Решение № 1063 от 14.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330205564 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателно постановление № 22-3389-000218/19.09.2022г. на Началник Сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Н. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. **, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г., по съображения, изложени в жалбата, моли съда за отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото. Редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за основателна.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На 06.09.2022г. в 08:57ч. в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, служители към 06 РУП Пловдив, сред които и свид. А. К. А., на длъжност 1

„ст.полицай“ спрели за рутинна проверка жалбоподателя Н. А. Г., управляващ личния си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, рег. № ** В хода на проверката било установено,че същият е неправоспособен водач, управлява СУМПС от Великобритания, като е влязъл в страната преди повече от три месеца /на 06.05.2022г./.

За констатираното нарушение срещу Г. бил съставен АУАН Серия GA AKT 630102/ 06.09.2022г. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП – тъй като е управлявал ППС без да е правоспособен водач.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжавланото НП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителят А. К. А., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото, всички дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

Въпреки горното, при извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяната на процесното НП.

В процесния случай се установява, че жалбоподателят притежава валидно СУМПС от Великобритания, като е влязъл в страната преди повече от три месеца /на 06.05.2022г./ Следва да се отбележи,че Великобритания не е държава, която не е членка на ЕС и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство към датата на процесното нарушение към датата на нарушението. Няма спор относно факта, че при извършената на 06.09.2022г. проверка жалбоподателят се е легитимирал с това СУМПС пред контролните органи. По делото са налице данни, че жалбоподателят е преминал през ГКПП

„Кап. Андреево шосе“ на

06.05.2022г. Вярно е, че пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелство за управление на МПС на територията на Р.

България. Този факт обаче не обуславя извод, че към момента на проверката – 06.09.2022г. жалбоподателят Г. е бил неправоспособен водач на МПС, както се твърди в АУАН и НП. Обстоятелството, че жалбоподателят – български гражданин не е заменил в срок до три месеца от датата на влизането му в страната чуждестранното си СУМПС с българско такова не го прави неправоспособен водач. С изтичане на срока на валидност на съответното 2

СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС. Самата правоспособност да се извършва дейност по управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 о т ЗДвП. СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява дейност по управление на МПС.

Правоспособността на водача обаче не се заличава с обратна сила с изтичане срока на валидност на СУМПС. При просрочие на валидността на СУМПС и управление на

МПС извън този срок водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 150а от ЗДвП, на основание чл. 171, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В случая, на практика е установено управление на МПС със свидетелство за управление, чийто срок на валидност за територията на Република България е бил изтекъл. Това поведение действително съставлява нарушение, но не по чл. 150 от ЗДвП, а по чл. 150а от ЗДвП във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят е наказан за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач, а по делото не се установи същият да е бил неправоспособен водач към датата на проверката – 06.09.2022г., то съдът намира, че неправилно е приложен материалният закон. В противоречие с установеното в хода на административнонаказателното производство наказващият орган е приел, че жалбоподателят е неправоспособен водач, за което е ангажирал отговорността му по чл. 150 от ЗДвП, вместо да субсумира извършеното от нарушителя под правната норма на чл. 150а от ЗДвП във връзка с чл. 162, ал.

1 от ЗДвП. Това е така, защото е установено управление от жалбоподателя на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на територията на страната.

При тези съображения и така вмененото на жалбподателя административно обвинение, съдът намира,че процеснто НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въпреки изхода на делото, жалбоподателят не е представил писмени доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение, поради което искането му във връзка с това остава неоснователно и не следва да му се присъждат разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VII наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-3389-000218/19.09.2022г. на Началник Сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Н. А.

Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. **, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4