Решение № 874 от 22.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 22.06.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 2569 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Фонд з.г.н.в.в б. твърди, че е юридическо лице, създадено по силата на чл. 7, ал. 1 от ЗГВБ от 1998г. (отм.). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) Фондът е гарантирал пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) Фондът е изплащал задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, а според чл. 8, т. 3 от ЗГВБ (отм.) една от основните функции на ФГВБ е да изплаща гарантираните размери на влоговете.

С Решение №

73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност.

С Решение №

82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, с цел оптимизиране на разходите на банката по привличаните средства, са били намалени лихвените проценти по депозити на „К.Т.Б.“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути.

С Решение №

23 от 16.09.2014г. на УС на БНБ е бил удължен до 20.11.2014г. срокът, за който банката е била поставена под специален надзор, като е било постановено до 20.11.2014г. да се прилагат мерките, съгласно т. 2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, както и по Решение № 82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ.

С Решение №

138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД.

Предвид отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност на 06.11.2014г., отношенията във връзка с изплащането на гаранция по влоговете на вложителите в банката са се уреждали по правилата на ЗГВБ (отм.), както и Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.), приета на основание чл. 23, ал. 10 от ЗГВБ (отм.).

Според представената от квесторите на „К.Т.Б.“ АД на Фонда по реда и условията на чл.

4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ информация, ответникът е притежавал в банката включително влог по депозитна сметка в евро с IBAN ***, с наличност в размер на левовата равностойност от 76 501. 98 лева, като влогът е бил означен от квесторите на банката като непривилигирован/непреференциален.

Съгласно

Решение № 61 от 18.11.2014г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по влоговете в банката е била 04.12.2014г. и на 15.12.2014г. на база получената информация, Фондът е изплатил чрез обслужващата банка („Банка ДСК“ АД) сума от 120 943. 54 лева като гаранция по влоговете на това дружество в КТБ.

В последствие след изпратено писмо изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015г., на база получена информация от банката и извършена проверка, е било установено, че по влога на ответника по депозитна сметка с IBAN ***авени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката, които тя е длъжна да прилага към своите служители и поради това влогът не подлежи на гарантиране от ФГВБ. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗКИ банката може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.

В исковата молба се излагат конкретните условия по Договор № 32110 от 04.04.2013г. за индивидуален срочен депозит, сключен между ответника и „К.Т.Б.“ АД. По силата на договора ответникът е депозирал за съхранение сумата от 1 209 249. 64 евро за срок от 6 месеца, при текущ годишен лихвен процент в размер на 6.0000%. Към датата на сключване на договора обявените от банката лихвени условия, които тя е била длъжна да прилага към своите вложители, са били установени в Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 12.12.2012г. и съгласно тази Скала стандартният лихвен процент за 6-месечен срочен депозит в евро за юридически лица е бил в размер на 3. 5%. С Анекс № 1 към договора депозитът е бил подновен, считано от 04.10.2013г. за нов 6-месечен срок и съгласно § 2 от Анекса ако депозантът не е дал други писмени инструкции на банката, действието на договора се е продължавало автоматично за същия срок и при същите условия. На 27.08.2014г. ответникът е отправил до „КТБ“ АД молба с вх. № 8281 от 27.08.2014г., в която моли да бъде прекратен договорът и със средствата по депозита да се погаси главницата по договор за кредит от 12.12.2013г., както и натрупаната до момента лихва, а остатъкът да бъде прехвърлен по посочена от дружеството сметка.

Сумите не подлежат на гарантиране от ФГВБ поради обстоятелството, че банката е заплащала по-високи лихви от тези, които е заплащала стандартно. Намалените по административен ред лихви по влоговете в КТБ с Решение № 82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ не е променило привилегирования характер на лихвите, в който смисъл са били и съвместните указания на БНБ и ФГВБ с вх. № 11806 от 13.11.2014г. Не променя правната природа на влога и изявленията на пълномощник на законните представители на банката, че влогът е гарантиран.

Във връзка с изложените обстоятелства ответникът е нямал право на гаранция по описания депозит на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) и изплатената гаранция от страна на Фонда е получена без правно основание. Ответникът е получил като гаранция по влога 120 943. 54 лева, от които дължима и платима на валидно правно основание е била сумата от 44 441. 57 лева. Остатъкът от 76 501. 98 лева е получен от ответника без правно основание.

Като излага, че с частична сметка за разпределение, обявена на 25.04.2017г., са били изплатени 11. 304% от общия размер на приетите в производството по несъстоятелност за „КТБ“ АД вземания по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН и ищецът е получил плащане по чл. 24, ал. 1 от ЗФГВ (отм.) във връзка с правата на вложителите в

КТБ с право на гаранция от 11. 304% от 76 501. 98 лева (8 647.

79 лева), ищецът претендира връщане на остатъка от 67 854. 19 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (29.11.2019г.) до окончателното плащане и с присъждане на разноските по делото.

На ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 90-0070/05.11.2019г., но след проследяване на пратката се е установило, че тя не е била получена от адресата.

Ответникът „С.К.“

АД не е дал отговор на исковата молба в срока по чл. 370 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание исковете са били оспорени като неоснователни и са изложени съображения по същество.

Ответникът възразява, че твърдението за привилегирован характер на процесния депозит е неоснователно, тъй като лихвените проценти по посочената от ищеца т. 2, Раздел ІІ от Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага към привлечени средства от клиенти, се прилага за вложения в размер на до 250 000 евро, а сумата по депозита на ищеца е надвишавала този лимит петкратно. В Скалата не са били посочени фиксирани лихвени проценти за депозиране на суми над 250 000 евро, за да може да се направи извод за привилегированост. Нещо повече – чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ на Скалата установява, че банката може да начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва индивидуални договори.

Освен това, според ответника, е налице неточно транспониране на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити при изключението по чл. 5, ал. 1, т.

1 от ЗБН (отм.). В т. 11 от Приложение 1 към директивата, във връзка с чл. 7, § 2 от същата относно изключенията при гарантирането, е изрично формулирано условие за причинна връзка между предоставянето на „финансова отстъпка” и последващо влошаване на финансовото състояние на съответната кредитна институция в тези случаи, което условие липсва в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). Тъй като задължението за транспониране не е било изпълнено, разпоредбата на директивата е безусловна и достатъчно прецизна и установява права на частни субекти срещу юридическо лице, управлявано и контролирано от държавата, разпоредбата следва да произведе директен ефект, да дерогира чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), да намери пряко приложение и да бъде основа при произнасяна на съда по казуса. Поради това в тежест на ищеца е било да докаже наличието на причинна връзка между индивидуално уговорените лихвени условия и влошаването на финансовото състояние на банката, но такива няма. От ответното дружество е бил погасен наличен кредит, а една след това е преведен остатъкът от депозита. Останал е актив от 3.5 % от размера на депозита. Този факт недвусмислено показва, че ръководството на дружеството е целяло удовлетворяване на вземането на своя кредитор, а не поставянето му в затруднение. Ответникът се позовава на дело С-188/89, както и на решения на

Апелативен съд – София и Софийски градски съд, включително Определение № 260/29.05.2018г. по т.д. № 25/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ответникът също претендира разноските по делото.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

На

04.04.2013г. между „К.Т.Б.” АД и ответника е бил сключен договор № 32110 индивидуален срочен депозит, съгласно който ответникът – депозант е депозирал за съхранение, а банката е приела сумата от 1 209 249. 64 евро по сметка IBAN ***ца, който срок е започвал да тече от датата на внасяне и е изтичал на 00 часа на 04.10.2013г.

(чл. 1). Банката е начислявала лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 6.0000% (чл. 2, ал. 1). Съгласно клаузата на чл. 11 от договора, сумите по банковата сметка са били защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до размер от 196 000 лева. Посочени са били изключенията в тези случаи. В същата клауза (чл. 11, ал. 4) от банката е било декларирано, че при сключване на договора не са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите клиенти.

С Анекс № 1 към договора за депозит, подписан на 02.10.2013г., е било прието, че депозитът се подновява, считано от 04.10.2013г. за нов срок от 6 месеца и начислената лихва се капитализира към авоара по депозитната сметка.

На

13.06.2014г., след изтеглени от ответника 200 000 евро от влога, между него и „КТБ” АД е бил сключен Анекс към Договор № 32110 за индивидуален срочен депозит, съгласно който условията по договора за новата сума по депозита са останали непроменени и в сила за всяка от страните.

Начислената по договора лихва е била съответно на уговореното.

В този смисъл са представените по делото писмени доказателства (договор за индивидуален депозит и анекси), както и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

Към датата на сключване на договора с приложенията при „К.Т.Б.” АД е действала Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти. Съгласно Раздел ІІ – „Лихви по срочни привлечени средства”, т. 2 - „Стандартен срочен депозит за юридически лица и еднолични търговци”, лихвените проценти за депозит в евро при срок на депозита от 6 месеца са били определени в минимален размер и само за валутни единици до 250 000 евро. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ - „Условия за олихвяване на скалата” от същата скала, освен посочените в раздели І и ІІ на Скалата стандартни лихвени проценти, банката е можела да начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва индивидуални договори. В чл. 9, ал. 4 от Скалата е било декларирано, че парични средства по банкови сметки, по които са предоставени лихвени условия, различни от посочените в раздели І, ІІ и ІІІ на Скалата, не са защитени от ФГВБ.