Протоколно определение № 2858 от 20.05.2024, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 2858 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова и прокурора Нено Г. Димов

Сложи за разглеждане докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ характер № 20245330202165 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

РП – Пловдив – редовно призована, изпраща представител.

Подсъдимите Н. В. К. и И. П. К. – редовно призовани, явяват се лично и със защитника им адв. Г. М. от АК – П.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. К.: Да гледаме днес делото.

ПОДС. К.: Да гледаме днес делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Сне се самоличността на подсъдимите:

Н. В. К. – роден на **** г. в *****, с адрес за призоваване: *****, б., български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

И. П. К. – роден на **** г. в *****, с адрес за призоваване: *****, б., български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

Съдът разясни на подсъдимите правото им да участват в обсъждането на 1 въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата им по чл.

55 от НПК.

ПОДС. К.: Разяснихте ми правата. Разбрах правата си. Нямам нужда от допълнителни разяснения.

ПОДС. К.: Разяснихте ми правата. Разбрах правата си. Нямам нужда от допълнителни разяснения.

ПРОКУРОР: РП – Пловдив е получила съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и е уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.

АДВ. М.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.

ПОДС. К.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и препис от обвинителния акт, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.

ПОДС. К.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и препис от обвинителния акт, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.

Съдът разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.

АДВ. М.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. К.: Нямам искания за отводи.

ПОДС. К.: Нямам искания за отводи.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248,

АЛ. 1 ОТ НПК.

ПРОКУРОР: Господин съдия, с оглед фактическите положения в обвинителния акт, както и правната квалификация, по която са изведени деянията на подсъдимите, считам, че местно и родово компетентен да разгледа делото е Районен съд – Пловдив.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

В хода на досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимите. Към настоящия наказателен процес пострадали не са конституирани.

2

Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Не са налице и няма необходимост от разглеждане на делото при закрити врати, от привличането на резервен съдия, по делото няма съдебни заседатели, както и от назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Взетите мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимите към настоящия момент са адекватни и същите изпълняват целите, предвидени в НПК.

Към настоящия момент няма да соча нови доказателства.

Моля да насрочите делото за нова дата в удобна за страните такава.

АДВ. М.: Уважаеми районен съдия, по точка 1 на чл. 248 от НПК считам, че делото е подсъдно на съда, на който е разпределено.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По точка 3 относно допуснати ли са отстраними съществени нарушения имаме някои забележки относно изготвения обвинителен акт, тъй като в обвинителния акт се поставят рамките на доказване и очертава предмета на делото, при липса на пълно отразяване на правно-релевантните факти на обвинението, каквито считаме че са налице, с оглед че не са изведени съставомерните признаци на деянията, считаме че са налице съществени процесуални нарушения, които се изразяват в следното.

Считам, че по същество извършеното деяние от всеки един от двамата обвиняеми е едно деяние, а не две, както са отразени в обвинителния акт на Прокуратурата, като дори считам, че ал. 1 и ал. 2, тъй като са в рамките на един и същ състав, би могло да се мисли и за продължавано престъпление, с оглед поглъщане на ал. 2 и ал. 1. Още повече, в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че престъплението е извършено от двамата обвиняеми са извършени при условията на чл. 20 в съучастие, което предполага и общ умисъл към извършване на престъплението. Известно е на съда, че съучастието е задружно умишлено участие на съучастниците, което може да има различен характер според действащото наказателно право, като всеки от съучастниците отговаря единствено за неговата дейност и за собствените си деяния, с които обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението. Съучастието също така се явява и елемент от комплексната дейност, която в своята цялост води до реализиране на едно или повече престъпления. От субективна страна обаче общият умисъл винаги следва да е пряк. Считам, че в конкретния обвинителен акт не се обосновава именно общият умисъл към извършване на престъплението.

При доказване на подбудителството от своя страна обикновено следва да 3 се установят конкретните действия на подбудителя за формиране на желаната воля у подбудения, които безспорно не са изложени в обвинителния акт. Тук също умисълът винаги е пряк, като обикновено при помагача и извършителя има и общност на умисъла. Буди недоумение така описания състав в обвинителния акт, при който двамата са привлечени едновременно, че са си служили и са управлявали един и същ автомобил. Сега, видно от практиката, служил е едно, а управлявал е коренно различно деяние, поради което не можем да разберем кой точно е управлявал процесния автомобил, тъй като той е един и няма как двама водачи, подбудител или помагач и извършител, да управляват един и същ автомобил като цяло.

