Решение № 88 от 31.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ася Събева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000501567 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 017 от 04.03.2022 г., постановено по т.д. № 91/2021 г. от Софийски окръжен съд са отхвърлени предявените:

- от А. З. Д. от гр. ***, ул. „***“, № *, ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 2 и иск по чл. 409 от КЗ, имащи за предмет заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния близък Б. Р. Н., ЕГН **********, настъпила на ******** г., около 22:30 часа при ПТП на АМ „Тракия“, в района на километър 42 + 800, платното за движение от гр. София за гр. Пловдив, по вина на Н. Р. К., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ********, със застрахователна полица № 61749287 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.03.2018 г. до 26.03.2019 г., в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г.;

- от З. К. А. от гр. ***, ул. „***“ № *, ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 иск с правно 1 основание чл. 432, ал. 2 и иск по чл.409 от КЗ, имащи за предмет заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. Р. Н., ЕГН **********, настъпила на ******** г., около 22:30 часа при ПТП на АМ „Тракия“, с който е живеела на съпружески начала, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г.;

- от Д. Б. Н. от гр. ***, ул. „***“ № *, ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 2 и иск по чл. 409 от КЗ, имащи за предмет заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Б. Р. Н., ЕГН **********, настъпила на ******** г. при ПТП на АМ „Тракия“, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г.;

- от Р. Д. Н. от гр. ***, ул. „***“ № *, ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 409 от КЗ, имащи за предмет заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син Б. Р. Н., настъпила на ******** г. при ПТП на АМ „Тракия“, в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил А. З. Д., ЕГН **********; З. К. А., ЕГН **********; Д. Б. Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН ********** да заплатят на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 925 /деветстотин двадесет и пет/ лева, представляваща деловодни разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

Решението на първоинстанционния съд се атакува от ищците с обща жалба, подадена от А. З. Д., ЕГН **********; З. К. А., ЕГН **********; Д. Б.

Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателите поддържат, че поведението на застрахования водач осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, т.е. то противоправно, стои в причинна връзка с претърпените от тях неимуществени вреди и е виновно.

Молят въззивния съд да отмени решението и вместо това да осъди ответника да заплати поисканите обезщетения в пълния размер, ведно със законната лихва.

Молят да се присъдят направените деловодни разноски и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.

2

Насрещната страна - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищците – А. З. Д., ЕГН **********; З. К. А., ЕГН **********; Д. Б. Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН ********** са предявили против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 409 от КЗ.

Първоначално са били образувани четири самостоятелни производства, които впоследствие са съединени и всички искове са разгледани в производството по т.д. № 91/2021 г. по описа на Окръжен съд София.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на ******** г., около 22:30 часа на Автомагистрала „Тракия“, в района на километър 42 + 800, в платното за движение от гр. София за гр. Пловдив е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ********, управляван от Н. Р. К. е блъснал намиращия се в средна пътна лента пешеходец Б. Р. Н., който в резултат на удара е починал на място.

Ищците твърдят още, че:

- местопроизшествието било посетено от служители на полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП.

3

- образувано е било ДП № 83/2018 г. по описа на ОД – МВР - София, пр.пр. № 2823/2018 г. по описа на Софийска окръжна прокуратура;

- виновен за настъпване на ПТП и смъртта на пешеходеца е водача на лекия автомобил, който при управлението му допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като скоростта му е била несъобразена с условията на видимост (тъмна част на денонощието) и възможността му за спиране или намаляване на скоростта за да предотврати настъпването на ПТП;

- лекия автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ********, управляван от деликвента Н. Р. К. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на ПТП, на основание застрахователна полица № 61749287, валидна от 27.03.2018 г. до 26.03.2019 г.;

- ищцата А. З. Д. е била отгледана от починалия Б. Р. Н. като негово собствено дете; ищцата З. К. А. е живяла с починалия на съпружески начала; ищецът Д. Б. Н. е син на починалия, а ищцата Р. Д. Н. е майка на починалия;

- всеки един от тях вследствие на внезапната смърт на Б. Р. Н. е претърпял неимуществени вреди;

- на 05.12.2019 г. са подали писмени застрахователни претенции по чл.

380, ал. 1 от КЗ, по които са образувани щети, но не са изплатени обезщетения;

С предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от тях, поотделно, обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г.

Поискали ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговори на исковите молби/, с които оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

Поддържа, че, починалият Б. Р. Н. като пешеходец е нарушил абсолютната забрана, установена в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП за движение на пешеходци на автомагистралата, още повече, че инцидентът е 4 настъпил в тъмната част на денонощието след опит за пресичане на пътното платно, не е ползвал светлоотразителна жилетка и е бил в пияно състояние.

Оспорва материалноправната легитимация за обезщетяване на неимуществени вреди на А. З. и на З. А., като оспорва твърденията на А. З., че е била отгледана от пострадалия като собствено негово дете, а З. А. да е живеела към момента на настъпване на инцидента на съпружески начала с пострадалия.

Оспорва наличието на непрекъсната хармонична и безконфликтна връзка между ищците и пострадалия, за споделеност и разбирателство, както и за настъпили вследствие на транспортния инцидент промени в психическо състояние на ищците.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът с поведението си в много висока степен е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че на ******** г., около 22 часа, на Автомагистрала „Тракия“, в тъмната част на денонощието, в района на района на километър 42 + 800, в платното за движение от гр. София за гр. Пловдив е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ********, управляван от Н. Р. К. е блъснал в средна пътна лента пешеходеца Б. Р. Н..

Последният в нарушение на абсолютната забрана, установена в чл. 55, 5 ал. 1 от ЗДвП за движение на пешеходци н а път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак е пресичал с бърз ход пътното платното отляво надясно.

Пешеходецът освен тази забрана за движение по автомагистралата не ползвал светлоотразителна жилетка.

Пешеходецът е пресичал пътното платно на автомагистралата в пияно състояние – с алкохол в кръвта с концентрация 2.2 на хиляда, установено по надлежния ред.

Водачът веднага след като е възприел пешеходеца е реагирал със спиране на автомобила в лентата за принудително спиране.

Обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, действията на водача, скоростта на движение на пешеходеца, техническите поражения на лекия автомобил са анализирани от вещите лица в писмените заключения и в откритите съдебни заседания пред първоинстанционния и пред въззивния съд.

Вещото лице, изпълнило автотехническата част от втората КМАТЕ в заседанието пред въззивния съд изразява становище, че пешеходецът се е движел отляво надясно с бърз ход и ударът е бил непредотвратим за водача.

Освен това е обичайно е пешеходците при пресичане на път с интензивно движение на автомобилния поток да се движат възможно най – бързо, а при възможност и да тичат.

Вещото лице, отговорило на въпросите от медицинската част не може да определи, дали удара между застрахования автомобил и пешеходеца е довел от неговата смърт, защото последният е след удара е паднал на пътното платно и последователно е бил прегазен от други МПС, включително и от товарен камион.

6