Решение № 303 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300503349 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 297/20.10.2023г. постаонвено по гр. д. № 1077/23г. по описа на Карловския районен съд, с което се отхвърля предявения, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, иск от А. И. Д. от *** с ЕГН ********** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. И.-управител, за заплащане на сумата в размер на 332.64 лева, представляваща получена без основание от ответника по сключен договор за паричен заем № 101955 от 03.01.2023г. и обективирана в т.3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 332.64 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят А. И. Д. ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи предявения иск.

Въззиваемата страна „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК ***счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

1

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представения препис от договор за паричен заем № 101955 03.01.2023г. се установява, че А. И. Д. е сключил договор с „Кредит Тайм“ ЕООД, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 600.00 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.16%, а съгласно т.3 от тази договор, кредитополучателят дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 332.64лв.

С отговора на исковата молба въззиваемото дружество оспорва иска, но райнният съд е приел, че процесния договор е изпълнен и затова е дал възможност на ищеца да обоснове правния се интерес от водене на сомостоятелен установителен иск.

С молба от 15.08.23г. ищецът е уточнил, че изменя иска по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК от установителен в осъдителен. Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащане на процесната еднократна такса, тъй като уговорката в т.3 от договора е нищожна, като неравноправна. Липсвал еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Затова счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Освен тотва тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид изложеното моли съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от договора за паричен заем №101955 от 03.01.2022г., обективирана в т.3 „Условия на заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 332.64 лева, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит и осъди ответното дружество да му заплати недължимата такса от 332.64л

В отговора на исковата молба не е посочено, че процесния договор е изпълнен и дори в края на този отговор изрично е заявено, че не е направено плащане на процесната такса – л. 18. Въпреки тази констатация, районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже плащане на процесната сума.

При така разпределената доказателстевна тажест жалбоподателят ищец в производството пред районният съд, не е ангажирал доказателства в тази насока.

Следователно А. И. Д. не е изпълнил указанието да установяви плащането на 2 процесната сума, а това е основната предпоставка за уважаване на иска.

Само за пълнота е уместно да се укаже, че представения погасителен план, където е отразена такса за експресно разгреждане, не доказва заплащането на процесната сума.

Всичко изложето дотук налага извода, че предявения иск е неоснователен и затова следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил иска, районният съд е постановил правилно решеие, което ще се потвърди

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА решение № 297/20.10.2023г. постаонвено по гр. д. № 1077/23г. по описа на Карловския районен съд, с което се отхвърля предявения, на основание чл.

55, ал. 1 предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, иск от А. И. Д. от **** с ЕГН ********** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. И.-управител, за заплащане на сумата в размер на 332.64 лева, представляваща получена без основание от ответника по сключен договор за паричен заем № 101955 от 03.01.2023г. и обективирана в т.3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 332.64 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, като неоснователен и недоказан.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3