Решение № 1028 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20261100900180 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Й. и К. Й. срещу „Бест билдинг – София“ ООД.

В исковата молба от 26.01.2026 г. се твърди, че Й. и К. Й. - турски граждани, са съдружници в ответното дружество всеки с по 200 лв. дялово участие в капитала. На 23.12.2025 г. ищците са получили по електронната поща покана за провеждане общо събрание на дружеството, насрочено за 14.01.2026 г. в 9 ч. в гр. София, бул. „******** със следния дневен ред: т. 1 „Обсъждане на възстановяването на плащанията, направени на дружеството от съдружниците“ и т. 2 „Обсъждане на прехвърлянето на акциите на Б.Б. на М.О.“. На 12.01.2026 г. ищците са изпратили на електронната поща на управителя на ответното дружество съобщение, в което са уведомили, че нямат възможност да присъстват на насроченото общо събрание, защото нямат виза за пътуване до Република България и молят събранието да се отложи за март 2026 година. На 14.01.2026 г. ищците са получили на електронната поща съобщение от адвокатската кантара, обслужваща ответното дружеството, протокол от проведеното в същия ден общо събрание. Съгласно протокола по т. 1 от дневния ред на събранието било взето следното решение, прието с 60% мнозинство: „Приема се, че на вземането на г-н М.О. да бъде посрещнато от прехвърлянето на самостоятелни обекти в сградата, ведно с начислените лихви, като се спази необходимата нотариална процедура. В изпълнението на предходното решение от ОСС от 21.04.2022 г., съгласно което дружеството има право да се извършва продажба на обекти в сградата.“. Ищците сочат, че тъй като решение се отнасяло за отчуждаване на недвижими имоти, то съгласно на чл.

137, ал. 4 ТЗ (правилата на който не били дерогирани от дружествения договор) протоколът от събранието следвало да бъде с нотариално 1 удостоверяване на подписите и съдържание. Такова удостоверяване не било извършено, поради което ищците намират решението за нищожно. Нямало данни и, че предходното решение на общото събрание от 21.04.2022 г. за продажба на обекти в сградата, да е взето в предвидената от закона форма.

Ищците посочват, че препращането към решението от 21.04.2022 г. не санирало липсата на форма на решението от 14.01.2026 година. Освен това решението от 21.04.2022 г. се е отнасяло за продажба на обекти в сградата, а не за отчуждаването им с цел погасяване на парични задължения на дружеството чрез даване вместо изпълнение. Ето защо ищците искат на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ процесното решение да бъде прогласено за нищожно.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска за прогласяване на нищожност на решението, ищците искат на основание чл. 74 ТЗ същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В чл. 8, ал. 3, изр. първо от дружествения договор било предвидено, че за да е редовно общото събрание на него следвало да присъстват всички съдружници, а на проведеното събрание не присъствали всички. Освен това приетото решение под т. 1 от дневния ред не била включена в дневния ред в изпратената до ищците покана за провеждане на общото събрание.

Претендират направените производството разноски.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Бест билдинг – София“ ООД оспорва исковете.

Ответникът намира за недопустим искът за прогласяване на нищожност на процесното решението от 14.01.2026 г. поради липсва на форма, тъй като с него се целяло заобикаляне на преклузивния срок на иска по чл. 74 ТЗ, евентуално за неоснователен.

Не оспорва, че ищците са съдружници в дружеството всеки с по 200 лв. дялове в капитала. Не оспорва, че на 22.12.2025 г. на електронната поща на ищците е връчена покана за свикване на общо събрание на 14.01.2026 година.

Не оспорва, че на 12.01.2026 г. ответното дружество получава писмо от ищците, в което молят насроченото за 14.01.2026 г. общо събрание да бъде отложеното поради невъзможността им да присъстват на него.

Не оспорва, че на 14.01.2026 г. е проведено общо събрание на дружеството, на което е взето процесното решение за погасяване на парично задълженията на дружеството към един от съдружниците чрез прехвърлянето собствеността върху имот на дружеството.

Не се оспорва, че в решението от 14.01.2026 г. се препраща към решение от 21.04.2022 г. на общото събрание на дружеството, според което управителят има право да извършва продажба на купувачи на недвижими имоти на дружеството в многофамилна сграда в гр. София, район ********, ул.

„********. Решението от 21.04.2022 г. било прието с мнозинство от 60 %, а протоколът от събранието бил с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието.

Решението от 14.01.2026 г. било организационно, не се отнасяло до отчуждаване на недвижими имоти, поради което не било необходимо спазването на предвидената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма.

2

Ответникът намира за неоснователен и евентуалния иск по чл. 74 ТЗ.

Оспорва даденото от ищците тълкуване на чл. 8, ал. 3 от дружествения договор, че общото събрание било редовно само ако на него присъствали всички съдружници. Това разбиране би възпрепятствало работата на дружеството предвид и обстоятелството, че четирима от съдружниците били граждани на Република Турция, а един – на Федерална Република Германия.

Съгласно чл. 7, ал. 1, б „б“ дружествения договор ответниците имали задължение да участват на общото събрание, поради което дори да не са могли да присъстват на събранието лично е следвало да изпратят представител.

