Решение № 1011 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120202603 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „СТЕФИ ФРЕШ“ ЕООД, ЕИК 205652542, със седалище и адрес на управление с. Маринка, община Бургас, представлявано от управителя ***, против Наказателно постановление № 7/02.06.2026 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, с което на дружеството, на основание чл. 128, ал. 2 във връзка с чл.

128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, е наложена имуществена санкция в размер на 2045,17 евро за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорва се извършването на вмененото нарушение, като се твърди, че административнонаказващият орган не е установил по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. В хода на съдебното следствие представя удостоверение за регистрация, което е прието като писмено доказателство по делото.

В съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя 1 поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление.

Посочва, че в АУАН е отразена като нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т.

1 от Закона за храните, докато в наказателното постановление е посочен чл.

23, ал. 1 от същия закон. Счита, че това противоречие е ограничило правото на защита на санкционираното дружество. Претендира присъждане на разноски.

АНО – директорът на ОДБХ – Бургас, чрез процесуалния си представител юк. Николова, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа, че при проверката е установено извършване на дейност с храни в обект, който не е бил вписан в съответния регистър. Оспорва доказателственото значение на представеното удостоверение за регистрация, като сочи, че при извършена справка в регистъра на БАБХ дружеството не фигурира като регистрирано.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2026 г. служители на ОДБХ – Бургас извършили проверка в обект – магазин за храни, находящ се в с. Маринка, община Бургас, местност Лозата, ПИ ***, стопанисван от „СТЕФИ ФРЕШ“ ЕООД. При проверката контролните органи установили, че в обекта се извършва търговска дейност, изразяваща се в предлагане на плодове, зеленчуци и пакетирани хранителни стоки на крайни потребители. След извършена справка в поддържания от компетентния орган регистър проверяващите приели, че обектът не е вписан в публичния национален регистър по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните.

За констатираното бил съставен АУАН № 0000248/27.03.2026 г. от А. Б.

М. – старши инспектор в отдел „Контрол храни, граничен контрол и фуражи“ при ОДБХ – Бургас, в присъствието на свидетеля ***ктът бил предявен и връчен на управителя на дружеството *** на 30.03.2026 г. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпило писмено възражение.

Въз основа на съставения АУАН директорът на ОДБХ – Бургас издал обжалваното Наказателно постановление № 7/02.06.2026 г., с което приел, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, и му наложил имуществена санкция в размер на 2045,17 евро на основание чл.

128, ал. 2 във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 от същия закон.

В хода на съдебното производство бил разпитан актосъставителят А. Б.

М.. Свидетелят потвърдил, че при извършената проверка магазинът осъществявал търговска дейност, като в него се предлагали основно зеленчуци и пакетирани стоки. Посочил, че цените на предлаганите стоки били надлежно обявени и че единственото констатирано нарушение било липсата на регистрация на обекта по Закона за храните.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и съответстващи на отразените в административнонаказателната преписка фактически констатации. Не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност или непосредствените му 2 възприятия при извършената проверка.

В съдебното заседание от страна на жалбоподателя е представено удостоверение за регистрация, прието като писмено доказателство. Това доказателство следва да бъде преценено с оглед датата на издаването му, индивидуализацията на регистрирания обект, вида на разрешената дейност и относимостта му към процесния обект към момента на проверката.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за храните производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се извършват след регистрация или одобрение по предвидения в закона ред. Нормата въвежда задължение за предварително изпълнение на установените от закона регистрационни изисквания, като целта е осигуряване на ефективен официален контрол върху дейностите, свързани с храните, и гарантиране защитата на здравето и интересите на потребителите.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице, следва да бъдат установени по несъмнен начин както фактическото извършване на дейност, попадаща в приложното поле на закона, така и липсата на изискуемата регистрация или одобрение към момента на осъществяването . В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че в проверявания обект е извършвана търговска дейност с храни.

Това обстоятелство се потвърждава от показанията на актосъставителя и от съдържанието на административнонаказателната преписка. Самото извършване на търговска дейност обаче не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Необходимо е административнонаказващият орган да установи и останалите елементи на вмененото нарушение.

На първо място, съдът констатира несъответствие в правната квалификация на нарушението, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. От изложените от защитата възражения се установява, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от Закона за храните, докато в наказателното постановление нарушението е квалифицирано по чл. 23, ал. 1 от същия закон. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните не съдържа самостоятелна точка 1.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа законовите разпоредби, които са нарушени, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.

Посочването на нарушената правна норма представлява съществен елемент от административнонаказателното обвинение, тъй като чрез него се определя правната рамка на отговорността на санкционирания субект.

3

Не всяка неточност при цифровото изписване на законова разпоредба представлява съществено процесуално нарушение. Такава е налице, когато неточността, разгледана във връзка с фактическото описание на деянието, поражда неяснота относно съдържанието на административнонаказателното обвинение и ограничава възможността на нарушителя да организира адекватно защитата си. В разглеждания случай посоченото несъответствие следва да се прецени и с оглед начина, по който административнонаказващият орган е индивидуализирал вмененото нарушение.

В АУАН и наказателното постановление е описано извършването на дейност в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, докато като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от същия закон.

Макар тези разпоредби да са взаимносвързани, доколкото едната установява изискването за регистрация, а другата урежда регистъра, административнонаказващият орган е длъжен да формулира ясно и точно обвинението, включително конкретното неизпълнено задължение.

Съдът намира, че при констатираното несъответствие в правната квалификация и при оспорването на самата липса на регистрация следва да се извърши особено прецизна проверка дали фактическото описание на нарушението е достатъчно конкретно и дали на санкционираното дружество е била осигурена реална възможност да разбере в какво точно се състои противоправното му поведение.

В случая правната квалификация в АУАН е посочена чрез препращане към несъществуваща структурна единица на законовата разпоредба. Това обстоятелство, разгледано съвкупно с останалите констатирани неточности, е от значение за преценката дали е спазено изискването за яснота и непротиворечивост на административнонаказателното обвинение.

На следващо място, съдът съобразява и представеното в съдебното заседание удостоверение за регистрация. Неговото доказателствено значение следва да бъде определено след съпоставка с индивидуализиращите данни на проверявания обект и датата на извършване на проверката.

От съществено значение е дали удостоверението удостоверява регистрация на същия обект към 26.03.2026 г., тъй като последващата регистрация сама по себе си не заличава вече осъществено административно нарушение.

В тази връзка следва да се отбележи, че административнонаказващият орган носи тежестта да установи фактическите предпоставки за ангажиране на отговорността, включително липсата на изискуемата регистрация към релевантния момент. Съдът не може да основава решението си на предположения, а следва да изгради фактическите и правните си изводи въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

При изложените съображения съдът намира, че допуснатото несъответствие при посочване на нарушената правна норма, преценено във връзка с останалите обстоятелства по административнонаказателното 4 производство, обуславя незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Поради това същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН , жалбоподателят има право на присъждане на направените по делото разноски, доколкото същите са надлежно поискани и доказани, в размер на 360 Евро, които следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от АНО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7/02.06.2026 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, с което на „СТЕФИ ФРЕШ“ ЕООД, ЕИК 205652542, със седалище и адрес на управление с. Маринка, община Бургас, представлявано от управителя ***, на основание чл. 128, ал. 2 във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, е наложена имуществена санкция в размер на 2045,17 евро за нарушение на чл.

23, ал. 1 от Закона за храните.

ОСЪЖДА директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „СТЕФИ ФРЕШ“ ЕООД, ЕИК 205652542 направените по делото разноски, в размер на 360 /триста и шестдесет/ Евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5