Определение № 24010 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24010 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110111518 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Образувано е по искова молба с вх. № 133601/28.04.2026 г . от Ю*, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер *, с адрес в Л*, *, представлявано от Т* с р е щ у „ГП А*“ ЕООД, дружество вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК: *, представлявано от своя управител Г*,, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че „ГП А*“ ЕООД“ дължи на Ю* сумата в размер 250 € (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение за отменен полет IV602 от Прищина към Цюрих за 23.02.2025 г., на основание чл. 7, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение (24.02.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № Заповед за изпълнение: 107/24.02.2026 г. по ч. гр. д. № 157/2026 г. по описа на РС – Мадан.

В исковата молба ищецът е цесионер с трето за делото лице Ф*, което е е закупил самолетен билет за посочената дестинация по полет IV 602 от дата 23.02.2025 г. по направление Прищина - Цюрих. Твърди, че полетът бил отменен. Твърди, че има право на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004.

1

Излага правни съображения защо няма извънредни обстоятелства, въпреки липсата на такова. Излага правни съображения за цесията и дължимостта на вземането и прилагането на Регламента.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исково и заповедно производство.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства:

1.Потвърждение на резервацията на Пътника, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 2. Договор за цесия между Пътника и дружество Ю*, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 3.

Общи правила и условия на Ю*; 4. Уведомление и извънсъдебна кореспонденция (покана) за плащане до длъжника, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 5. Правно становище адвокат * (Ne*), управляващ съдружник на адвокатско дружество Z* ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 6. Извлечение от Гражданския кодекс на Република Литва, ведно с точен превод на български език в съответствие с разпоредбата на чл. 185 от ГПК; 7. Пълномощно от Ю* до адв. Д* и адв. И* и преупълномощаване до адв. Г* и адв. Б. М.; 8. Удостоверение за актуално състояние на дружеството Ю*, Литва и превод на български език.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.

Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 157/2026 г. по описа на РС – Мадан. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на ответника на 10.03.2026 г., като срокът по чл.414 ГПК изтича на 10.04.2026 г. На 26.03.2026 г. е подадено възражение, като същото е в срок. Указанията за подаване на искова молба са връчени на ищеца на 31.03.2026 г., поради което срокът за предявяване на иска изтича на 30.04.2026 г. Исковата молба е подадена на 28.04.2026 г., както и на същата дата са представени доказателства за това. Ето защо съдът приема, че производството по делото е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Б. Д. М. – младши адвокат, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, р-н Средец, ул. В*, телефон (02) *, която представителната власт важи за всички инстанции (л. … от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда 2 правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на всички искове е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното и субективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за иска е 25.56 евро, тъй като защитава интерес от 250 евро.

От нея на основание чл.414, ал.5 ГПК следва да се приспадне сумата заплатена в заповедното производство, а именно 10.86 евро.

Следователно дължимата държавна такса за настоящото производство е 14.70 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 148648/11.05.2026 г.

Представен е документ по чл.102з, ал.2 ГПК с молба с вх. № 148648/11.05.2026 г.

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Ответникът не представя доказателства за плащане на процесната сума.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени 3 доказателства и доказателствени средства.

Не е основателно искането на ищеца да се изиска и приложи заповедното дело. Това е така, защото от 01.01.2025 г. заповедните дела са в електронна форма, на основание чл.409а ГПК, поради което електронното дело няма как да се изиска и приложи. Следва да се изготвят връзки в електронната среда между настоящото дело и заповедното.

По предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния 4 проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 52428/18.02.2026 г. от Образувано е по искова молба с вх. № 133601/28.04.2026 г. от Ю*, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер *, с адрес в Л*, *, представлявано от Т* срещу „ГП А*“ ЕООД, дружество вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК: *, представлявано от своя управител Г*,, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че „ГП А*“ ЕООД“ дължи на Ю* сумата в размер 250 € (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение за отменен полет IV602 от Прищина към Цюрих за 23.02.2025 г., на основание чл. 7, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение (24.02.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № Заповед за изпълнение: 107/24.02.2026 г. по ч. гр. д. № 157/2026 г. по описа на РС – Мадан.

В исковата молба ищецът е цесионер с трето за делото лице Ф*, което е е закупил самолетен билет за посочената дестинация по полет IV 602 от дата 23.02.2025 г. по направление Прищина - Цюрих. Твърди, че полетът бил отменен. Твърди, че има право на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004.

Излага правни съображения защо няма извънредни обстоятелства, въпреки липсата на такова. Излага правни съображения за цесията и дължимостта на вземането и прилагането на Регламента.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исково и заповедно производство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.

Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника: