Решение № 90 от 27.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ихтиман, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20251840200569 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на жалба, депозирана от Г. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „********“ № **. Жалбата е насочена против Наказателно постановления № 25-1204-001*** от **.**.2025 г. издадено от началник група в ОДМВР София, с-р Пътна полиция към ОДМВР София.

С наказателното постановление, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. чл.

23, ал. 1 от ЗДвП, е наложена глоба на Г. Н. К. в размер на 200 лева.

С жалбата се сочи, че неправилно е неправилно, като се настоява за неговата отмяна.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като не се явява и негов процесуален представител. Административно-наказващият орган също не изпраща представител в последното съдебно заседание. Районна прокуратура – С., Териториално отделение – И. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата срещу наказателното постановление е допустима. Следва да се посочи, че в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, е посочено, че към него се прилага заверено копие на НП 25-1204-001*** от **.**.2025 г., за което в съпроводителното писмо е отразено, че е връчено по чл. 58 от ЗАНН на **.**.2025 г.

Върху приложения препис от наказателно постановление /лист 13 и ЛИСТ 56 от делото/ е положен печат, върху който е отразено, че е от МВР, областна дирекция на МВР и че е извършено връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на **.**.2025 г. Не се установява върху печата или до него да е положен подпис и8или да са изписани именна и дължност на служител. Също така на лист 14 от делото се намира докладна записка, в която е посочено, че същата е съставена във връзка с възложено връчване на НП 25-1204-001*** от **.**.2025 г. и че при осъществени посещения на адреса в различни дни и различни часове никой не е отворил, а на място не се установиха съседи, които да дадат информация, като на оставено съобщение на входната врата никой не се е обадил на телефона. Съгласно текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От съдържанието на посочената норма може да се приеме, че следва да са изпълнени две 1 кумулативни предпоставки за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН – лицето да не е открито на посочения от него адрес, а новият му адрес да не известен, едва след което може да се пристъпи към връчването по този ред чрез надлежно отразяване. Въз основа на приобщените към преписката материали, които са представени и по настоящото дело, може да се приеме, че лицето, спрямо което е било издадено наказателно постановление, е било търсено и не е било намерено на посочения от него адрес. При това положение принципно е могла да намери приложение нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В конкретни случай, обаче, настоящият съдебен състав намира, че отразяването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН върху наказателното постановление не е извършено надлежно. Видно от текста на посочената разпоредба за да се счита за връчено наказателното постановление не е нужно единствено лицето да не е намерено и да е неизвестен новият му адрес, а трябва да се отрази връчването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН върху съответния административен акт. По мнение на настоящия съд за да бъде извършено надлежно отразяване не е достатъчно само да се посочи датата на връчването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а следва да се отрази и кое лице е приело връчването за извършено по този ред /наказващият орган или друго овластено длъжностно лице/, като трябва да се постави и подпис срещу удостоверяването на подобно връчване. Само по този начин би могъл да бъде завършен фактическият състав на нормата на чл. 58, ал. 2 и ще е ясно, че компетентен орган е установил съответното връчване, което има фикционен характер. Предвид горното и доколкото върху процесното наказателно постановление единствено е поставен печат, върху който е записана датата на връчване, но не е положен подпис, удостоверяващ констатираното връчванеи и не е посочено името на длъжностното лице, установило връчването по този начин, съдът намира, че процедурата за връчване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е завършена, с оглед на което не може да се приеме, че действително връчването е реализирано на **.**.2025 г., което предполага, че жалбата е депозирана своевременно. В подкрепа на горните изводи са и част от мотивите към Определение № 33205 от 10.10.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 10018/2025 г. и Определение № 38281 от 18.11.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 8602/2025 г., в които е отразено, че на лицето, което извършва отбелязването, трябва да са му възложени функции на наказващ орган. В тази връзка настоящият съд намира за нужно да посочи, че отбелязването трябва да е съпроводено с посочване имената на лицето, което го извършва и с поставянето на подпис, за да е ясно кои в действителност извършва същото.

По съществото на производството, съдът намира следното:

Незаконосъобразно е наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени /изпълнени/, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

От друга страна процедурата по ЗАНН е строго формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение може да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

При подадена жалба срещу наказателно постановление, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения.

Както в чл. 42, така и в текста на чл. 57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на наказателното постановление, в тях трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, лицето, което го е извършило, а така също и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени. Само ако бъдат посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, на участниците в административнонаказателното производство и на участниците в евентуалното съдебно производство, 2 иницирано по повод жалба срещу наказателното постановление, ще е ясно какво е било конкретното поведение на лицето и обстановката, при които то е извършено. За да се опишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е достатъчно изписване на текста на нормата, която наказващият орган приема, че не е спазена. Необходимо е в наказателното постановление и в акта за установяване на нарушението да се посочат ясно, макар и накратко, точните обстоятелства, при които е извършено нарушението.

В наказателното постановление, предмет на проверка по настоящото производство, веднъж е посочено, че Г. Н. К. на **.**.2025 г. в 19:09 часа, на път Автомагистрала А-1 е бил водач на лек автомобил ******** с номер ********, а след това е отразено, че се е движил от град София към гр. Пловдив управлявайки л.а. ******** с рег. номер ********. Подобно разминаване в марките на превозните средства и в регистрационните номера на същите се наблюдава и в издадения акт за установяване на административно нарушение. При това положение не става ясно какъв конкретно автомобил е управлявало лицето, посредством управление на който се сочи, че е реализирано ПТП с материални щети. Поради тези съображения съдът е на мнение, че описанието на обстоятелствата, при което е реализирано произшествието, е неясно и не в съответствие с изискванията на ЗАНН. При подобно описание не е конкретизирано защо веднъж се твърди, че на въпросната дата Г. Н. К. е водач на един лек автомобил, а веднага след това е отразено, че посредством управление на друг такъв е реализирал ПТП. Така не става ясно и в действителност според наказващия орган кой именно е автомобилът, с който е извършено нарушението.

Поради горните съображения издаденото наказателно постановление подлежи на отмяна на формално основание – поради неясно описване на фактическата обстановка в него, което води до невъзможност да се установи при какви обстоятелства според наказващия орган е извършено нарушението.

Предвид изхода на производството жалбоподателят принципно има право на сторените от него съдебни разноски. От последния, обаче, не са представени доказателства за сторени разноски пред съда, а и не се установява да са претендирани такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановления № 25-1204-001*** от **.**.2025 г. издадено от началник група в ОДМВР София, с-р Пътна полиция към ОДМВР София, с което на Г. Н. К., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3