Акт от 23.07.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№............ гр. Плевен, 23.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина

Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 1959 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 3231,63 лв., и чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 407,82 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Р.И.Й., ЕГН**********,*** против ***, гр.Плевен, ***, в която се твърди, че ищецът в процесния период от време е работил на длъжност „***“ в ОДМВР-гр.Плевен. Твърди, че за последните три години не е променяна длъжността му.

Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага съображения, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.04.2016год. до настоящия момент са издавани протоколи от ***на ОДМВР-Плевен и графици от ***01 РУ-Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на ***на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период от 01.04.2016г.до 31.03.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба№8121 3-407 от 11.08.2014г.

,но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/.Съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на ***на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г., поради което следва да се приеме, че до този момент е действала Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. Също така следва да се отбележи, че в Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд.

Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.

Твърди, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Счита, че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР ,следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн ДВ от 26.01.2007г./. В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период - 01.04.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощен труд , както следва: За 2016г.: Месец април -56 часа Месец май — 64 часа Месец юни- 56 часа Месец юли — 32 часа Месец август - 58 часа Месец септември - 54 часа Месец октомври - 64 часа Месец ноември - 58 часа Месец декември - 94 часа-за 2016г. - 536 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 612,648 часа. За 2017г.: Месец януари - 72 часа Месец февруари -112 часа Месец март - 112 часа Месец април - 106 часа, Месец май - 126 часа Месец юни- 122 часа Месец юли - 88 часа Месец август - 126 часа Месец септември - 122 часа Месец октомври - 120 часа Месец ноември - 94 часа Месец декември - 82 часа- общо з 2017г. - общо 1282 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 1465,326 часа. За 2018г.: Месец януари - 86 часа Месец февруари -112 часа Месец март - 128 часа Месец април -114 часа Месец май — 70 часа Месец юни- 106 часа Месец юли - 46 часа Месец август - 126 часа Месец септември - 120 часа Месец октомври - 128 часа Месец ноември - 114 часа Месец декември - 118 часа или общо за 2018г. - общо 1162часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 1328,166 часа. За 2019г.:Месец януари- 120 часа Месец февруари - 106 часа, Месец март — 72 часа общо за 2019г.

298 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е е 340,614 часа. Твърди, че в съответствие е чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, периода 01.04.2016г. до 31.03.2019г. е положил общо 3278 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на 3746,754 часа, което води до извънреден труд от 468,754 часа, който следвало да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 7,00лв.или за 468,754 часа труд счита, че му се дължи сумата от 3281,28лв.

Моли, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ответника да бъде осъден да плати на ищеца, след допуснатото изменение в размера на предявените искове сумата в размер на 3231,63 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016-31.03.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Моли на основание чл.86 от ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 408,82 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.04.2016г. - 31.03.2019г. Претендира направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че исковете са неоснователни. Твърди, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита че в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Излага съображения, че в чл. 187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Счита, че от ал.3 на същия член е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че е ноторно известен, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Заявява, че не е спорно между страните, че ищецът е служител на ОД на МВР - Плевен и през периода 01.04.2016г.до 31.03.2019г. е заемал длъжността „командир на отделение в Първо РУ. Не е спорно, че в посоченият по-горе период ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди, че в процесния период от 01.04.2016г. до 31.03.2019г. по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в бр.40/02.06.2015г„ отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №545 п ; влязло в сила от датата на постановяването му. В тази наредба липсва изрична нор.-ш. съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №81213-407/2014г.на ***на вътрешните работи, 2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г.. влязла в сила от деня на обнародването й. В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №8121 з-407/l 1.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от къде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Твърди, че ограничението на наредба №81213-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на коефициент 1.143. Счита, че напълно необосновано е препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работни за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е 8 часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния груд часа / 8:8 равно на 1/. Счита, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от ***на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата , че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв.. т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Счита, че при разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, което представяме и м приемете като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“ е записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд. Твърди, че ОД на МВР е заплащала ежемесечно на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период. Твърди, че не е ясно и откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период, което прави исковата молба неуточнена. По отношение на исковата претенция на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, счита че искът е неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло. От исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърди, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което представя платежни бележки по месеци. Счита, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.