Решение № 340 от 28.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Пазарджик, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Р.К. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200884 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ц. Д., с ЕГН **********, от гр.

П а н а г ю р и щ е п р о т и в Наказателно постановление:

26-1818000284/04.05.2026год. на началбник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП от с.з. е наложена глоба в размер на 1999,99 лв./1022,58 и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

С жалбата се релевират доводи за процесуално- правна и евентуално материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, настоява да се отмени НП по ангажираните от него доказателства и развитите и допълнени в с.з. съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител, но е депозирала становище за законосъобразност на атакувания акт и искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 05,03,26г. полицейските служители Ал. М. и Хр. А. били дежурен полицейски екип в гр. Пазарджик , застъпил от 19ч.

Около 2ч. на посочената дата се движели с патрулния автомобил в отсечка на междублоково пространство, свързваща ул. „Стоян А.“, от която навлезли и 1 ул. „Петър Бонев, към която се насочили. Забелязали лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, *******, който приближавал от друга отсечка на междублоковото пространство , водеща към ул. „П. Бонев“. В автомобила били само водачът – жалбоподателят и пътуващ до него друг млад мъж.

Полицай А., който управлявал полицейския автомобил, навлязъл на ул. „ П. Бонев“ и спрял вдясно, споделяйки на колегата си М. подозрения относно пътуващите във Фолксвагена, който се появил на същата улица и завил на ляво. А. направил обратен завой и с включен звуков и светлинен сигнал последвал по ул. „Одрин“автомобила, който ускорил, завил по улица без изход и там спрял. От предната дясна седалка излязъл млад мъж с поведение, демонстриращо, че не е забелязал полицейския патрул. Седалката на водача била празна, но задната седалка полицаите видели жалбоподателя.

Когато им поискали документите за проверка, двамата млади мъже започнали на отричат, че някой от тях е управлявал автомобила, а жалбоподателят дори казал, че го управлявала жена му.

Тъй като полицейските служители ясно възприели по време на движението на автомобили, че водач е жалбоподателят, предприели проверка по отношение на него и автомобила, който не бил негова собственост. В хода на проверката, пол. М. усетил дъх на алкохол и поканил Д. да му направена проба с техническо средство, което той категорично отказал.

Затова му бил съставен ТИ (л.9).При предявяването му също категорично отказал да го подпише и получи, което е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, с посочени лични данни.

Жалбоподателят не е получил талона, не е избрал алтернативен метод за изследване ( доказателствен анализатор , химически анализ на кръвна проба) и не се е подложил на такъв.

Затова , за отказа за извършване на проверка за употреба на алкохол , бил съставен процесния АУАН , надлежно предявен и с връчен препис. съставен му бил и АУАН за нарушение по чл. 174, ал.3 , пр.І ЗДвП. .

Въз основа на акта е издадено процесното НП.

Против атакувания санкционен акт са заявени в общ план с жалбата и доразвити със становището по същество възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, но в хода на дължимия контрол такива не се констатираха. И констативният акт, с който е стартирало административнонаказателното производство и санкционнитя - с който то е финализирано пред администрацията, са издадени от оторозирини за това органи, предвид представената заповед, актове за встъпване и длъжностни характеристики – л.48 и сл.. констативният и санкционният акт в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат конкретна и достатъчно ясна фактология, поставена в съответната нормативна рамка.

Действително, както поддържа и защитника, и в акта, и в НП при описанието се съдържат две различни улици, посочени като местоизвършване 2 на нарушението. В първата част на акт и НП , попълвана , както става ясно от показанията на М. и получена информация от РУ Пазарджик, с избор от падащо меню ( от ползваната т.нар. работна станция) на конкретна улица, която е местоположение на установеното нарушение, се сочи, че това е ул.“ Одрин“ в гр. Пазарджик, а при описанието на нарушението, въвеждано от съставителя на акта е посочена ул. „ Дойран“ . Разминаването е факт, но то не влече претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя последици.

Ако това разминаване бе съществено за организиране и провеждане на правото на защита и възпрепятстваше съдебния контрол, тогава би се съставлявало съществено процесуално нарушение. Институтът на този вид нарушения гарантира най-охраняваното право в наказателния и административно-наказателния процес – правото на защита. Това е неговата цел и той следва да я обезпечава. С него не следва да се злоупотребява чрез превръщане на несъществени различия в толкова фундаментални противоречия, че да правят невъзможно упражняването на правото на защита.

Не следва да има злоупотреби, превръщащи този институт в лишен от преследваната цел формализъм.

В случая грешката е от техническо естество. При положение, че в достатъчно ясното и подробно описание на нарушението е посочено действителното му местоизвършване : ул. „Одрин“в гр.Пазарджик, а тя реално е една от улиците в траекторията на движение на процесния автомобил и при положение, че само в бланковата част на акта е въведена друга улица , която обаче е в същото населението , категорично не може да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.

