Решение № 15662 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15662 гр. С., 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110149422 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ.

Предявен е установителен иск от „Т-я С.“ ЕАД срещу С. П. В-а, с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а установяване съществуване на вземане за сумата 1097.26 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –апартамент, находящ се в гр.С., бул. „Патриарх Евтимий“ 28, ет.5 (надпартерен) абонатен № 178626 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на плащането- 12.06.2024 г. до окончателното плащане. Претендира осъждането на ответника за разноските.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик, е ползвател на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Т-я С.“ ЕАД Заповед № 8623/25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 5768/2024 година на СРС, 52 състав, връчена на ответника.

Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач „Т-л“ ООД. Претендират се разноски.

Ответникът С. П. В. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че е платил на ищеца сумата от 4140.34 лева.

С Определение № 25958/14.06.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т-л“ ООД.

1

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 01.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 157/26.09.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-65/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответникът не възразява, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 196, том XXII, дело 3720/1986 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.С., бул. „Патриарх Евтимий“ 28, ет.5 (надпартерен) е собственост на С. П. В-а.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

2

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Тя С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т-я С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 3577.47 лева; сумата за битово-горещо водоснабдяване(БГВ) от 1543.90 лева; сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 49.26 лева и извършеното плащане на 12.06.2024 г. от 4140.34 лева (изчислена от ССЕ). Така се получава общо сумата от 931.77 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване, за изравнителни сметки (за възстановяване), както и извършеното плащане.

В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 931.77 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –апартамент, находящ се в гр.С., бул. „Патриарх Евтимий“ 28, ет.5 (надпартерен) абонатен № 178626 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1097.26 лева следва да бъде отхвърлен. Последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва, върху уважената част от датата на плащането-12.06.2024 г. до окончателното изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата о т 476.99 евро (равностойността на 932.92 лева), представляваща разноски- за държавна такса от 83.74 лева, възнаграждения за вещи лица от 764.26 лева и юрисконсултско възнаграждение от 84.92 лева, съразмерно на уважената част от иска.

На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани от него, а и няма доказателства такива да е сторил.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т-я С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б, против С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул.“Патриарх Евтимий“№28, ет.6, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 476.41 евро (равностойността на 931.77 лева), представляваща главница за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.2020 г. д о 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на плащането – 12.06.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1097.26 лева.

ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул.“Патриарх Евтимий“№28, ет.6, да заплати на „Т-я С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 476.99 евро (равностойността на 932.92 лева), представляваща разноски, съразмерно на уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лицепомагач „Т-л“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Крум Кюлявков“ №5.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4