Определение № 3171 от 19.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3171 гр. Варна, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Николай Св. С.ов като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501194 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 2168/24.03.2026г. подадена от С. Д. М., чрез процесуалния си представител срещу решение № 28/23.02.2026г. постановено по гр.д.№ 96/2025г. по описа на РС-Девня, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от С. Д. М. срещу Община Девня иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот с ид.

********* по КК и КР на гр.Девня, одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 760 кв.м. и с начин на трайно ползване: средно застрояване, предишен ид. *********, на основание давностно владение, като жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Община Девня сумата от 588 евро съдебноделоводни разноски.

Въззивникът С. М., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и гласните такива, поради което е достигнал до неправилния извод, че процесният имот не е придобит от ищеца по давност. По отношение на заявените от ответника – Община Девня права, придобити на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, счита същите за недоказани. Поддържа, че за имота никога не е бил съставян АДС, което изключва приложимостта на придобивното основание на ответника посочено в съставения АОС. Излага също, че в разписните листи към плановете, като собственици на имот пл.№ 657 са записвани множество физически лица включително ** Л.а и нейни родственици – ******, но не и общината и държавата. Сочи, че след 1980г. имотът е бил ограден от бащата на ищеца ******* М. и е бил ползван явно и необезпокоявано от него и майката на ищеца, а след 1995г. е владян и от ищеца С. М. в продължение на повече от 30 години. В имота са засадени дървета, отглеждани са животни, построени са навеси за тях и за съхранение на 1 селскостопански инвентар. Твърди, че Община Варна не е придобила имота по давност към датата на съставяне на АОС, тъй като никога не е осъществявала фактическа власт върху него, което е потвърдено и от нейн служител, който е констатирал, че имотът е ограден и обработван. Счита за доказани твърденията за осъществявана фактическа власт по отношение на имота, като съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС следва да се счита, че владението е било за себе си. Посочва, че макар части от имота да имат различно предназначение – част със засадени дървета, част, в която се отглеждат животни и част ползвана като зеленчукова градина, те нямат ограда по между си и са част от един общ двор.

Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск за собственост да бъде уважен. Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна Община Девня, чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователността й. Излага, че по делото е установено от ангажираните гласни доказателства, че бабата на ищеца е била собственик на УПИ ******* с площ от 645 кв.м., като бащата на ищеца ******* ****** е направил отказ от наследството на майка си, от което прави извод, че не е владял други съседни имоти, в това число и процесния.

Посочва, че към 2013г. наследниците на ******* ****** са депозирали пред Община Девня искане за отделянето на двата имота – техния ПИ с ид.********* от общинския с ид.*********, които са били включени в съсобствения ПИ с ид.*********, което означава, че са знаели за съсобствеността с общината и дори да са извършвали някакви действия с целия имот, то те са били държатели на ид.части на общината. Посочва, че самият ищец С.

М. евентуално е започнал да ползва процесния имот след 2024г., когато е придобил собствеността на съседния имот с ид.*********, поради което за него не е изтекъл законово изискуемия 10-годишен период. Излага, че проведената СТЕ е установила, че ползването на процесния имот е от няколко различни ползвателя, като отделните части са отделени с полуразрушени паянтови постройки. Счита, че от доказателствата по делото не се установява праводателите на ищеца да са променяли намерението си да владеят процесния имот за себе си в това число да са демонстрирали това пред собственика Община Девня.

Счита също, че правилно е прието за установено, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот с АОС № 1684/13.02.2014г., като е придобил правата от държавата, която по силата на закона става собственик на безстопанствените имоти.

Поддържа и възражението, че Община Девня е придобила собствеността въз основа на изтекла в нейна полза давност считано от 1999г., когато е приета нормата на § 42 от ПЗР на ЗОС. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалбa e депозиранa в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата 2 авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 2168/24.03.2026г. подадена от С. Д. М., чрез процесуалния си представител срещу решение № 28/23.02.2026г. постановено по гр.д.№ 96/2025г. по описа на РС-Девня.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1194/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2026г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3