Отделно от това, в диспозитива на обвинителния акт на следващо място несъмнено и по категоричен начин не е посочено в какво именно се отразява разликата между чл. 345, ал. 2 от НК – служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС, или по ал. 2 – управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От диспозитива на обвинителния акт се установява, че всеки един от обвиняемите си е служил и едновременно е управлявал процесното МПС, което практически няма как да се случи.

Доколкото извършеното деяние по чл. 345, ал. 2 от НК съставлява и административно нарушение, предвидено в ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3, не става ясно от обвинителния акт обществената опасност на деянието дали е значителна или е незначителна, тоест дали деянието съставлява престъпление или същото съставлява административно нарушение. В предвид горното считам, че същото по ал. 2 се явява малозначително, с ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2, поради което и не следва да бъде инкриминирано престъпление, а като административно нарушение.

В заключение бих желал да кажа, че констатираните непълноти и несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт се отнасят именно до съставомерните последици на престъплението и участието на всеки един от обвиняемите в него, поради което считам, че допуснатите процесуални нарушения се явяват съществени. Пороците от своя страна водят до ограничаване правото на защита на обвиняемите, които не биха могли да се защитават при едно неясно и непълно обвинение. От друга страна, отнемането на правото на обвиняемото лице да се защитата срещу обвинение, което е неясно и за какво конкретно извършено престъпление съставлява, се явява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на ТР № 2 от 2002 г. на ВКС. Считам, че в обвинителния акт не е отделено внимание на елементите, които задължително следва да фигурират в акта на обвинението, и в тази връзка липсата на такива в конкретния съставлява също процесуално нарушение на правата на обвиняемите в НК, именно поради което по т. 3 моля съда на основание чл. 249 от НПК да прекрати съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и да 4 върне делото на прокурора за отстраняване на съществените процесуални нарушения.

По т. 4 считаме, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

По т. 5 считам, че делото не следва да бъде гледано при закрити врати, не следва да бъде привличан резервен съдия или съдебен заседател, както и да бъде назначаван защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

По отношение на действащите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение, същите следва да бъдат потвърдени.

Относно искания за събиране на нови доказателства, прави впечатление, че не е разпитан основен свидетел по делото, а именно гръцкият гражданин Г.

Е. Х. Да, действително е направен опит да бъде установен, но същият по наши данни периодично през месец-два идва в България и пребивава тук, което създава възможност същият да бъде разпитан.

ПОДС. К.: Поддържам казаното от защитника ми. Нямам какво да добавя.

ПОДС. К.: Също поддържам казаното от защитника ми и нямам какво да добавя.

ПРОКУРОР: Доколкото защитата навежда нарушения, извършени от Прокуратурата с изготвянето на обвинителния акт, които са довели до неразбиране от страна на обвиняемите в какво са обвинени, Прокуратурата следва да отбележи, че макар и същите по същество да изложиха аргументи, които да не обуславят такова основание, доколкото се твърди, Прокуратурата точно ще вземе кратко становище по отношение на изложеното.

На първо място, в ТР № 2 от 2002 г. Върховен съд много ясно и категорично очертава рамките на обвинителния акт и неговото съдържание, а именно от фактическа страна прокурорът е задължен да опише поведението на обвиняемия и обективните признаци, осъществяващи елементите на престъплението. Настоящият случай е точно такъв. Забележете, без правни квалификации във фактическата страна. Там се описва единствено и само поведението на подсъдимия или подсъдимите, което осъществява признаците на престъпление, за което на същия му е повдигнато обвинение. В настоящия такъв в атакувания обвинителен акт подробно е изложено поведението на всеки един от подсъдимите, което Прокуратурата е преценила, че осъществява престъпен състав.

По отношение на диспозитива на обвинителния акт отново в същото Тълкувателно решение върховните съдии са казали, че там се излага диспозитив на обвинение, като се посочват основните признаци на престъплението. Този стандарт е даже надхвърлен от Районна прокуратура – Пловдив, доколкото тя в акта си, освен че е указала, че подсъдимите са си 5 служили с регистрационни табели, които не са издадени за съответното МПС, е указала и по какъв начин са си служили, а именно като чрез тях са управлявали МПС. Такава е между другото константната съдебна практика в цялата страна. Винаги когато служенето на табели, които не са издадени за съответно МПС или пък са неистински, се осъществява с управление на съответното МПС, се посочва, че подсъдимите са управлявали МПС-то с неистински табели или с табели, които не са издадени за съответното МПС. В тази връзка за Районна прокуратура буди недоумение кое от обстоятелствата, посочени в диспозитива, не разбират както защитника, така и подсъдимите, доколкото управлението на МПС уточнява и обяснява в какво се изразява служенето с табелите.