Определение № 976 от 22.04.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 1188/2024
- Вид
- Определение № 976
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 07.06.2024
- Състав
- МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 215, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 976 гр. Бургас, 22.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно наказателно дело № 20242120201188 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „ДАМ – 2008“ ООД, ЕИК ************ представлявано от управителя Н.Д.В., чрез адв. К.Р от БАК против постановление от 09.05.2023г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 3388-3M 646/2021 г. по описа на Пето РУ при ОД МВР гр. Бургас, Пор № 2967/2021 г., вх. № 17250/2021 г. на БРП.
Твърди се, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно като неправилно бил направен извод за липса на престъпление по чл. 206 НК, а отделно не било анализирано дали не е налице друго престъпление. Излага съображения относно установената от прокурора фактическа обстановка и счита, че М се разпоредил с веща като е предал на Е., който бездействал и от своя страна също се разпоредил с нея и следвало, че М осъществил състав на чл. 206, ал. 1 НК, докато Е. – чл. 206, ал. 1 НК и чл. 215, ал. 1 НК и за двамата имало данни, че са осъществили състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Представя в приложение доказателства за публикувана обява за продажба на автоцистерна (които следва да се уточни, че са налични по ДП). Разсъждава, че са налице елементите от състав на престъпление по чл. 206 НК, а изобщо не било обсъждано по отношение на Е. дали не е налице престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. Изобщо не било изследвано дали не е налице чл.
209 НК, а счита, че неправилно са тълкувани доказателствата, били игнорирани показанията на В., а безкритично била споделена защитната теза, застъпвана от застрашеното от наказателна отговорност лице. Намира за необоснован изводът на прокурора за недоказаност и счита, че постановлението следва да се отмени. Счита, че трябва да се извършат допълнително разпити, очни ставки, извършване на справки, както и нова оценка и анализ на доказателствата в съответствие със закона.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на 13.03.2024г. съгласно разписка (л. 168) като жалбата е входирана на 19.03.2024г., поради което следва да се приеме, че е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Съдът, като взе предвид обжалваното постановление на Бургаска районна прокуратура, материалите по приложеното досъдебно производство, като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери следното:
Досъдебното производство е образувано на 14.12.2021 г. с постановление на прокурор при БРП срещу неизвестен извършител, за това, че през месец февруари 2021 г., в гр.
Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - специален автомобил 1
„Скания“, собственост на „ДАМ -2008“ ООД“ ЕАД, с управител Н.Д.В., род. на 18.08.1971 г. и се води за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
По делото са разпитани свидетели и са събрани доказателства като се установява, че св. Н.В. е управител на дружество „ДАМ- 2008“ ООД, гр. Бургас. Основната дейност на дружеството била транспорт на горива - причина, поради която дружеството притежавало товарни автомобили - цистерни. Дружеството ползвало под наем транспортна база, находяща се в района на ЗП „Донка Иванова“, в землището на гр. Бургас. Там св. Н.В. държал две бракувани автоцистерни, едната била марка „Скания“ с рама № *************, с рег. № преди бракуване ********** и специален автомобил „Скания“, с рама № ***********, преди бракуване с рег. № ********. На двата специални автомобила били свалени регистрационните номера.
Съгласно показанията на св. Н. В. на неустановена в хода на разследването дата през месец февруари 2021 г., св. М.М отишъл в горепосочената база и предложил устно на св.
Н.В. да закупи двата автомобила срещу сумата от 16000 лева и св. В. се съгласил като М му дал 3000 лева като капаро. За предадените пари не съставили документи. На 01.03.2021г., св.
М.М пристигнал сам в базата и му платил лично, сумата от 2000 евро. Още същия ден св.
Н.В. издал фактура за сумата от 1000 лева, без ДДС за автоцистерна „Скания“, с рама № ************* и за издадената фактура му била преведена сумата в размер на 1000 лева, т.е. при сбор се установява, че общо получил 8000 лева.
