Решение № 275 от 04.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110205308 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК:

131071587, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „Трети март“ № 1 срещу Наказателно постановление № В – 002881 от 02.08.2023 г., издадено от Директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.

Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 210в вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Въззивното дружество „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Дружеството навежда твърдения, че е несъвместимо с изискванията за съхранение на охладените месни и рибни продукти, един артикул да бъде изваждан от хладилната витрина и да бъде преетикетиран, доколкото това действие застрашава 1 здравето на потребителите, поради което и единствената възможност да бъде обявена наложилата се промяна на цените на артикулите е информацията за цената на артикула да бъде поставена върху информационна табела в близост до щанда, на който се предлагат продуктите. Според дружеството това негово поведение е в унисон с възприетата Директива 2005/ 29 относно нелоялните търговски практики и позволява на средния потребител да ориентира поведението си, съгласно нормативните указания, поради което и в случая не е налице елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика.

Също така дружеството акцентира, че дори хипотетично да се приеме, че е налице извършено административно нарушение, същото неправилно е квалифицирано като нелоялна търговска практика, доколкото санкции за нарушения на чл. 19 се налагат по чл. 200 от Закона за защита на потребителите, като прилагането на общите разпоредби относно нелоялните търговски практики е несъвместимо с изискванията на правото на ЕС.

Дружеството допълва, че в законодателството са предвидени специални състави на административни нарушения, какъвто е настоящия случай, които имат приоритет пред общите разпоредби относно нелоялните търговски практики, поради което и застъпва становище, че нарушението би следвало да се квалифицира като такова по Директива 98/ 6 относно обявяването на цените, транспонирана в чл. 15 – чл. 23 и в чл. 63 – чл. 66 от Закона за защита на потребителите, а не по Директива 2005/ 29 относно нелоялните търговски практики. Обръща внимание на съда, че Комисията за защита на потребителите тълкува превратно понятието за заблуждаваща търговска практика, доколкото търговецът притежава повече от един еднотипни търговски обекти, поради което и следва да се приеме, че търговската комуникация се реализира по еднакъв начин във всеки един търговски обект, поради което и следва поведението на търговеца да бъде санкционирано с една единствена „имуществена санкция“, а в случая това не е било сторено от страна на административно – наказващия орган, доколкото за период от 2 дни (02 – 03.08.2023 г.) са били издадени 5 на брой наказателни постановления за идентични нарушения, констатирани в различни търговски обекти, стопанисвани от „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД. Също така застъпва позиция, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че е установено несъответствие на цената на 2 броя артикула, при все, че в обектите на дружеството се предлагат за продажба 2 повече от 3500 броя артикули. Поради гореизложените съображения, дружеството „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли до редуциране на размера на наложеното административно наказание до предвидения минимален размер в разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите.

В проведеното на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5308 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5308 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София и Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите също не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същест

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Със Заповед № 115 от 19.02.2018 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите било забранено на търговеца „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите, изразяваща се в обозначение с невярна цена на предлаганите за продажба разфасовки, като не посочва реалната цена за един кг, която се маркира на касите в обекта.

На 14.02.2023 г. потребителят Свилен Руменов Радев депозирал сигнал в териториалното подразделение на Комисията за защита на потребителите в гр.

Варна, в който изразил недоволството си от поведението на търговеца „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, конкретно изразил недоволството си от факта, че цената, поставена върху опаковката на закупената от него дъгова пъстърва не отговаряла и несъответствала на цената, която е заплатил на касата на търговския обект за същия този артикул. Г-н. Радев пояснил, че изразил 3 претенциите си към служител на търговския обект, находящ се на бул.

„Репубика“ № 62 в гр. Варна, като служителят му отговорил, че няма грешка, тъй като на съответния щанд била поставена табела с актуалната цена на продукта.