При изготвянето им са спазени изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Отразени са и всички факти, свързани с процесното нарушение, за което е посочено, че е извършено чрез отказ водачът да се подложи на задължителна проверка за употреба на алкохол, в която има избор на методите за провеждане. Съвсем ясно в акта и в НП е посочено ( както е цитирано и в предния абзац), че отказът е за изследване с техническо средство, индивидуализирано по своя вид, марка и номер.

В процесния случай, след отказа на водача да бъде изследван с техническо средство и изпълнение процедурата по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е съставен талон за изследване по правилата на чл. 6 . Спазено е изискването и на неговата ал. 9 : „Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване да се установи с подписа на един свидетел“, чиито лични данни са представени.

Няма доказателствен и спор и е безспорно установено, че жалбоподателят, отказвайки да подпише и получи талона, се е отказал от правото си да избере алтернативен способ за проверка употребата на алкохол, 3 до какъвто и фактически не е прибягнал.

С нелогичните си обяснения жалбоподателят безуспешно се стреми да убеди как , бидейки в една компания същата вечер, бил помолен от лице, известно му като „Спас“, който считал за собственик на процесния автомобил, да придружи друго лице Наско до автомобила, за да си търси ключовете.

Докато „търсели около него автомобила и в него“, видели фаровете но полицейския автомобил.

Освен житейски нелогични, тези твърдения са и категорично опровергани от показанията на полицейските служители М. и А., които са изключително съответни, съдържателни, убедителни. Всеки един от тях възпроизвежда собствените си възприятия , представяйки ги в логичната и хронологична конструкция на събитието. Именно от техните показания става ясно, че и двама са възприели автомобила при неговото движение през няколко улици и управлението му тъкмо от жалбоподателя, като първоначално събуденото съмнение относно неправомерно негово поведение се потвърдило при опитите на автомобила да се отклони и избегне преследването. Убедително и еднопосочно полицейските служители представят и комичното поведение на водача и спътника му. Първият се преместил от седалката на водача - на задната седалка, разклащайки така целия автомобил; а пътникът демонстрирал при слизането си и чрез движението си извън автомобила пълна липса на възприятие за преследването ( със светлинен и звуков сигнал!) , което е обективно невъзможно, като се има предвид нощната тъмнина, както липсата на движение на МПС и пешеходци в 2ч.

Опитите на жалбоподателя да отклони от себе си фокуса на проверката с твърдения, че не бил управлявал стигнали до там да заяви, че управлявана „жена му“, а такава въобще не пътувала в автомобила ( пристигнала по – късно, повикана от Д.) .

Заявеният в хода на проверката отказ на водача да бъде изпробван на място с посоченото техническо средство е обосновал издаването на талона за изследване ( ТИ), който той отказал да подпише и получи, респ. да избере алтернативен начин за изследване ( с медицинско/химично изследване) .

Съгласно чл.3а,т.1 от Наредбата - „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор … или с медицинско и химическо лабораторно изследване…., когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест“.

От утвърдения с Приложение 1 на Наредбата образец на ТИ и приложения към делото става ясно, че в него се отразява изборът на лицето за алтернативно изследване, до който не е стигнало поради кардиналния отказ на водача да получи талона и обективира в и чрез него избора си.

Талонът за изследване е изключително детайлно и надлежно попълнен.

Същият е идентичен с утвърдения с Наредба 1/17 образец. Изготвянето му и неговото предявяване в рамките на процесната проверка, е напълно безспорно установено от съответните и взаимнодопълващи се твърдения на 4 полицейските служители, както и съдържанието на ТИ

Процедурата по Наредба 1/2017г., вкл. досежно съдържанието на ТИ , е стриктно спазена.

Горното подробно обсъждане установи обективната съставомерност на приписаното и правилно квалифицирано нарушение, извършено чрез отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол, който отказ е установен в рамките на надлежно изпълнена процедура по Наредба 1/2017г. .

Предвидените в санкционната норма, съдържаща и състава на нарушението, две кумулативни наказания са законосъобразно наложени в определения от законодателя твърд размер: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.

С оглед решението за потвърждаване на НП, неоснователна е претнцията на защитата за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски .

Основателна е обаче претенцията(в становище по хода и по същество ) за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 120 лева/61,36 евро , предвид фактическата и правна сложност по делото, представена с разпита на седем свидетели, изслушване на експертиза, множество писмени доказателства, броя на съдебните заседания за тяхното събиране.

По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление:

26-1818000284/04.05.2026год. на началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на Д. Ц. Д., с ЕГН **********, от гр. Панагюрище е наложена глоба в размер на 1999,99 лв./1022,58 и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА да заплати на ОДМВР Пазарджик сума в размер на 120 лева/61,36 евро .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5