Фактурата била издадена на „Порт Саид“ ООД, тъй като още при първата среща св.
М.М заявил на св. Н.В., че двата автомобила ще ги купи за „един арабин, за арабския свят“.
Видно от издадената фактура, цената била платена за специален автомобил „Скания“, с рама № *************, който преди бракуването е имал peг. № ********. Няколко дни по- късно, св. М организирал превоза на специален автомобил „Скания“, с рама № *********, като го откарал в гр. София на получателя „Порт Саид“ ЕООД, който бил вписан и като получател, по фактурата издадена от „ДАМ - 2008“ ООД. След два дни, св. Д.И. се обадил на св. В., че М е дошъл да вземе другия камион. Св. В. се обадил на М, който по телефона обяснил на св.
Н.В., че в момента имал репатрак и с него ще откара и втория специален автомобил „Скания“, с рама № ***********, с надпис „ОК“ за който бил дал капаро, като обещал, че същия ден, по-късно ще донесе сумата от 8000 лева, каквато била устната им уговорка за продажна цена. Св. Н. В. твърди, че в следващите дни договорената цена не му била платена като в края на месец април М отишъл пред блока на св. В. и обяснил, че няма възможност да плати като обещал при първа възможност да плати, не отрекъл, че дължи парите. Когато бил пред блока М видял лек автомобил „Шкода Супер Б“ с рег. № ******* и поискал да я купи за 400 лева и св. В. се съгласил. След няколко дни М му се обадил, че е пред блока и може да вземе колата като св. В. му казал, че ще се обади на жена си да му даде талона, за да го преснеме, да свали номерата на колата и да даде парите на жена му. Св. М обаче взел автомобила заедно с номерата и не платил като обяснил, че много бързал. Автомобилът не бил спрян от движение, нито бил обявен за издирване като няколко пъти св. В. говорил със св. М, но той изтъквал различни причини. След няколко дни М се обадил на В. да отиде да си вземе колата, която била ремонтирана и св. М казал да му даде 3600 лева и да си я вземе, но В. му отговорил, че не бил го карал да я ремонтира. М пожелал да плати данъка за автомобила, да плати парите за товарния автомобил, да си изчистят сметките и да отидат при нотариус, за да прехвърлят лекия автомобил. Автомобилът не бил регистриран в данъчното и затова отишли в данъчната служба като трябвало да се плати данък за 5 години назад в размер на 1980 лева, които М отказал да плати и започнали да спорят. В допълнителен разпит св. В. заявява, че документите за единия специален автомобил предал лично на св. М, а за другия – били вътре в автомобила, а в друг допълнителен разпит заявява, че не бил издал фактура, защото трябвало да издаде обща фактура след получаване на 16000 лева за двата камиона.
2
Разпитан в качеството на свидетел М.М твърди, че когато видял двата специални автомобила те били с регистрационни номера. Св. М поискал от св. Н.В. да ги бракува, защото не му трябвали регистрирани автомобили. Разбрали се да вземе автомобила, който бил с работещ двигател, с надпис на цистерната „Арнолд“. Уговорили се, че ще плати за него сумата от 8000 лева. Според М, след няколко дни се видели насаме със св. Н.В. и тогава му платил сумата от пет или шест хиляди лева, а В. му дал талоните за автомобила част едно и две. След два - три дни, се видели в двора на базата на св. В. и му дал още две или три хиляди лева, а В. му дал ключа за камиона. Двамата се уговорили след около 15-20 дни, св.
В. да му издаде фактура за сумата от 1000 лева /1200 лева с ДДС/. При плащането на цистерната „Арнолд“ били само двамата. Според св. М.М в деня след издаването на фактурата е отишъл до базата на св. В. с платформа, на която е натоварил платения с фактурата автомобил с надпис на цистерната „Арнолд“ като тогава Н. не бил в базата. След около месец, св. Н.В. му се обадил и му казал, че е готов да му продаде и втория специален автомобил, като на срещата трябвало да му занесе сумата от 5000 лева капаро. Св. М.М се обадил на съпругата си св. М.М., която му занесла парите, докато се намирал в кафе „Енерджи“, в гр. Айтос, като свидетели на предаването на парите станали св. Г.К. и св. Т.П..
