Решение № 47 от 10.03.2025, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 622/2024
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.102 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.197 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.79, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.3, т.35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Нова Загора, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100622 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ***, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев - управител, чрез пълномощника си юрисконсулт А. С. Г., против Т. Н. Т. с ЕГН ********** с адрес: *** за установяване на съществуването на вземане в размер на 1209.55 лева. Претендират се 1000.00 лева - главница; 209.55 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 15.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление в заповедното производство - 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производства.
Ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД твърди, че на 18.09.2023 г., ищцовото дружество сключило в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 454369, който бил сключен при условията на ЗПФУР. Сочи се, че на 18.09.2023 г. - датата на която е била подадена заявката за сключване договора за кредит и тогава бил създаден договора, а потвърждението на договора било направено на 09.07.2023 г. на която дата Т. бил потвърдил договора, като въвел кода, с който е предоставил волеизявлението за сключване.
Разяснява се, че на същата дата била преведена сумата по договора, като с извършване на превода се активирал договора. При типичния случай всичко това ставало в рамките на един ден. Затова и нямало различни дати. Видно било от коресподенцията и както щяла да установи техническата експертиза коректната дата на договора за кредит била условно 18.09.2023 г., доколкото тогава била започнала цялата процедура и е била одобрена заявката от кредитен инспектор. Предоставен бил екземпляра, който се генерира от софтуера на дружеството. Причината да не се предоставя коригиран такъв, била в случай, че вещото лице посети офиса и отвори съответния документ да е наясно преди това с причината за разминаването и защо имало поне две дати.
Излага се, че сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна 1 информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълвано на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатьт безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си е-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код. Той получавал втори е-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип се извършвал видеозапис, по време на който се потвърждавала самоличността на клиента. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Сочи се, че пр и кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер:
*** и следният е-мейл: [email protected]. Активиращият код бил 2559.
Навежда се, че сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПФУР във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ бил чл.3, т.35 от Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Съдът, следвало при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.
Посочва се, че прилагат по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл.184, ал.1, изр.2 от ГПК и моли съда да се назначи техническа експертиза, която да отговори на въпроса: изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 454369, като въпросите били развити подробно по-долу.
Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то било явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставена била и снимка тип „селфи“ с лицето на личната карта с титуляр ответника. Предоставена била и снимка от вайбър профи на която било видно, че той бил регистриран с телефонният номер, с който е бил сключен договора.
В хода на сключване на договора бил извършен и видеоразговор, като целта била сравняване на говорещия с титуляра на личната карта, като по този начин се извършвало потвърждаване на самоличността на сключващия договора. Затова било налице сравнение между снимката от личната карта и говорещия. Видно било, че двете лица са един и същи човек.
По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Твърди се, че гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/ и съгласно чл.2, ал.2 от Договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изи пей“ АД.
Ищецът моли, с цел спестяване на процесуално време и на основание чл.102 от ГПК съдът служебно да се снабди от „Изи ней“ АД с разписката, която се попълвала от касовия получател на сумата по повод плащане от „Изи финанс“ ЕООД към „Изи пей“ АД № 2000000371073213 от 19.09.2023 г.;
В случай на отказ за служебно снабдяване, моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следите въпроси:
2
1/ Отпусната ли е на Т. Т. сумата по договора за кредит в размер на 1000.00 лв. по описания в исковата молба начин? Моли, задължително вещото лице да се снабди със съдебно удостоверение и да извърши съответната справка в „Изипей“ АД, като изиска разписката, които се попълва от касовия получател на сумата по плащане от „Изи финанс“ ЕООД, към „Изи пей“ АД № 2000000371073213 от 19.09.2023 г.;
Сочи се, че било видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит, че вземането на главница в размер на 1000.00 лв., разпределено на 17 вноски, от които първите 16 вноски в размер на 58.82 лв. и 17-та последна вноска в размер на 58.88 лв. за периода 18.10.2023 г. 09.02.2025 г. Нямало плащания за главница. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му - 23.05.2024 г. надлежно е била обявена предсрочна изискуемост.
Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл била предвидена в гл.К, т.5 от Общите условия към договора. В случай, че се приемело, че няма надлежно обявена такава, то приложение следвало да намери приложение т.1 от TP № 8 от 2017 г. по т.д. 8 от 2017 г. на ОСГКТ на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение следвало да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т.2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не били отграничени падежирали от непадежирали вноски не било условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съдът приеме, че вземането не е обявено за предсрочно изискуемо, моли съда да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. С оглед процесуалните срокове не било невъзможно към датата на постановяване на решение договорът да е изцяло падежирал. Следователно и въз основа на цитираното и задължително тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следвало да се уважи цялата ищцова претенция за главница по заявление и по настоящата искова молба. Поради това претендирали главница за периода: 18.10.2023 г. - 09.02.2025 г. в общ размер на 1000.00 лв.
При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него лихвеният процент бил в размер на 40.15%. Нямало погасена договорна лихва, поради което ищецът претендирал договорна/възнаградителна лихва за периода 18.09.2023г. до 15.05.2024 г. в размер на 209.55 лв. Периодът на претендираната договорна лихва бил съобразен с обявената предсрочна изискуемост.
Ищецът правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното. Вследствие ищецът депозирал пред Районен съд Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда па чл.410 от ГПК, въз основа на което в РС-Нова Загора е било образувано ч.гр.д.№ 532/2024 г. По същото била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил открит на постоянният му и настоящият му адрес, нито бил установен работодател чрез който да му се връчат книжата, поради което връчване било осъществено по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване па уведомление. Съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса, което породило правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 1209.55 лв., от които: 1000.00 лв. - главница по предоставения кредит и 209.55 лв. претендираната със заявление по заповедно производство договорна/ възнаградителна лихва за периода 18.09.2023 г. до 15.05.2024 г., ведно със законната лихва 3 върху претендиралата сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
Ищецът претендира и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 27.50 лв.
Претендира и разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
С оглед гореизложеното в исковата молба на основание чл.415 от ГПК ищецът моли съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Т. Н. Т., с ЕГН **********, че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Николчев чрез юрк.А.Г. сумата от 1209.55 лв., от които: 1000.00 лв. главница по предоставения кредит и 209.55 лв. претендирана сьс заявление по заповедно производство договорна/вьзнаградителна лихва за периода 18.09.2023 г. до 15.05.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. За Вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 532/2024 г. на Районен съд Нова Загора.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства по опис и прави доказателствени искания, съда да приложи ч.гр.д.№ 532/2024 г. Районен съд - Нова Загора, образувано по заявлението им за заповедно производство;
Моли съда с цел спестяване на процесуално време и на основание чл.197 от ГПК служебно да се снабди от „Изи пей“ АД с разписката, която се попълва и касовия получател на сумата по повод плащане от „Изи финанс“ ЕООД към „Изи пей“ АД № 2000000371073213 от 19.09.2023 г.;
Разпечатката съдържа 32 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc3d42d4-c64c-4197-ad9c-6e30719d140c