Определение № 115 от 11.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 11.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20263001000085 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 729, ал.3 ТЗ.

Образувано е по частна жалба на В. К. П., ЕГН ********** срещу определение № 260011/ 13.01.2026г. по т.д. № 1899 / 2012г. по описа на ОС – Варна. С обжалвания съдебен акт съдът по несъстоятелността на „ СИ – БИ – ЕЙ – ГРУП“ ЕООД не е одобрил сметка за разпределение № 12, представена от синдика Л. Б.. Със същия съдебен акт му е указал да изготви нова сметка за разпределение, съобразно посоченото от съда в мотивите на обжалвания акт.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се качеството на приобретател на кредитор относно „ ИНВЕСТБАНК „ АД в производството, както и размера на остатъчното му вземане. Сочи се фактологичното удовлетворяване на приетото вземане. Счита, че дадените указания на съда по несъстоятелността, посочени в мотивите на обжалвания акт са необосновани и неправилни. Моли за отмяна на определение№ 260011/ 13.01.2026г. по т.д. № 1899 / 2012г. по описа на ОС – Варна и 1 за постановяване на друго, с което да се одобри изготвената от синдика Л. Б. частична сметка № 12.

На основание чл. 729, ал.2 ТЗ препис от частната жалба е обявен в търговския регистър на 16.02.2026г.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от „ ИНВЕСТБАНК“ АД, която сочи себе си като кредитор с оглед на настъпило в хода на производството по несъстоятелност универсално правоприемство.

Оспорва твърденията по частната жалба срещу постановеното определение, като счита, че представената от синдика частична сметка № 12 не съответства на предявеното прието вземане на неговия правоприемник. Твърди също така, че предходните погасявания на вземанията на банката не са съобразени с правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД , поради което остатъчното вземане от главницата в размер на 180 215,26лв. следва да е включено в представената сметка като такова с ред на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в едноседмичен срок от обявяването на обжалвания акт в Търговския регистър.

Съставът на въззивния съд намира същата за допустима. Отказът да се одобри сметката за разпределение с указание към синдика за изготвяне на нова сметка по същността си представлява отмяна на изготвената от синдика сметка за разпределение. По посочените съображения и по аргумент от чл. 729, ал.3 ТЗ актът на съда по несъстоятелността подлежи на обжалване при условие, че за обжалващия съществува правен интерес.

По жалбата съдът намира за установено следното :

Видно от представените по делото доказателства, „ ИНВЕСТБАНК“ АД фигурира като кредитор в няколко частични сметки. Същите са стабилизирани и изпълнени, което дава основание на съда да приеме, че твърденията в частната жалба досежно качеството на кредитор на „ ИНВЕСТБАНК „ АД са преклудирани. В тази връзка настоящата инстанция съобразява и всички събрани 2 доказателства по делото, както и публично известни обстоятелства.

В жалбата основно е акцентирано върху хронологията на извършените продажби и периодичното погасяване на предявеното прието вземане на „ ИНВЕСТБАНК“ АД, която хронология съвпада с посочената в становището на синдика по повод възражението срещу представената от него частична сметка № 12. В частната жалба не се коментира по същество указанието на съда по несъстоятелността, съдържащо се в мотивите на обжалваното определение синдикът да се съобрази с правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, а бланкетно се изразява несъгласие с отказа да се одобри частична сметка № 12 по начина, по който е представена на съда по несъстоятелността. Кредиторът – жалбоподател счита с оглед на всички стабилизирани до момента съдебни актове, вероятно визирайки предходните частични сметки, и предвид факта, че „ ИНВЕСТБАНК „ АД до момента не ги е обжалвала, че съдът по несъстоятелността е постановил необоснован, неправилен и незаконосъобразен акт, с който уврежда интересите на останалите кредитори на несъстоятелността, посочвайки ред на удовлетворяване чл. 76, ал.2 ЗЗД.

По посочените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното :

Безспорно е, че стабилизираните частични сметки в производството по несъстоятелност нямат сила на присъдено нещо по отношение на вида на вземанията като обезпечени или необезпечени, който е един от същностните въпроси в настоящото производство. С него съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, т. е. доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези и тяхната индивидуализация в одобрения от съда списък на приетите вземания. Съдът може служебно или по повод на възражение в производството по чл. 729, ал. 1 ТЗ да направи корекции в сметката за разпределение, при констатирана незаконосъобразност.

3

Това определение на съда по несъстоятелността подлежи на обжалване, но окончателното такова не формира сила на пресъдено нещо по вида на вземанията в съответната сметка като обезпечени или необезпечени / решение № 15 / 1.03.2010г. по т.д. № 535 / 2009г., ВКС, ТК, Първо т.о./. Настоящата инстанция изцяло споделя посоченото разрешение, поради което в кой ред следва да бъде поставено конкретното вземане на „ ИНВЕСТБАНК „ АД е въпрос на правна преценка на съда при съобразяване на всички относими за това доказателства.

