Решение № 419 от 29.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500808 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

С жалба вх. № 30245/16.12.2021 г. по описа на ЧСИ – Стоян Лазаров, рег.

№ 927, длъжникът по изпълнително дело № 20219270402344 С. М. П. е обжалвал действия на ЧСИ Стоян Лазаров, изразяващи се в налагане на запор върху получаваната от длъжника лична пенсия, с твърдения, че доходите й са несеквестируеми. Твърди се, че пенсията която получава е в размер по-нисък от минималната работна заплата и не подлежи на запор. По същество моли да бъдат отменени действията на ЧСИ Стоян Лазаров, изразяващи се в налагане на запор върху несеквестируем доход.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви по обжалваното действие.

Постъпило е възражение от взискателя Б. М., с който счита жалбата за неоснователна.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в изпращане на запорно съобщение и налагане на запор върху доходите на длъжника, които са несеквестируеми. Твърденията на жалбоподателя, че е налице насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, обуславят правото му на жалба, съгласно чл. 435, 1 ал. 2, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Лазаров на основание изпълнителен лист от 02.09.2021 г. по гр.д. № 1215/2018 г. по описа на РС – Ихтиман, съгласно който С. М. П. е осъдена да заплати на Б. М. сумата 510,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода от 19.05.2017 г. до 06.06.2018 г., сумата от 8 227,62 лв., представляваща половината от сумата, с която е погасен банков кредит към „Банска ДСК“ и сумата от 837,86 лв. за разноски в производството, съобразно уважената част от исковете.

Видно от запорно съобщение до РУСО София – Област от 09.11.2021 г., частния съдебен изпълнител е наложил запор върху получаваната от длъжника С. М. П. пенсия до погасяване на задължението към взискателя.

Съгласно разпореждане на ТП на НОИ – С. област, длъжникът С. М. П. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 447,43 лева, поради което и ТП на НОИ – С. област е изпратило до частния съдебен изпълнител становище, че от пенсията на С. М. П. не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като същата е под размера на минималната работна заплата за страната.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т. е. наложеният върху нея запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея.

Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. Текстово нормата показва, че запор е допустим само върху вземания с размер надхвърлящ размера на минималната работна заплата. В ал. 3 и 4 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане.

Видно от разпореждане на НОИ от 05.01.2021 г. размерът на получаваната от длъжника пенсия е по-нисък (малък) от размера на приложимата в страната минимална работна заплата, следователно няма секвестируема част.

В случая от съдържанието на запорното съобщение и поканата за доброволно изпълнение не се установява да е посочено, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК запорът се счита за наложен само ако пенсията е в размер над минимална работна заплата. Напротив съдебният изпълнител е насочил 2 изпълнението към доход на длъжника от лична пенсия, които е несеквестируем. При това положение настоящият съдебен състав намира, че действията на ЧСИ – Стоян Лазаров, рег. № 927 по изпълнително дело № 20219270402344, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху доходите на длъжника С. М. П., чрез запор на месечната й лична пенсия, която е в размер под минималната работна заплата, следва да бъдат отменени.

По разноските:

Жалбоподателят е заявил претенция за разноски, но разноски на последния не се следва да се присъждат, тъй като отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.

441 ГПК.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ действията на ЧСИ –

Стоян Лазаров, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело върху доходите на длъжника С. М. П. с ЕГН ********** от месечна пенсия, която е в размер под минималната работна заплата за страната, чрез налагане на запор върху пенсията на длъжника С. М. П. с ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3