управлението на кредита, който по своя характер е бил потребителски, поради което са били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Предвид което въззивният съд счита, че ч.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, атакуваното с нея първоинстанционно Разпореждане е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно и следва да се потвърди, със законните последици от това.

В настоящото въззивно производство, което е едностранна по същността си, не следва да се обсъждат и присъждат разноски, тъй като се развива без участието на длъжника.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от ГПК и във връзка с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОССтара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 2889/11.08.2023г. по ч.гр.д.

№ 1857/2023г. по описа на Районен съд- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4