Определение № 939 от 31.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. Стара Загора, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500525 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.417 и чл.418 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от изпълнителните директори Т.В.М. и С.А.Г., чрез пълномощника си юрисконсулт Е. А. Ж. против разпореждане № 4271/13.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 2156/2025 г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу С. Г. Т. за сумите: 1483,77 лв.договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 09.03.2025 г. вкл.; 120,00 лв.разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист върху претендираните суми.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК от „О.Б.Б. /ОББ/“ АД, гр.София срещу длъжника С. Г.

Т. от гр.К., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата: 21935,51 лв. главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № 1908202603191900 от 23.08.2019 г.; 1483,77 лв.- договорна лихва за периода от 1

10.12.2023г. до 09.03.2025 г. вкл.; 457,34 лв.- обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 10.11.2023г. до 09.03.2025г. вкл.; 228,81 лв.- обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 10.03.2025г. до 08.04.2025г. вкл.; 120,00 лв.- такси за направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /09.04.2025г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 1908202603191900 от 23.08.2019г., сключен между „ОББ“ АД /като кредитор/ и С. Г. Т. /като кредитополучател/.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил частично заявлението за сумите: 1483,77 лв.- договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 09.03.2025 г. вкл. и 120,00 лв.- разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна и недоказана, тъй като разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в от същото е посочен претендирания размер на договорната лихва - 1483,77 лв. за периода 10.12.2023г. - 09.03.2025г. вкл. и разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост – 120,00 лв. Съгласно т.2 на ТР № 3/27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС- София, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, уговорената възнаградителна лихва за последващ период, след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В случая, с представеното със заявлението уведомително писмо - покана, връчено на длъжника чрез ЧСИ на 20.02.2025г., заявителят е уведомил длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, поради нередовно погасяване на дължимите вноски. Съгласно т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС- София, тази предсрочна изискуемост има действие от момента на получаване, от 2 длъжника на 20.02.2025г., на това волеизявление на кредитора за обявяването й, поради което указанията на банката за друга дата, не означават друга дата на настъпване на предсрочната изискуемост на този кредит. Заявителят е подчинил действието на тази настъпила вече с получаване на това му уведомително писмо - покана от длъжника предсрочна изискуемост на кредита на 20.02.202 г., на прекратително условие - погасяване от длъжника в 14-дневен срок от получаването му на просрочените му задължения по този кредит. При сбъдването на това прекратително условие, длъжникът е уведомен, че настъпилата на 20.02.2025 г. предсрочна изискуемост на кредита, ще отпадне с обратна сила, съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗД. Затова в случая предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 20.02.2025г., на която дата длъжникът е получил уведомителното писмо- покана на заявителя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Затова претендираната със заявлението възнаградителна лихва в размер на 1483,77 лв. за периода от 10.12.2023г. до 09.03.2025г. вкл., обхваща и вноски след датата на настъпване на предсрочната изискуемост /20.02.2025г./, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на този кредит, които към момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 20.02.202 г., не са били още изискуеми.

Длъжникът обаче дължи такава лихва само за периода от получаването на кредита до настъпването на падежа за връщането му. До този ден длъжникът дължи възнаградителна лихва по реда на чл.240, ал.2 от ЗЗД, защото тя е възнаграждението за ползването на кредита. Поради това такава не се дължи след настъпване на падежа за връщането му, защото длъжникът изпада в забава, а от изпадането си в забава не дължи вече възнаградителна, а само законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Тъй като със заявлението се иска възнаградителна лихва и за вноските с ненастъпил падеж, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 20.02.2025г., то искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК за тях, правилно не е уважено от районния съд. В представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя, не са посочени отделно вноските от тази лихва с настъпил падеж и тези от тях с ненастъпил падеж към датата 20.02.2025г. на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според задължителната практика на ВКС, изводите на съда по чл.418, ал.2 от ГПК трябва да са извлечени само от недвусмисленото съдържание на извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му и/или попълването на непосочена в него информация по чл.60, ал.2 от ЗКИ от други документи. Поради това същото не представлява в тази част годен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за претендираната възнаградителна лихва. В случая съдът няма задължение за оставя без движение заявлението за конкретизиране размера на възнаградителната лихва и периода, защото произнасянето му относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост по характера си е произнасяне по същество и не може да бъде направено преди разглеждане на заявлението по 3 същество.

Относно разноските за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника по потребителски кредит в размер на 120,00 лв. съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, са действия по управление на кредита. Ето защо разноските, които кредиторът прави във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, тъй като представляват такса за действия, свързани с управлението на кредита.

Предвид противоречието й с императивни правни норми, претенцията за заплащане на сумата от 120,00 лв. - разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника по потребителски кредит е неоснователна.

Посочената претенция, от която произтича вземането за разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост в размер на 120,00 лв. директно противоречи на чл. 33, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Твърденията в заявлението сочат, че предпоставка за начисляване на такси и разноски е единствено забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК.

Налице е противоречие и с чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като разходите които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното първоинстанционно разпореждане се явява изцяло правилно и 4 законосъобразно и като такова следва да бъде напълно потвърдено, ведно със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по-горестоящ съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278 от ГПК, въззивият ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 4271/13.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 2156/2025г. по описа на РС - Ст.Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу С.

Г. Т. от гр.С.З. за сумите: 1483,77 лв. - договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 09.03.2025 г. вкл., и 120,00 лв .- разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.