Ответникът намира, че поведението на ответниците е недобросъвестно, тъй като използвали собственото си неизпълнили на задължението за участие в събранието като основание за отмяна на взетото на него решение. Сочи се, че предишни решения на дружеството били приемани на събрания, на който отново не присъствали всички съдружници, но последните не били атакуване като незаконосъобразни. Такова решение било приетото на събрание на 14.03.2023 г., протоколът от които бил с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието.

Процесното решение от 14.01.2026 г. е включеното в дневния ред на заседание съгласно изпратената покана на ищците.

В допълнителната искова молба ищците поддържат исковете.

Посочва, че с решението от 21.04.2022 г. се давало право на управителя на продава недвижими имоти на купувачи, а не да отчуждава недвижими имоти на дружеството с цел погасяване на задължения на дружеството. И двете действия представлявали разпореждане с недвижими имот, но основанията им били различни – на първото било продажбата им, а на второто – погасяване на задължения. С решението на 21.04.2022 г. на управителя било предоставено право да се разпорежда с имотите само чрез продажбата им, поради което съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г. управителят е нямал право да извършва други разпоредителни действия с имотите. Ето защо за разпореждане с недвижимите имоти с цел погасяване на задължение на дружеството е следвало да се вземе решение в предвидената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма.

Въз основа на взетото на 14.01.2026 г. нищожно решение на 15.01.2026 г. ответникът сключил с кредитор на дружеството във формата на нотариален акт договор за прехвърляне на имоти срещу погасяване на задълженията на дружеството към кредитора. Сключването на този договор ищците намират за индиция, че решението от 14.01.2026 г. имало разпоредителен характер.

Въпреки че решението на общото събрание на дружеството не било представка за действителността на разпоредителната сделка с недвижими имоти, то липсата му се сочи като основание за ангажиране на отговорност на управителя на основание чл. 145 ТЗ.

Излага съображение срещу целесъобразността на оспорваното решение.

Оспорва тълкуването от ответника на чл. 8, ал. 3 от дружествения договор. Предвид задължението за участие на съдружниците в общото събрание, то неучастието на съдружник било основание за изключването му 3 на чл. 126 ТЗ, а не за провеждането на заседание в негово отсъствие. Именно защото съдружниците били от различни държави разпоредбата на чл. 8, ал. 3 гарантирала, че общото събрание ще е редовно само ако на него присъствали всички, за да не може да се вземе решение в отсъствие на някой от съдружниците.

Обстоятелството, че се са провеждали събрания, на които не са присъствали всички съдружници не санирало нарушаването на правила при провеждане на общото събранието, на което било взето настоящото решение.

Посочва допълнителни основание за отмяна на решението като незаконосъобразно – на събранието не бил избран председател и секретар, а именно последните следвало да подпишат протокола.

В законоустановения срок ответника подава отговор на допълнителната искова молба, в който преповтаря изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на вписванията в ТР по партидата на ответното дружество се установява, че К. Й. и М. Й. са съдружници в дружеството всеки с по 200 лв. дялове в капитала.

За безспорно е прието, че на 22.12.2025 г. на електронната поща на ищците е връчена покана за свикване на общо събрание на 14.01.2026 г., на 12.01.2026 г. ответното дружество получава писмо от ищците, в което молят насроченото за 14.01.2026 г. общо събрание да бъде отложеното поради невъзможността им да присъстват на него.

За безспорно е прието, че на 14.01.2026 г. е проведено общо събрание на дружеството, на което присъстват трима от общо петима съдружници (отсъстват ищците) на което е взето решение за погасяване на парично задълженията на дружеството към съдружника М.О., с оглед липсата на ликвидни парични средства с прехвърляне на самостоятелни обекти в сградата, в изпълнение и на предходно решение от 21.04.2022 година.

За безспорно е прието, че на 21.04.2022 г. е проведено общо събрание на „Бест билдинг – София“ ООД, на което е взето решение управителите да извършва продажба на недвижими имоти на дружеството в многофамилна сграда в гр. София, район ********, като се установява, че протоколът е с удостоверени подписи на съдружниците К. Й., Б.Б. и Б.Б. като пълномощник на съдружника М. Й. и на съдържанието му.

Съгласно чл. 8, ал.3 от актуалния устав на „Бест билдинг – София“ ООД, заседанието на ОС е редовно, ако всички съдружници са редовно поканени и на него присъстват лично или чрез представител всички съдружници. За всяко заседание на ОС се изготвя протокол.

4

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск по чл. 124 от ГПК за прогласяване нищожност на решенията на ОСС, проведено на 14.01.2026 г., за погасяване на задълженията на дружеството към съдружника М.О. с прехвърляне на самостоятелни обекти в сградата, в ********, собственост на „Бест билдинг – София“ ООД.

Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в ТЗ изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност на решения на ОСС, като не всяко порочно решение на ОС е нищожно. Търговския закон изрично квалифицира като нищожни решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ. Нищожно е също липсващото (невзето) решение, което е отразено в протокола, както и решението извън пределите на компетентност на ОС, определени с устава или закона. Само в изброените хипотези нищожността може да се установи чрез самостоятелен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК (чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)), който не е ограничен със срок. Конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. С оглед измененията и в чл. 137 от ТЗ, следва да се приеме, че са нищожни и решения, при неспазване на формата по чл. 137,ал.4 от ТЗ.

Разпечатката съдържа 44 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc3a8c85-c21c-4d5c-90fe-fe18f1a19819