М, К. и П. отишли до базата и там св. М.М предал сумата от 5000 лева на св. В., а последният му дал регистрационните талони за специалния автомобил. Според св. М.М двамата се уговорили след като му плати останалите 3000 лева, св. В. да му издаде фактура и да даде ключовете, като този път не се били уговорили каква сума ще е посочена там. Според св. Г.К. и св. М на св. Н.В. били предадени и останалите пари - 3000 лева за стойността и на втория специален автомобил. Св. М.М поискал от св. Н.В. да му издаде фактура, което било сторено и чрез писмена покана, в която се иска издаването на фактура за извършена покупка на специален автомобил „Скания“, с рама № ***********.
В хода на разследването е установено и от св. П.Д. и св. Я.П., че двата специални автомобила, на платформа били откарани до гр. София и предадени на св. М.А.А.Е..управител на „Порт Саид“ ЕООД, заедно с документите за тях, на което дружество като купувач била издадена и фактурата за 1000 лева (1200лв. с ДДС). Св. Е. сочи в свидетелските си показания, че за втория специален автомобил марка „Скания“, с рама № *********** е дал капаро сумата от 1500 лева на св. М.М. Според Е., останалите пари сумата от 7000 лева, не е платил нито на св. М.М, нито на св. В., въпреки това коментираната цистерна е при него, по аргумент от протокол за отговорно пазене. Още през 2021 г., на неустановена дата, понеже процесният автомобил бил с неработещ двигател, св.
М.Е.. взел решение да го предаде за вторични суровини, въпреки, че самия той заявява, че не е платил изцяло цената му. В сайта за продажба останала само цистерната с надпис „ОК“, за която след като разбрал, че се търси от полицията, я оставил в склада на дружеството в гр.
София.
С извършена допълнителна оценъчна експертиза е определена стойност за специален автомобил „Скания“ с рама № *********** в размер на 8000 лева.
Видно от проведеното разследване няма съставени писмени документи, освен фактурата за 1000 лева (1200 лева с ДДС), удостоверяващи извършените плащания за специалните автомобили. Не са били изготвени предварителни договори, нито договор за продажба, нито пък разписки за предаваните суми, протоколи за предаване на автомобилите, поради което и разследването е основано на гласните доказателства.
Т.е. от една страна не са били съставени документи, от които да се установят уговорките между страните – св. М и св. В., от една страна и св. М и св. Е., от друга.
Липсват писмени доказателства – разписки, платежни нареждания за банкови преводи, удостоверяващи и действително предадените суми като основно от двете лица, претендиращи права – св. В. и св. М се установява, че са били сами при уговаряне на параметрите, при предаване на парични суми и пр., т.е. техните показания са едни срещу 3 други (дума срещу дума) и противоречията в тях не се преодоляват и при поставяне на свидетелите в очна ставка като всеки от тях заявява своята позиция. Около техните показания се изграждат и две групи свидетели – от една са свидетелите - св. Д.В..а, св. В.И. и св. Д.И., а от друга страна са св. М.М., св. Г.К. и св. Т.П.. Никой от посочените свидетели обаче не е пряк свидетел на уговорките между св. В. и св. М, а съдът няма причина да не се довери на всяка група свидетели, от които обаче не могат да се установят нито какви са били уговорките между страните, а още по-малко може да се направи извод каква е била общо договорената цена за двата специални автомобила.
Установява се, че св. М и св. В. като управител на „ДАМ 2008“ ООД са имали договорни отношения и спорното обстоятелство по делото на практика се явява това дали е платена сумата за втория специален автомобил като по мнение на съдебния състав това касае гражданско – правни отношения между страните, които са свободни да договарят каквато цена намерят за добре.