Акт от 29.10.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 470 гр. П.***, 29.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – П.***, касационен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО И.

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА

ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Н. С.и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – П.***, прокурор Р. Р., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 588 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.Д.И.,***, чрез пълномощника му адвокат М.П.,***, срещу решение № 292 от 23.07.2020г. на Районен съд – П.***, постановено по АНД № 686 по описа на съда за 2020г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 008158 от 21.04.2020г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ (ОКП) в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Г.Д.И., за извършено административно нарушение по § 21б, ал.

1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗИДЗДвП) (ред. ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. По същество се излагат доводи за несъответни на установените по делото факти изводи, довели и до неправилно приложение на материалния закон. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, депозира отговор по касационната жалба. Счита същата за неоснователна по подробно изложени съображения.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат П. Г., от АК – София, преупълномощен от адвокат М.П. – пълномощник на жалбоподателя, който поддържа жалбата. Прави искане същата да се уважи и делото да се реши, като се отмети съдебното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура, за представител изпраща юк. Д.Р.. Оспорва жалбата. Пледира касационната жалба да се отхвърли, а съдебният акт да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–П.***, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – П.***, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 008158 от 21.04.2020 г. началник отдел ОКП в НТУ към АПИ, е наложил на Г.Д.И. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за това, че на 11.11.2019г., около 11:35 часа, на път А3 – АМ „Струма“, км. 14+500, дясно, в посока П.***, за ползването на който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура–винетна такса, съгласно приложение № 2 към т. 2 на решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, е управлявал ППС с рег. № ***, вид: влекач, марка: ***, модел: ***, с обща техническа допустима максимална маса: 18 тона, без за посоченото ППС да е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), и без по сметката на АПИ да е постъпвала компенсаторна такса в 14-дневен срок от връчването на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с което е извършил административно нарушение по § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗДвП (ред. ДВ, бр. 60/2019г., в сила от 16.08.2019г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–П.***. Спорът е разгледан в производството по АНД № 686 по описа на съда за 2020г., като наказателното постановление е потвърдено с решение № 292/23.07.2020г., предмет на настоящия съдебен контрол.

За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен съдебен състав, след събиране и анализ на приобщените по делото доказателства, е приел от фактическа страна, че на 11.11.2019 г., около 11: 35 часа, в района на км 14+500 на АМ „Струма“, намиращ се на територията на общ. П.***, контролни органи на АПИ спрели за проверка на ППС – влекач, марка "***", модел "***", с рег. № *** и обща техническа допустима максимална маса 18 тона, управлявано от жалбоподателя. При извършена проверка в електронната система на АПИ било установено, че за автомобила няма платена пътна такса, която да му позволява да се движи по републиканската пътна мрежа. На водача било предложено да заплати компенсаторна такса, което същият отказал. Съставен му е АУАН с № 008158 от 11.11.2019г., при връчването на който нарушителят не вписал възражения. При съставянето на акта, препис от който е връчен лично на жалбоподателя, на последния била разяснена възможността по чл. 189е, ал. 6 от ЗДвП да заплати в 14-дневен срок компенсаторна такса от 175.00 лв., което ще доведе до неговото освобождаване от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Прието от районния съд е, че във връзка със съставения АУАН, компенсаторна такса не била платена по сметка на АПИ в указания срок, тъй като представената по преписката и делото разписка с № 0200009968103894 от 17.11.2019г. за извършен паричен превод на стойност 175.00 лв. не доказвала факта, че жалбоподателят се е възползвал от разпоредбата на 189е, ал. 6 от ЗДвП, тъй като компенсаторната такса не била заплатена при условията на чл.

189е, ал. 4 от ЗДвП, конкретно–не е посочен в платежното нареждане на номера на АУАН. Непосочването в платежното нареждане на номера на съставения за нарушението акт според районния съд препятствало административнонаказващия орган да извърши разследване, че представената разписка е релевантна именно към АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, тъй като съгласно чл. 179, ал. 5 от ЗДвП собственикът, вписаният ползвател и водачът се освобождават от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса не само във връзка с конкретното ППС, което безспорно е вписано в процесния документ, но и за конкретен случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който се удостоверява именно с посочване на съответния номер на съставения АУАН.

Въз основа на така установените факти и изводи районния съд приел, че правилно е приложен от административнонаказващия орган материален закон и отговорността на касатора е правилно ангажирана на основание § 21б, ал. 1 от

ПЗР към ЗИДЗДвП (ред. ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, при липса на предпоставки за приложение на чл. 189е, ал. 6 от ЗДвП и при липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението.

