Решение № 58 от 08.03.2024, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 386/2023
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 12.04.2024
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100 ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 4 т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Девня, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200386 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 23-0253-000459/29.05.2023 г. издадено от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ - Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение по чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като счита същото за незаконосъобразно и несправедливо, поради което иска неговата отмяна.
В с.з., въззивника редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна – РУ МВР – Девня също не изпраща представител за участие в с.з. Представя писмено становище, в което оспорва жалбата, счита нарушението за доказано, а издаденото наказателно постановление за законосъобразно, правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Варна, редовно призовани, не изпращат представител за участие в делото.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2023 г. в около 16, 30 часа въззивникът Х. се движел по път 9044 в гр. Девня с л. а. марка *** с рег. № ***, който наскоро бил закупил. До разклона за гробищния парк на гр. Девня, в посока сградата на Община Девня той бил спрян за проверка от свидетелите Ж. М. Ж. и Д. А. Ш., изпълняващи служебните си задължения по контрол на движението на пътя като дежурен автопатрул на РУ – Девня. При проверката се установило, че управляваният от въззивника автомобил е със служебно прекратена регистрация на 17.02.2023 г., както и че водачът не носи в себе си СРМПС, част 2 и че превозвания пътник е без обезопасителен колан. Поради така констатираните лично от полицейските служители нарушения на водача бил съставен АУАН за допуснати от него три нарушения, който акт той разписал без възражения.
В законоустановения 3 дневен срок възражения срещу съставения АУАН не постъпили и пред административно – наказващия орган, поради което било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които анА.зирани в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Разпитаните свидетели установяват приетата за установена от съда фактическа обстановка, като всеки един от тях заявява, че лично е установил нарушенията. В тяхна подкрепа са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Въззивникът също не оспорва фактите, отразени в АУАН и НП, но твърди че не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация.
ОстанА.те нарушения той не оспорва.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
2
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя.
Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН . Трите нарушения са описани по достатъчно ясен начин, така че и нарушителят да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:
Безспорно е установено по делото, че на инкриминираната дата 21.02.2023 г. въззивникът е управлявал МПС, което 4 дни по – рано – на 17.02.2023 г. е било служебно дерегистрирано. Въззивникът твърди, че е закупил въпросното МПС няколко дни по – рано, в ден петък, като уговорката му с продавача била да прехвърлят собствеността на автомобила пред нотариус в понеделник. Това обаче не се осъществило, тъй като продавачът заминал за Германия и до деня на проверката не се бил завърнал.
Впоследствие въззивникът разбрал, че той дори не е собственик на закупения от него автомобил, като собственик било друго лице, неизвестно за него. На 17.02.2023 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена поради неспазване на срока за неговата пререгистрация след договор за покупко – продажба, за което въззивникът няма представа. МПС е имало регистрационни табели, поставени на определените за това места, както и всички останА. изискуеми документи – регистрационен талон, част 1. платена застраховка гражданска отговорност, платен пътен данък, документ за ГТП.
Свид. Ж. твърди в показанията си, че още при проверката въззивникът е заявил, че не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация, като останал много учуден, че той не е собственост на лицето, от когото го е закупил, а на съвсем друго лице. За това обстоятелство въззивникът узнал от полицейските служители, извършили служебната справка и много се учудил. По делото липсват каквито и да било данни прекратяването на регистрацията да е било известно на въззивника, имайки предвид, че последният не е собственик на автомобила, а го е управлявал съвсем от скоро. От показанията на свидетелите не се установи по време на проверката жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена. НА.чието от друга страна на регистрационни табели на автомобила, регистрационен талон и всички останА. документи, дава достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данните на КАТ.
Същият не би могъл да предполага, че собственика на автомобила, когото дори не е познавал, не е изпълнил задължението си да пререгистрира автомобила след неговото придобиване в определения за това срок.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена само преди 3-4 дни, 3 при което и обективно невъзможно е било въззивникът да узнае за това обстоятелство, освен чрез нарочна проверка на място в КАТ, данни за което по делото липсват. Ето защо съдът приема, че не е доказана субективна страна на нарушението по 140 ал. 1 от ЗДвП, поради което в тази част обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
ОстанА.те две нарушения, допуснати от въззивника са безспорно доказани от двамата свидетели установили ги лично и не се отричат от нарушителя, поради което в тази част наказателното постановление следва да се потвърди като правилно.
Предвид изхода на делото искането на АНО за присъждане на разноски е основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 ал. 1 от Административно процесуалния кодекс. На основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, въззиваемата страна има право да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. В настоящото производство АНО е представляван от проц. представител с юридическо образование, видно от представените доказателства, който е изготвил писменото становище по жалбата. Като съобрази обема на извършените действия, факта, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, приключено е в рамките на едно съдебно заседание, в което представител на АНО не е участвал, и че наказателното постановление частично се отменя, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80 лева съгласно чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, вр.чл.
37 ал. 1 от Закона за правна помощ вр.чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 и чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление
№
23-0253000459/29.05.2023 г. издадено от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ Девня, В ЧАСТТА МУ, с която на Х. Х. Х., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца като незаконосъобразно и неправилно.
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление № 23-0253000459/29.05.2023 г. издадено от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня в останалата му част, с която на Х. Х. Х., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение по чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, като правилно и законосъобразно.
4
ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Варна, РУ – Девня сумата от 80 лева /осемдесет лв, 00 ст./ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5