Решение № 3706 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3706 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110211617 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Н. И. Д., ЕГН ********** против наказателно постановление № 26-4332-007658 от 15.07.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева), на основание чл.185 от ЗДвП.

С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.

Сочи се, че нарушението не било доказано, тъй като не била измерена с техническо средство светлопропускливостта на стъклата.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея доводи за отмяна на атакуваното НП.

Счита, че нарушението не било доказано, тъй като не била измерена с 1 техническо средство светлопропускливостта на стъклата.

За АНО, редовно призован, представител не се явява в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. П., с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар от другата страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2026 г. около 12:43 часа, жалбоподателят Н. И. Д. управлявал в град София лек таксиметров автомобил марка „Киа“, модел „К5“ с рег. № ***, като се движел по бул. „Васил Левски“ в посока от бул. „Княз Александър Дондуков“ към ул. „Оборище“. Пред номер 92 жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Б. Г. и А. Й. – служители в ОПП-СДВР, които визуално констатирали, че автомобилът бил със затъмнени (с намалена прозрачност) предни странични стъкла. Полицейските служители не измерили с техническо средство светлопропускливостта на стъклата, а единствено визуално констатирали затъмняването им с фолио.

Срещу водача първо бил съставен по реда на чл.186, ал.1 от ЗДвП фиш за нарушението, но Д. подал възражения срещу фиша, предвид на което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 703108 от 17.06.2026 г. за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 26-4332-007658 от 15.07.2026 г., с което за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева), на 2 основание чл.185 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Б. Г. и А. Й., както и от приложените по делото писмени доказателства. Двамата свидетели подробно разказват как на процесната дата спрели водача за проверка, при която констатирали, че на предните странични стъкла на автомобила имало поставено тъмно фолио, което намалявало прозрачността на стъклата. За това нарушение първо бил съставен фиш, а впоследствие и АУАН заради подадени възражения срещу фиша. Двамата полицаи категорично заявяват, че не са измервали с техническо средство светлопропускливостта на стъклата, а единствено визуално са констатирали затъмняването им. Показанията на двамата полицаи са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена от разпитите на двамата свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при 3 реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда изключение от посочената по-горе забрана, а именно ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и предните странични стъкла само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Категорично се установи по делото, че жалбоподателят Д. е управлявал процесното моторно превозно средство със затъмнени предни странични стъкла, тоест действително е била налице намалена прозрачност. С оглед разпоредбата на чл.105, ал.3 от ЗДвП обаче, то е било необходимо установяването и доказването, че констатираната намалена прозрачност на стъклата е извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 4.2.1 „Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача“ на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1.1, същата предвижда, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. От своя страна, начинът на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила е регламентиран в чл.87, ал.1, т.7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената норма, при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла. Разпоредбата на чл.91, ал.9 от същата Инструкция предвижда, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла, резултатите се отразяват в дневник (приложение № 4

18б). В случая и от разпитите на полицаите, извършили проверката, стана ясно, че контролните органи на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР не са извършили и съответно не са документирали извършена проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла по нормативно регламентирания начин. При разпита им в съдебно заседание осъществилите контрол на пътното движение полицейски служители изрично заявиха, че са извършили само визуален оглед на стъклата на автомобила на мястото на проверката. Нещо повече – свидетелят Й. заяви, че през страничните предни стъкла не се виждал водачът на автомобила като се погледне отвън, а свидетелят Г. сподели, че водачът се виждал, тоест субективните възприятия на двамата свидетели са различни относно степента на затъмняване на стъклата, а в случая обективна проверка с техническо средство не е била извършена, поради което няма как да се докаже категорично, че светлопропускливостта е била под задължителните 70 %. Доколкото констатацията за намалена прозрачност на автомобилните стъкла не се основава на извършена и документирана в съответствие с нормативните изисквания проверка с техническо средство за светлопропускливост на стъклата, а е основана единствено на субективната преценка на проверяващите полицейски служители, то неправилно АНО е приел нарушението на чл.105, ал.1 от ЗДвП за категорично доказано. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая не е установено по надлежния ред и не е доказано наличието на намалена прозрачност на стъклата на автомобила, която да е извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Нарушението не е доказано по изискуемия несъмнен и категоричен начин, тъй като при наличие на допустимо затъмняване, административнонаказващият орган не може да се базира само на личните възприятия на контролните органи относно степента на затъмняване. За да се ангажира отговорността на санкционираното лице за извършено административно нарушение е необходимо да е налице безспорно доказан процент на намаляване на светлопропускливостта, който да е под прага от 70 %, а в случая това не е доказано. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно Решение № 33989 от 01.09.2026 г., 5 постановено по КНАХД № 4351/2026 г. по описа на АССГ, XVI-ти касационен състав.

Предвид изложеното до тук, съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и след като издаденото НП се отменя, то няма как да бъде уважено искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-4332-007658 от 15.07.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Н. И. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева), на основание чл.185 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6