Решение № 18694 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18694 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110165366 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от З срещу Р. Г. Л., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ и чл. 500, ал. 2 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 30.08.2020 г. в района на **, при управление на МПС „Рено Меган Сценик“, с рег. № **, с несъобразена скорост и в десен завой ответникът предизвикал настъпване на ПТП с паркирано МПС „БМВ 320 ИД“, с рег. № **, в резултат на което на последното били причинени материални щети. Навеждат се доводи, че виновният водач управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества и без свидетелство за правоспособност за управление на МПС. Към момента на ПТП-то МПС „Рено Меган Сценик“, с рег. № **, било предмет на сключен с ищеца договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № BG/02/119003089886. По заведена ликвидационна преписка (именувана „щета“) № 2010025668 ищецът заплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите по увреденото МПС в размер от 683,60 лева на неговия собственик. По така изложените съображения моли съда да осъди ответника да му възстанови посоченото обезщетение заедно с 25 лева ликвидационни разноски. Претендира и направените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по делото особен представител – адв. Г. П., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се факта на употребата на наркотични вещества от ответника, доколкото същият не е установен по законоустановения ред – чрез кръвна проба. Твърди се, че посоченото в процесния констативен протокол вещество бензодиазепин е 1 основна съставка на сироп за кашлица и на други лекарствени медикаменти, употребата на които е разрешена при управление на МПС. При тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От заявените с исковата молба фактически твърдения и отправеното искане за защита се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл.

500, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ и чл. 500, ал. 2 КЗ. С разпоредбите на чл. 500, ал. 1 и чл. 500, ал. 2 КЗ е регламентирано регресно право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да получи от застрахования платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в нормите основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не представлява същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по чл. 410 КЗ, не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някоя от посочените хипотези. Касае се за освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования да заплати застрахователно правоотношение при настъпване на покрит от застрахователния договор застрахователен риск.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: настъпване на посочената в исковата молба застрахователно събитие, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника, който е управлявал МПС „Рено Меган Сценик“, с рег. № **, под въздействието на наркотици, че към момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът да има качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща вредите от противоправното поведение на ответника, вида и размера на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, както и плащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахована вещ в полза на увреденото лице.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите възражения, в т.ч. положителния факт на плащане на претендираната сума, в случай че твърди такова.

Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява еднозначно и категорично, че на 30.08.2020г. в ** Р. Г. Л. при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ** с несъобразена скорост и при предприемане на маневра по десен завой реализирал пътнотранспортно произшествие с паркираното моторно превозно средство „БМВ 320 ИД“ с рег. № **, като пътнотранспортното произшествие настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника. Не се спори и досежно обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската 2 отговорност на собственика на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ** е била застрахована при ЗД „Булс Инс“ АД. Не се спори, че вследствие на въпросния пътен инцидент били причинени имуществени увреждания по лек автомобил „БМВ 320 ИД“ с рег. № **, изразяващи се в: повреди в предна дясна броня, в преден десен калник, в предна дясна врата, в панела на задния десен калник, в лайсната на задния десен калник, в десния праг, в дясно странично огледало и в лайсната на предна дясна врата, както и че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ищецът заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 683,60 лв. В това отношение, правният спор се концентрира относно това дали при управлението на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ** ответникът е бил под въздействие на наркотични вещества.

Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. След като към момента на пътнотранспортното произшествие лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № ** е бил управляван от Р. Г. Л, последният се явява материално-правно легитимиран да отговаря по така предявените искови претенции.

Поради рисковия характер и с цел да се обезпечи безопасността при движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3а, ал. 1 Наредба № 1 от 19.07.2017г. установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, когато лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. не приема показанията на техническото средство или теста; 3. или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В подкрепа на твърденията, че Р. Г. Л е допуснал нарушение на този запрет е представен Протокол за ПТП № 1730672 от 30.08.2020г., съставен от служител на ОДМВР при гр. Перник, който видно от нанесената информация в графа „Посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП.

Протоколът е изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на предоставената му компетентност след извършено посещение на местопроизшествието и в предвидените от закона форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно 3 удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. В графа „наркотични вещества/аналози“ е отбелязана употребата на наркотични вещества – бензодиазепамил, както и че е издаден талон за изследване на кръвна проба.

Липсват данни дали водачът се е явил за кръвно изследване, както и какви са резултатите от него. От приетото по делото като писмено доказателства извлечение от електронното здравно досие на Р. Г. Л се установява, че на 04.06.2024г. му е извършен преглед и е бил интубиран в противошокова зала поради употреба на хероин.

От съвкупния анализ на събраните доказателства настоящият състав намира, че не се установява наличието на спорната предпоставка, пораждаща регресното право на застрахователя – а именно ответникът да е управлявал лекия автомобил под въздействието на наркотици и упойващи вещества. На първо място, при издаден талон за химико-токсилогично изследване резултатът от лабораторното изследване има определящо значение, а не този от техническото средство. В разглеждания случай отсъстват данни водачът да се е отклонил от химико-токсилогично изследване или резултатите от него да сочат употреба на даденото наркотично вещество. Нещо повече, в издаденото Наказателно постановление № 20-1158-004251 от 08.10.2020г. не фигурира нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП за управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, за което да е била реализирана административнонаказателната отговорност на ответника. При това положение не може да се приеме употребата на наркотични вещества само въз основа на данните от техническото средство.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че дори наличието на бензодиазепамил в кръвта на Р. Г. Л да беше установена безспорно и категорично, то отново отсъстват данни за специалната предпоставка по чл.

500, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ. За да се породи регресното право в полза на застрахователя не е достатъчно при настъпването на пътнотранспортно произшествие да е установено наличие на употреба на наркотични вещества от водача на МПС, а се изисква същият да е бил повлиян от употребата на наркотично вещество, т.е. да е установено по несъмнен и безспорен начин, че приемът на наркотично вещество е довел до промени в съзнанието и поведението на водача. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от граматическото тълкуване на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ и използвания от законодателя словесен израз „под въздействието на“, а не „след употреба“, както е дефинират съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. Вън от съмнение е, че наркотичните вещества водят до промени в човешкото съзнание, които имат отношение към контрола върху пътното превозно средство, но само откриването на евентуални следи от употреба в кръвта на водача не е достатъчно за реализиране на регресната отговорност. В хода на настоящото производство не са ангажирани доказателства, удостоверяващи подобно въздействие - като например свидетелски показания и т.н. Още повече, в настоящата хипотеза не е доказано еднозначно и категорично и самото наличие на наркотични вещества в кръвта, доколкото констатираните следи от бензодиазепамил могат да са свързани и с употребата на лекарствени 4 продукти, предписвани при тревожност, мускулни спазми и т.н. Липсата на данни по време на исковия период на ответника да са изписвани подобни медикаменти не опровергава крайния извод за недоказана употреба на наркотични вещества, доколкото е житейски логично както същият да се е снабдил с тях при предходно изписване, така и на факта, че това вещество се съдържа и в лекарства, чиято употреба не е предпоставена от задължително лекарско предписание. Поради така изложените съображения съдът приема, че в обективната действителност не са се проявили всички елементи от фактическия състав по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. КЗ, пораждащи регресно право в полза на застрахователя.