Решението е неправилно.

Касационният състав счита, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел неправилни изводи относно приложимия материален закон.

По делото не е бил спорен фактът на управление от страна на касатора на ППС с обща техническа допустима максимална маса от 18 тона на посочената в акта дата и на път, за ползването на който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура–винетна такса, за което е съставен и АУАН, връчен на водача, в който акт изрично било указано на водача, че може да се възползва от възможността по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП – да заплати в 14-дневен срок от връчването на акта компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, като в платежното нареждане задължително да посочи номера на АУАН.

Страните не са спорили и относно факта на извършено на 17.11.2019г. плащане по сметката на АПИ на сумата от 175.00 лв., за което е представена разписка с № 0200009968103894. Безспорни са били и фактът на посочване в разписката на основанието за плащане – „компенсаторна такса за № ***,“ коректното посочване на банковата сметка на АПИ и името на наредителя – нарушител по съставения акт, както и непосочването в разписката на номер на АУАН. Видно е и от представеното по делото писмо на л. 55, на 18.11.2019 година по сметката на АПИ е постъпила сума в размер на 175 лв., внесена от Г.Д.И., с посочено основание за плащане „компенсаторна такса за № ***“, за което е приложено и електронно банково извлечение.

Спорен по делото е бил въпросът дали неизпълнението на предвиждането на чл. 189е, ал. 4 от ЗДвП в частта, изискваща посочване в платежното нареждане на номер на АУАН, е съществен порок на плащането. Порок, който да доведе до издаване на НП, въпреки плащането на сумата от 175 лв. – същата, посочена и в процесния АУАН, съставляваща компенсаторна такса във връзка именно с процесното нарушение. Във връзка с доказателствата за извършено и получено плащане на сумата от 175 лв. районният съд не е извел извод за неосъществено плащане по сметката на АПИ. Приел е обаче за невъзможно това плащане да се отнесе към конкретното ППС – безспорно вписано в процесния документ, както и да се отнесе към конкретния случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. С оглед конкретиката на казуса, този извод не се споделя от касационния състав.

Няма съмнение, че разпоредбата на чл. 189е, ал. 4 от ЗДвП във вр. с § 21б, ал. 3 от ЗИДЗДвП (ред. ДВ, бр. 60/2019г., в сила от 16.08.2019г.) изрично указва, че при извършване на плащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, след връчване на съставен АУАН следва в платежното нареждане да се посочи номерът на АУАН. Това е изискването и за приложението на чл. 189е, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП – заплащане на таксата в срока и при условията на ал. 3 и ал.

4.

Във връзка с горното се споделят изводите в решението, че посочването на номера на АУАН улеснява установяването на изпълнението на изискването на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, съответно способства установяването на наличието или не, на предпоставките по чл. 189е, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Видно е от доказателствата по делото обаче (електронно банково извлечение на л. 56 от АНД) на 18.11.2019г. по сметката на АПИ, е постъпила сума от 175 лв. с посочено основание – компенсаторна такса, относимо към ППС с рег. № ***, а плащането е извършено от Г.Д.И. на 17.11.2019г., без в платежното нареждане да е посочен АУАН № 008158/11.11.2019г. Сумата е постъпила по сметката на АПИ, без същата да отказана или възстановена, като получена без основание, каквато теза се застъпва административния орган, сочещ че не може да обвърже това плащане с електронната система на АПИ.

Наказващият орган отказва (но едва във фазата на съдебно обжалване на НП, като до този момент прави извод за липса на плащане, единствено обвързано с процесния АУАН и със системата на АПИ) да приеме сумата за относима към данните в системата по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП поради липсата на достатъчно данни за основанието за получаването й. Данни за плащане по отношение на ППС с процесния регистрационен номер е имало в банковата сметка на АПИ. Този факт към датата на издаване на наказателното постановление, не е проверяван, съответно установен, нито обсъждан. От друга страна наредителят не е уведомяван за това, че плащането му е „невалидно“, че не може да се регистрира в системата на АПИ, съответно не му е предоставена възможност да повтори изправно плащането. Вместо това директно и формално е пристъпено към издаване на НП. Но фактът на приемане на плащането (сумата е постъпила по сметката на АПИ, каквото изисква на последно място хипотезата на чл. 189е, ал.

Разпечатката съдържа 42 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc379e81-d9ec-4877-a7f1-85dabe58f785