Решение № 1370 от 16.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. Перник, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221720104990 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:113012360 и седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу М. Б. Н., с адрес: гр.*****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1410,38лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.*****, за периода 01.05.2020г.- 30.04.2021г., сумата от 153,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2020г.- 23.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 1410,38лв., считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, сумата от 93,68лв., представляваща главница за монтирани измервателни уреди за дялово разпределение за периода 01.05.2020г.- 31.12.2020г., сумата от 5,92лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 93,68лв. за периода 09.07.2020г.- 23.03.2022г., за които суми е издадена Заповед №1292 от 13.04.2022г. по ч.г.д.№1757/2022г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът М. Б. Н., чрез своя процесуален представителадв. Г., е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че няма представени доказателства за това.

Ответникът твърди, че процесните искове не са подкрепени с доказателства. Ответникът 1 оспорва Общите условия да са влезли по предвидения в закона ред в сила. Ответникът оспорва всички приложени към исковата молба документи.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно съединени искове за процесните суми, за които е издадена Заповед №1292 от 13.04.2022г. по ч.г.д.№1757/2022г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, “Топлофикация-Перник”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

От Нотариален акт №80 от 18.12.1997г. на нотариус към ПРС е видно, че Н.Х.Н. и съпругата му М. Б. Н. са прехвърлили на дъщеря си Н.Н.Л. правото на собственост върху апартамент, находящ се на адрес:гр.*****. От съвкупната преценка на процесния Нотариален акт №80 с всички други писмени доказателства, приети по делото, е видно, че в същия е допусната техническа грешка, като същият НА касае процесния апартамент №18 в гр.*** Видно от извадката от кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр.Перник /стр. 7 от делото/ за самостоятелния обект в сграда- апартамент, находящ се на адрес:гр.*****, като документ за собственост е посочен именно процесния Нотариален акт №80 от 18.12.1997г. на нотариус към ПРС. С данъчна декларация от 26.03.1998г. /стр. 8 от делото/ ответникът М. Н. е декларирала право на ползване върху процесния апартамент №18 в гр.*** като е посочила правното основание за това като Нотариален акт №80 от 18.12.1997г. на нотариус към ПРС. В договора на СЕС с “Топлофикация Перник” АД от 09.11.2018г. относно дяловото разпределение процесната СЕС / гр.***, като ползвател на ап.18 е посочен ответника М. Н..

2

Поради това и съдът намира за доказано, че за процесния период носители правото на ползване върху процесния апартамент, находящ се на адрес:гр.*****, са ответникът М. Б. Н. и съпруга и Н.Х.Н., доколкото по делото няма данни за последния правото на ползване да е погасено.

Предвид разпоредбата на чл.57 ЗС съдът намира, че ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота.

Предвид гореизложеното, както и разпоредбите на чл.111, ал.1 вр. чл. 30, ал.3 ЗС съдът намира, че ответникът Н. следва да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно притежаваното право на ползване за процесния период.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички 3 индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. за процесния период в имота на ответника има три броя отоплителни тела, на които има монтирани инсдивидуални разпределители. В банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебнотехническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. в процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Същият разход е начисляван по показанията на монтираните в апартамента два броя водомери.

За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 222 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно 4 методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. П. на ищцовото дружество се дължи сумата от 1410,38лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.*****, за периода 01.05.2020г.- 30.04.2021г., поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница е основателен за сумата от 705,19лв. съобразно притежаваното от ответника право на ползване.