С определението по чл. 729 , ал.1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение. В това производство той следва да извърши преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размерът на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична. Съдът може служебно или по повод на възражение в производството по да направи корекции в сметката за разпределение, при констатирана незаконосъобразност. Когато обаче предложената от синдика сметка за разпределение е незаконосъобразна и съдържа пороци, които не дават възможност за корекция, съдът при упражняване на правомощията си за законосъобразност е длъжен да не я одобри. Видът на вземанията се заявява при предявяването им и се съдържа в одобрения от съда списък на приетите вземания, който се одобрява от съда с окончателно определение. Нито синдикът при изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът във фазата по одобряване на сметката за разпределение, може да внасят промени в списъка на приети вземания. В последния смисъл е и съдебната практика - определение 4

№ 862/20.12.2012 г. по ч. т. д. 811/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 15/01.03.2010 г. по т. д. № 535/2009 г., I т. о., решение № 185/10.12.2014 г. по т. д. № 31 199/2013 г. на ВКС, I т. о.

На следващо място, безспорен в доктрината и практиката е и реда, по който следва да се извърши разпределяемото постъпление като това е посочената в чл. 76, ал.2 ЗЗД последователност / в т.см. определение № 4853 / 28.09.2018г. по т.д. № 55 / 2012г. на СГС, потвърдено с определение № 716 / 25.02.2019г. по в.ч.т.д. № 6184 / 2018г. на Апелативен съд – София, определение № 203 / 6.07.2020г. по в.ч.т.д. № 275 / 2020г. на Апелативен съд – Пловдив и др. /. Именно такова указание е дал и съда по несъстоятелността, воден от невъзможността да прецени вида допълнителни изчисления за коригиране на установените нередности по представената и оспорена частична сметка № 12. Специалният характер на привилегията на приетото вземане на „ ИНВЕСТБАНК“ АД изисква точна индивидуализация на разпределяемото постъпление като цена на трансформираната в пари вещ. В конкретната хипотеза обаче отсъства каквато и да е яснота дали и как подлежащата на разпределение сума е била съотнесена за прихващане срещу всяко от вземанията, включени в предявеното прието като привилегировано вземане на „ ИНВЕСТБАНК „ АД. В тази връзка следва да се съобрази, че вземането е прието и като лихвоносно и като такова следва да получи пълно удовлетворяване от продажната цена на обезпеченото имущество, като вземането бъде удовлетворено както по отношение на главницата, така и по отношение на натрупаната до разпределението законна лихва / решение № 157 / 7.07.2017г. по т.д.

№ 317 / 2017г. на Апелативен съд – Варна, определение № 1624 / 1.05.2017г. по т.д. № 1053 / 2017г. и определение № 1354 / 1.04.2018г. по т.д. № 1817 / 2018г. на Апелативен съд – София/. Точното определяне на размера на обезщетението за забава по прието като лихвоносно задължение може да наложи назначаването на експертиза 5 за проверка на изчисленията на синдика ако възникне спор при одобряване на разпределението, за да бъде прихващането на изпълнението съобразено с правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД / определение № 716 / 1.02.2019 по в.ч.гр.д. № 6184 / 2018г. на Апелативен съд – София и определение № 124 / 20.03.2019г. по в.ч.т.д. № 120 / 2019г. на Апелативен съд – Пловдив/. Настоящата инстанция в тази връзка би приела за необходимо и относимо допускането на подобна експертиза от съда по несъстоятелността, за да внесе евентуално необходимите корекции в сметката за разпределение, съобразявайки разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД. Характерът на производството, продължителността на разглеждане на делото, както и факта, че предмет на преценка е частична сметка № 12 като липсва възможност да се прецени в процесната и в предхождащите сметки как съответните подлежащи на разпределение суми са били съотнесени за удовлетворяване към всяко от вземанията, включени в приетото вземане на „ ИНВЕСТБАНК „ АД биха направили подобно процесуално разрешение на съда по несъстоятелността напълно оправдано и адекватно. Още повече, че той вече е бил и то не еднократно сезиран с идентични като в настоящия казус възражения на кредитора „ ИНВЕСТБАНК „ АД за неспазен от синдика ред по чл. 76, ал.2 ЗЗД при извършване на разпределението при предходни частични сметки.

С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция счита, че макар и на този етап от производството по чл. 729 ТЗ, допускането на съдебно – счетоводна експертиза е необходимо с оглед въведените в процеса възражения от частния жалбоподател и „ИНВЕСТБАНК „ АД. Вещото лице, след като се съобрази с наличните представени по делото доказателства, в това число с предявеното вземане на „ Креди Агрикол България„ ЕАД, чийто правоприемник е „ИНВЕСТБАНК „ АД, което вземане е прието и одобрено от съда по несъстоятелността с определение № 72 / 7.01.2013г., да даде заключение досежно извършеното до момента осребряване, одобрените предходни 6 разпределения, обемът на защитеното с привилегия вземане, изчерпването на имуществото – предмет на привилегията, остатъчния размер на вземането на кредитора. Вещото лице следва да посочи и как подлежащите на разпределение суми са били съотнесени за удовлетворяване на конкретните, включени във вземането на „ ИНВЕСТБАНК „ АД пера и доколко това удовлетворяване е в съответствие с правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД – да се погасят в последователност разноски, лихви, главница.

Посочените обстоятелства са свързани със законосъобразността на представената от синдика сметка № 12, което е предмет на въззивното обжалване и заключението по ССчЕ е относимо към произнасянето на настоящия съдебен състав по същество на повдигнатия пред него спор.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, със задача да даде заключение за :

:Какъв е бил размерът на вземането на „ИНВЕСТБАНК „ АД към момента на приемането му – общ размер и конкретните елементи на приетото вземане,

2. Какви са сумите, получени от осребряването на вещите, предмет на привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ,