Решение № 6055 от 07.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6055 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110153330 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Р. М. Р. срещу „Вива Кредит“ ООД за признаването за нищожен като противоречащи на закона и на добрите нрави на договор паричен заем Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., сключен от една страна от Р. М. Р. и от „Вива Кредит“ ООД.

В условията на евентуалност са предявени са искове с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Р. М. Р. срещу „Вива Кредит“ ООД за признаването за нищожни като противоречащи на закона и на добрите нрави на следните клаузи от договор паричен заем Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., сключен от една страна от Р. М. Р. и от „Вива Кредит“ ООД, а именно:

Чл. 1, ал. 3 „За извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 503.40 лв.“

Чл. 4, ал. 1 „Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1. Поръчител - физическо лице. което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна 1 история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“: да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем н качеството си на заемател.

ИЛИ

2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя, а именно - гр. София. Р-н Люлин, ж.к. Люлин 7. бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28. бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г.“ Чл. 4, ал. 2 „Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1. Заемателят дължи неустойка в размер на 335.40. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 61.51 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1845.30.“ Чл. 8, ал. 4 „С подписване на договора за паричен заем, Заемателят и Заемодателят се споразумяват, че при допусната първа забава от Заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска (включително, ако забави заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на Заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които Заемодателят да може удовлетвори вземането си. В случай че Заемателят не предостави дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно парични средства, от които Заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден забава в заплащането на погасителна вноска (включително, ако забави заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) Заемателят дължи 30 /тридесет/ лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Задължението за предоставяне на съгласие за директен дебит се дължи веднъж при допусната първа забава в заплащането на погасителна вноска с повече от 50 (петдесет) календарни дни и при допусната забава в заплащането на последващи погасителни вноски с повече от 50 календарни дни предоставяне на съгласие за директен дебит не се изисква.“

Чл. 8, ал. 5 „В случай, че Заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния период на забавата да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадени oт Национална агенция за приходите и от общината по постоянния адрес на Заемателя. От посочените документи следва да е видно, че Заемателят няма задължения към държавата. В случай, че Заемателят не предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че Заемателят има задължения към държавата, то той 2 дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 (петдесет) лева.“.

Ищецът твърди, между него в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен договор паричен заем Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., по силата на който му е бил предоставен кредит в размер на 800 лв. при фиксиран лихвен процент 40.32 % и ГПР 49.35 %, със срок на погасяване 60 седмици. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора била предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 503.40 лв. В чл. 4 от договора ищецът се задължил да предостави обезпечение – поръчителство на физическо лице, или банкова гаранция за цялото задължение по договора, като била предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В чл. 8, ал. 4 от договора било предвидено, че при забава следвало да се предостави съгласи за директен дебит, като при неизпълнение се предвиждала неустойка в размер на 50 лв. Като в чл. 8, ал. 5 при забава повече от 110 дни се предвиждало да се предоставят удостоверения за наличието или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадени oт Национална агенция за приходите и от общината, като при неизпълнение се предвиждала неустойка в размер на 50 лв. процесния договор бил нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, както и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с .чл. 21 и чл. 22 ЗПК.

Възнаградителната лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, като неравноправна по смисъла на ЗПК и като заобикаляща изискванията на ЗПК. Нищожна била и неустойката, която се предвиждала при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, тъй като била загубила обезщетителната функция. Предвиждането на плащане на такса за експресно разглеждане на кредита противоречала на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Процесния договор бил нищожен и поради противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ищецът счита, че ГПР по договора при посочените допълнителни неустоечни начисления надвишава предвидения размер по договора, поради което дължимо платена била единствено главницата по договора с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и ал.

5 били нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Моли договорът за кредит да бъде обявен за недействителен. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, прави уточнение на исковата молба с молба от 25.03.2022 г. и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Навежда фактически и правни доводи, че възнаградителната лихва не противоречала на ЗПК и на добрите нрави. Неоснователни били твърденията за нищожност на неустойка, като същите не следвало да се включват в ГПР и същият бил начислен законосъобразно. Таксата за експресно разглеждане на документи била дължима, като в случая приложение намирала разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД.

3

Посочва се, че неустойките предвидени в чл. 8, ал.4 и ал. 5 били условни и зависели от действията на потребителя. Претендира разноски. В условието на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че е бил сключен договор за договор паричен заем Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., между Р. М. Р. и „Вива Кредит“ ООД, че ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор паричен заем Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., сключен между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и Р. М. Р. като заемател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 800 лв., със срок на връщане от 60 седмици на 30 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите на заема 49.35 лв., като общия размер на задължението с включена такса експресно разглеждане н кредита възлизал на 1509.90 лв. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 503.40 лв. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 е предвидено в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка за в размер на 335.40 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска била 61.51 лв., а общото задължение ставало в размер на 1845.30 лв. В чл. 8, ал. 4 се предвижда, че при допусната първа забава от заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които Заемодателят да може удовлетвори вземането си, като в случай че не бъде предоставено дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно парични средства, от които заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден забава в заплащането на погасителна вноска заемателят дължи 30 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Съгласно чл. 8, ал. 5 при първа забава на заемателят в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния период на забавата да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадени oт Национална 4 агенция за приходите и от общината по постоянния адрес на Заемателя, като от посочените документи следва да е видно, че заемателят няма задължения към държавата. В случай, че заемателят не предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има задължения към държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лв.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че към 15.04.2022 г. постъпилите суми за погасяване по процесния заем били в размер на 350 лв., като плащанията били извършени на 17.02.2020 г., 08.03.2020 г., 20.03.2020 г., 30.03.2020 г., както и през м.04.2020 г. Съгласно заключението към 15.04.2022 г. общият размер на задълженията по процесния договор възлиза на 1605.30 лв., от която сума 690.96 лв. главница, 143.30 договорна лихва, 268.32 лв. неустойка, 402.72 лв., експресно разглеждане, както и сумата от 100лв., разходи за събиране на просрочени вземания.