Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260045 от 26.01.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1581/2020
Вид
Решение № 260045
Подписан
26.01.2021
В сила
26.01.2021
Състав
ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ-184 26.01.2021г. гр.

Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На осемнадесети август 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Ани

Цветанова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1581 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 758 от

27.02.2020г., постановено по гр. дело № 3869/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска, предявен от „Делта Кредит” АДСИЦ със седалище гр.

София против Р.А.Х. от гр. Бургас за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 722, 73 лева, представляваща неплатено задължение по цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на „Делта Кредит“ АДСИЦ вземане, произтичащо от сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № ***/30.09.2014г., от които 433, 26 лева главница, дължима за периода от 28.02.2015г. до 30.09.2015г. вкл., 149, 88 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 08.11.2014г. до 30.09.2015г. вкл., 120 лева фиксирана по размер такса разходи при изискуем кредит и 19, 59 лева – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 02.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл., както и законната лихва върху сумата от 703, 14 лв., представляваща сбор от първите три горепосочени суми, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1087/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. д. № 2004/2019г. по описа на БРС.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Делта Кредит” АДСИЦ със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове в цялост. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Посочва се, че първоинстанционният съд по свое убеждение е приел, че погасителния план към приетия като писмено доказателство по делото Договор за стоков кредит № *** от 30.09.2014г., е представен с шрифт, чийто размер е значително по-малък от размера на шрифта, в който е представена останалата част от договора. Посочва се, че неправилно съдът е счел, че по делото не е установено чрез пълно и главно доказване какъв е размера на непогасената от кредитополучателя главница по договора и на това основание е отхвърлил и претенцията на ищцовото дружество и за дължимата от ответника главница, тъй като този извод на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които безспорно се установява възникването и съществуването на задължението на кредитополучателя по отношение на претендираната главница. Посочва се, че по делото е представен Приемо-предавателен протокол от 09.02.2016г., представляващ неразделна част към Договор за покупко-продажба на вземания от 25.01.2016г., който не е оспорен от представителя на ответната страна и от този документ и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява какви са размерите и съответно – съставните части на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към датата на прехвърлянето им на ищцовата страна.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което се отправя искане въззивната жалба да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – Р.А.Х. не депозира по делото отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Не отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са няколко обективно съединени иска от „Делта Кредит“ АДСИЦ със седалище гр. София против Р.А.Х., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника му дължи следните суми – сума в размер на 433, 26 лева, представляваща главница, дължима за периода от 28.02.2015г. до 30.09.2015г. вкл., 149, 88 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 08.11.2014г. до 30.09.2015г. вкл., 120 лева фиксирана по размер такса разходи при изискуем кредит и 19, 59 лева – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 02.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл., както и законната лихва върху сумата от 703, 14 лв., представляваща сбор от първите три горепосочени суми, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1087/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. д. № 2004/2019г. по описа на БРС.

В исковата молба се посочва, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответната страна по делото – Р.А.Х. е сключен Договор за стоков кредит № *** от 30.09.2014г., по силата на който Банката е предоставила на Р.Х. стоков кредит в размер на 701 лева за закупуване на стока от търговец – „Технополис България“ ЕАД, а той от своя страна се е задължил да върне кредита за срок от 12 месеца, заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на 12 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 71, 74 лева, при падеж 28-мо число на месеца, за който се отнасят и последна изравнителна вноска в размер на 69, 63 лева и падеж – 30.09.2015г. В исковата молба се посочва, че в срока на действие на договора за кредит, Р.А.Х. не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което и към датата на прехвърляне на вземането от страна на „Банка ДСК“ ЕАД – 25.01.2016г., дължимата от Р.Х. сума възлиза на 722, 73 лева и включва – главница в размер от 433, 26 лева, договорна лихва в размер на 149, 88 лева за периода от 08.11.2014г. до 30.09.2015г. вкл., наказателна лихва в размер на 19, 59 лева за периода от 02.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл., както и сума в размер на 120 лева, представляваща фиксирана по размер такса за разходи при изискуем кредит, начислена от банката на основание Раздел „Кредити“ от приложимата „Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица“. В исковата молба се посочва, че с Договор за продажба на вземания (цесия) от 25.01.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „Делта Кредит“ АДСИЦ вземания по договори за кредит, предоставени на физически лица, като сред цидираните вземания, посочени в Приемо-предавателен протокол (към сключения Договор за продажба на вземания) фигурира и вземането против Р.А.Х., произтичащо от Договор за стоков кредит № *** от 30.09.2014г. Посочва се и обстоятелството, че в съответствие с чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът Р.А.Х. е уведомен за извършената цесия, но въпреки това от негова страна не са извършени никакви плащания за погасяване на паричните му задължения.

По делото е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, в който се посочва, че сключеният Договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва се, че е налице нищожност на договорената възнаградителна лихва в размер на 39, 73%, както и се посочва, че не е налице пълно главно доказване на твърдението в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е посочил, че погасителният план към договора за кредит е представен в шрифт, чийто размер е значително по-малък от размера на шрифта, в който е представената останалата част на договора. В тази връзка, съдът посочва, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Първоинстанционният със в своите мотиви е посочил, че по делото не се установява чрез пълно и главно доказване какъв е размерът на непогасената от кредитополучателя главница по договора, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно дали непогасената от ответника към банката главница е била именно в претендирания размер от 433, 26 лева.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и следва да бъдат разгледани изложените във въззивната жалба аргументи.

По отношение на изложеното във въззивната жалба, настоящият състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на 30.09.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на кредитодател и Р.А.Х. в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № ***, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя стоков кредит в размер на 701 лева за закупуване на стока – хладилник. Изрично в договора е предвидено, че кредитът се усвоява еднократно, безкасово и срокът за издължаването му е 12 месеца, съгласно погасителен план. Безспорно е и обстоятелството, че страните по договора са се съгласили кредитът да бъде олихвен с фиксиран лихвен процент в размер на 39, 73% годишно или 0, 1104% на ден, а годишният процент на разходите е в размер на 47, 95%. Видно от представения договор, кредитополучателят се е задължил да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, като в договора е посочено, че кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора. Към представения Договор за стоков кредит № *** от 30.09.2014г. е представен и Погасителен план, от който е видно, че кредитополучателят дължи единадесет месечни погасителни вноски в размер на от по 71, 74 лева и една (дванадесета - последна) месечна погасителна вноска в размер на 69, 63 лева, като начислените договорни лихви върху отпусната като кредит сума в размер на 701 лева възлизат на сума в размер от 157, 77 лева – или – общо дължима сума, която следва да бъде върната на Банката – 858, 77 лева.

По делото не се спори, а и от представения Договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. се установява и обстоятелството, че „Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на продавач и „Делта Кредит“ АДСИЦ в качеството си на купувач са сключили договор, по силата на който продавачът е продал и прехвърлил на купувача, вземания, посочени в Приемо-предавателен протокол срещу покупна цена. Видно от представения по делото Приемо-предавателен протокол вземането, което Банката има спрямо ответната страна в първоинстанционното производство – Р.А.Х. е сред вземанията, които са предмет на цитирания Договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. като е описано, че се прехвърля вземането, както следва – главница в размер на 433, 26 лева, договорна лихва в размер на 149, 88 лева, наказателна лихва в размер на 19, 59 лева и такси в размер на 120 лева. По делото е представено и Уведомително писмо, изходящо от Банка ДСК до Р.А.Х., в което на основание чл.

99, ал. 3 от ЗЗД се уведомява кредитополучателя, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 25.01.2016г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Делта Кредит“ АДСИЦ вземанията на Банката срещу него са прехвърлени и следва да се заплаща дълга на новия кредитор – „Делта Кредит“ АДСИЦ.