На 20.02.2023 г. св. М. А. А. – главен инспектор в Комисията за защита на потребителите извършила проверка на твърдените от потребителя Свилен Руменов Радев данни в търговския обект находящ се на бул. „Репубика“ № 62 в гр. Варна, стопанисван от Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, като в хода на проверката на място констатирала, че в хладилни витрини се предлагат за продажба различни видове риба, като на щанда са били поставени етикети с обявени продажни цени на различните артикули, както и била поставена табела със следната информация: „Уважаеми клиенти, актуалната цена на артикула за 1 кг е посочена върху ценовата табелка. Актуална продажна цена на отделна разфасовка може да видите, като използвате уреда за проверка на цени (прайс чекър). Моля попитайте служител в магазина да ви упъти до уреда. Благодарим за разбирането".

Св. А. установила, че над самата хладилна витрина бил поставен етикет със следното съдържание „Прясна риба всеки ден. Пъстърва цяла, изчистена, охладена, произход – България, код 0002323, обявена цена за 1 кг – 14, 99 лева“. Св. А. констатирала, че се предлагат за продажба в магазина 5 бр. тарелки с различен грамаж на продукта, като на всяка една тарелка бил поставен етикет, на който продажната цена на продукта била определена като 13, 99 лева за 1 кг.

Съвсем конкретно на първата тарелка било обозначено нетно количество на продукта (дъгова пъстърва) в размер на 0, 838 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 13, 99 лева, съответно цена на опаковката 11, 72 лева, на втората тарелка било обозначено нетно количество на продукта (дъгова пъстърва) в размер на 0, 858 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 13, 99 лева, съответно цена на опаковката 12,00 лева, на третата тарелка било обозначено нетно количество на продукта (дъгова пъстърва) в размер на 0, 752 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 13, 99 лева, съответно цена на опаковката 10, 52 лева; на четвъртата тарелка било обозначено нетно количество на продукта (дъгова пъстърва) в размер на 0, 886 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 13, 99 лева, съответно цена на опаковката 12,40 лева; на петата тарелка било обозначено 4 нетно количество на продукта (дъгова пъстърва) в размер на 0, 992 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 13, 99 лева, съответно цена на опаковката 13, 88 лева.

В хода на проверката св. А. установила, че в търговския обект се предлага за продажба и риба ципура, като бил поставен етикет със следното съдържание: „Прясна риба всеки ден. Ципура цяла, изчистена, охладена, произход – България, код 0002880, обявена цена за 1 кг – 20, 99 лева“. Св. А. констатирала, че се предлагат за продажба в магазина 4 бр. тарелки риба ципура с различен грамаж на продукта, като на всяка една тарелка бил поставен етикет, на който продажната цена на продукта била определена като 19, 99 лева за 1 кг.

Съвсем конкретно на първата тарелка било обозначено нетно количество на продукта (ципура) в размер на 0, 768 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 19, 99 лева, съответно цена на опаковката 15, 35 лева, на втората тарелка било обозначено нетно количество на продукта (ципура) в размер на 0, 928 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 19, 99 лева, съответно цена на опаковката 18, 55 лева; на третата тарелка било обозначено нетно количество на продукта (ципура) в размер на 0, 780 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 19, 99 лева, съответно цена на опаковката 15, 59 лева; на четвъртата тарелка било обозначено нетно количество на продукта (ципура) в размер на 0, 890 кг, обявена цена за 1 кг в размер на 19, 99 лева, съответно цена на опаковката 17, 79 лева.

Св. А. установила на касата на търговския обект, чрез произволно избрани от нея 4 броя тарелки, че цената, която на касата желаещия да закупи съответните артикули потребител следва да заплати на по – високата цена (14, 99 лева за дъгова пъстърва и съответно 20, 99 лева за ципура).

Приемайки, че с това свое поведение търговецът „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД нарушава разпоредбата на чл. 210в във вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, на 15.05.2023 г. св. А. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 02.08.2023 г. Директорът в Регионална дирекция за 5 областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 210в вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

В случая липсва спор между страните по отношение фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него наказателно постановление, а впрочем приета за установена и от съда, поради което и няма някаква необходимост от детайлен и подробен анализ на събраните в хода на съдебното производство и административно – наказателната преписка доказателства.